Цяла Турция говори за продукцията на Netflix „Клубът“. Тя потапя зрителите в атмосферата на Истанбул от 1950-те години и показва града край Босфора като пъстър и многоезичен, мултикултурен и мултирелигиозен център. Филмът разказва за живота на сефарадските евреи в истанбулския квартал Бейоглу, който преди се е наричал Пера - в сърцето на града.
Повечето евреи в Турция са сефаради. Те пристигат през 1492 г. от Испания, след като са прогонени от католическите крале Изабела и Фернандо. Наименованието „сефаради“ на иврит се асоциира с Испания. Езикът на преселниците, наречен ладино, с течение на годините се обогатява с много турски и гръцки думи. През петдесетте години на миналия век евреите, гърците и арменците са играели значително по-голяма роля в Турция, отколкото в наши дни. В много жилищни квартали преобладаващото население тогава не е било мюсюлманско, имало е музикални клубове и танцувални заведения на съответните общности.
Дискриминация и трудови лагери
Особено 40-те и 50-те години на миналия век са били време на истински разцвет за християнската и еврейската общности в Истанбул. Това са били години, в които хората от различни вероизповедания са водели хармоничен съвместен живот. И не само това - по онова време много от немюсюлманите са били значими фигури в културния живот на страната. Преломен момент бележи приетият през 1942 година данък върху имуществото, въведен от самостоятелно управлявалата тогава Републиканската народна партия (CHP). По онова време Турция изпитва масивни икономически проблеми, назрява и огромно обществено недоволство, а печатът започва да обвинява предимно хора от чуждите етнически общности като извършители на кражби, черноборсаджии и спекуланти.
Новият данък ударил най-силно именно тези общности, за които данъчните ставки така или иначе са били по-високи, отколкото за мюсюлманското население. Който не можел да си плати или закъснеел да се издължи, бил изпращан в трудов лагер. Така хиляди имоти и магазини на интернирани хора принудително сменяли собствениците си - това е бил процес на фактическо отчуждаване на имуществата на голяма част от евреите, гърците и арменците. Въпросният данък върху имуществото е бил част от правителствената политика за турцизиране на населението, подета през 1950-те години, казва турският социолог и публицист Айхан Актар. Тази политика слага и край на мултикултурното разнообразие в много области на обществения живот в Турция.
Погромът в Истанбул
На 6 и 7 септември 1955 г. избухват размирици, белязани от насилие срещу евреите, гърците и арменците, както и срещу други немюсюлмански общности в Турция. Този погром е сред най-срамните страници в турската история. Той е предизвикан от фалшива новина за извършен бомбен атентат срещу родната къща на основателя на съвременната турска държава Мустафа Кемал Ататюрк в Солун. Впоследствие хиляди къщи и магазини на гърци са плячкосани, а православни църкви и гробища - опустошени и осквернени. По данни на правозащитната организация „Хелзинкски комитет“ в размириците загиват 15 души, а след погрома истанбулският квартал Бейоглу се оказва изцяло преобразен.
Днес в Турция са останали малцина сефарадски евреи, казва Силвио Овадя, ръководител на фондацията, която стопанисва Музея на турските евреи. Той се намира до най-голямата синагога в Истанбул „Неве Шалом“ и свидетелства за историята и културата на еврейската общност в Турция. Ако през 1927 година тя е наброявала повече от 81 хиляди души, днес се състои от едва 17 хиляди, казва Овадя. Повечето от тях живеят в Истанбул, а около 1200 са евреите в Измир. По-малки еврейски общности в Турция днес има в градовете Бурса, Анкара, Антакия и Адана.
Автор: Пелин Ункер