Само едно отиване и връщане до Скопие на Кирил Петков бе достатъчно да се разбере, че „препъни камъка“ за влизане в Европа на Македония е нейната конституция. По непонятни причини министър председателят бе упрекнат в предателство, след като никой преди него не бе постигнал този резултат. Външният министър на Македония отговори дипломатично, че вписването на българско малцинство за сега е невъзможно. От това изказване става ясно, че на територията на нашата съседка има други малцинства, които са вписани в техния закон, но българското трябва да почака. Стево Пендаровски вероятно ще ядоса Румен Радев, като му повтори и той това. В същото време прозира, че зад опита на сближаване на двете страни има трета сила, която обаче няма време за губене.
Прави ли са българите да пречат на македонците да влезнат в европейския съюз? Как обосновават те позицията си пред Брюксел не е много ясно. Ако го правят така както го отразяват българските медии – там в Европа никой няма да ги разбере. Преди да бъдат принудени и унижени от чуждата воля, защото сами срещу 26 страни членки, трудно се издържа, българите трябва да променят говоренето си. Или по-точно да го съгласуват със законите на съюза. След като са били византийски поданици близо двеста години, би трябвало все нещо да са научили по отношение на гъвкавостта. Благодарение на гъвкавостта гърците винаги печелят, а ние все губим.
Първото условие за да спечелим в спора със Скопие, е да спрем да се пъчим, че защитаваме българите там! По принцип Македония е суверенна държава и никой от съседите не може да изисква промени в законодателството ѝ. За да бъдат разбрани горните редове, да се опитаме да си представим какво би се случило, ако все пак македонците се вслушат в нашите искания и променят конституцията си, вписвайки в нея наличието на „българско малцинство“, наред с другите. Ще станат ли българските потомци равнопоставени? Как се става равнопоставен, когато от 70 години върху няколко поколения е упражнявано насилие и дискриминация, поради техните корени? Нали затова моите братовчеди в Битоля и Скопие са лепнали едно "ски"на името ни и откакто са се прекръстили на Чековски не искат да чуят за мен?! Тяхна си работа, но другите – стискащите зъби и сочени за „бугараши“, те разчитат на България, за да се върне достойнството им. И това може да стане и то без губене на време. Събирането на комисии, пазарлъците 5 плюс 1 или 4 на две са безмислени. Македонската делегация е съставена от сърбомани и албанци. Българските преговарящи неизбежно ще ударят на камък. Брюксел ще се ядоса, а "нашите" от Вардар ще загубят всякаква надежда.
Българският президент твърди, че в Македония има българи и изисква малцинството им да бъде признато. Казано по този начин, той греши. Първо никой не знае дали те реално са "малцинство" или мнозинство? Освен това излиза, че Румен Радев не познава европейските принципи и закони. Той има съветници, които не си вършат работата. За Европа не само, че не може да има малцинства, но тя дори пречи да се формират. Погледнете Каталуния. По-голямата част от тази автономна област е в Испания, другата е във Франция, но не е автономна. Каталунците какво ли не правиха за да се откъснат от опекунството на Мадрид. Франция никога не се намеси. Френските каталунци – съчувстват, но не участват. Брюксел и Страсбург отказаха исканията за самоопределение. Европейските закони, принципи и институции гарантират правата на човека. На гражданина, не на малцинството. Те защитават личността от дискриминация по религиозни, расови или етнически причини. Ако в дадена конституция тези права не са ясно гарантирани, или тенденциозно изкривени, европейците налагат съответни промени. Това сполетя гръцката конституция. В нея бе вписана вярата на притежателя на документа за самоличност. Въпреки огромните протести на църквата, конституцията бе променена и „вярата“ изтрита. Само тогава Гърция бе приета в Европейския съюз.
Македонската конституция, такава каквато е, скалъпена по югославски модел – противоречи на европейските принципи и закони. Не защото пропуска българското малцинство, а защото „узаконява“ мултиетническа държава, като изброява наличието на някои етнически групи, и то не на всички. „Малцинства“ във Франция – няма! В Гърция – също няма. И нашите „приятели“ от Вардар ще станат равнопоставени граждани на Македония, когато наличието на етнически малцинства бъде премахнато. Не да се прибави "българското", а да се премахнат всички! Това условие за членство трябва да бъде поставено от Брюксел, а София да следи спазването му. И тогава тези, чиито имена свършват на „ов“ ще ходят с изправени глави, а и някои от тези на „ски“ може да се променят. Изборът трябва да е само техен. На свободни от етнически или расови етикети личности.