С няколко дискусии, проведени през 2018 година, структурата на “ДСБ Жени” обърна внимание на темата за дългосрочната грижа у нас, както и за възможностите за по-добри грижи за възрастните хора със заболявания у нас.
С публикация в социалните мрежи Цецка Бачкова, заместник-председател на “Демократи за силна България”, повдигна отново темата. “Няма човек, който да не се е сблъскал с необходимостта да се грижи за болен или възрастен роднина и да не е стоял пред трудни, често физически, психически и финансово непосилни решения. България е може би единствената държава, в която темата за грижата за възрастните хора е напълно неглижирана от политиците, а хората са оставени да се оправят както намерят”, написа тя.
Какви са възможностите и как системата за грижа у нас би могла да бъде оптимизирана - по тези въпроси от ФАКТИ разговаряхме с Цецка Бачкова.
“През 2018 година проведохме среща за бъдещето на дългосрочната грижа в България с германски експерти. У нас грижата за възрастни хора е разпределена между социалната и здравната система, не е обособена като самостоятелна политика. Знаем, че на всеки се е случвало да няма кой друг, освен нас да се погрижи за нашия болен възрастен роднина. В Германия дългосрочната грижа за възрастните хора е организирана като самостоятелен осигурителен риск - така както плащат осигуряване за здравеопазване, за безработица, така една част от осигурителната вноска е именно за тази грижа. Тези средства отиват в самостоятелен бюджет за грижа и впоследствие всеки осигурен има право на определени услуги, ако му се наложи да се възползва от тях. Това и не натоварва следващите поколения. Знаем, че когато един човек се разболее и на неговите деца, внуци се наложи да се грижат за него, това е огромна промяна за тях. Често те губят работата си или не могат да я упражняват пълноценно. Развиването на такава система позволява всеки да има спокойствие, че ако му се наложи, има кой да се погрижи за него”, обясни Цецка Бачкова.
“Когато има обособен самостоятелен бюджет, може да се започне и изграждането на системата - инвестиции в домове за възрастни хора, както и в кадри. В България само на едно място човек може да изучава геронтология, която се отнася до грижите за възрастните хора. Дори няма такава специалност обаче, а дейността има своите специфики. грижата за възрастни хора например изисква повдигане, което е тежка задача - хората, които го правят, трябва да са обучени, за да не навредят на собственото си здраве. За да се изгради системата за допълнителна грижа, трябва да има бюджет, който да бъде предназначен точно за това. В България средствата са разпръснати по социални програми, в здравния бюджет и т.н. Това е и причина тази система да не може дори да започне да се изгражда”, посочи тя.
Според Цецка Бачкова едва ли системата може да започне да се изгражда чрез средствата от бюджета за 2022 година, който вече се разглежда. “Трябва обаче да се мисли в посока от осигурителните вноски на гражданите да се отдели отделно перо за грижа, което да поема именно разходите за дом за възрастни, за грижи в дома. Тези разходи и сега ги има, държавата ги плаща, но не са обособени точно за това, което създава и злоупотреби, и неяснота в хората. Когато тези грижи се поемат от отделен бюджет, от отделно перо и всеки знае, че е осигурен за такава ситуация, първо, самите хора са спокойни, знаят, че могат да потърсят правата си и знаят как, второ, самата система функционира по-добре”, предложи тя.
“В момента в цяла Европа се инвестира в комплекси и резиденции за възрастни хора, за да може трудоспособната част от населението да не се товари с грижата. Тези комплекси са на много добро ниво, с много добри услуги, гражданите в Западна Европа инвестират в старините си и в такъв тип настаняване. У нас това липсва, както липсват кадри и инфраструктура. У нас, когато някой се разболее, те оставят да се оправяш сам - ако можеш, плащаш хоспис или пък търсиш човек, който да се грижи за твоя близък. Всеки е оставен да се оправя както може”, коментира тя и обясни причината за това:
“Тази тема просто никога не е поставяна. Да се създаде такава система не е трудно. Мисля, че България ще се сблъска с този проблем много тежко. В момента понасяме тази тежест, защото сме възпитани да се грижим за възрастните хора около нас. Това обаче става невъзможно, защото всеки трябва да работи, да изхранва и децата си. Грижата например за дементноболни възрастни хора е изключително тежка за близките им, защото те имат нужда от 24-часова грижа. Психическото и физическото натоварване е изключително голямо. В същото време в домовете и хосписите няма добри условия. В повечето случаи хората биват връзвани, за да не буйстват или да тръгнат нанякъде. Проблемът е сериозен, хората го осъзнават, говорят помежду си, но някак в политиката не се говори за това”.
“През 2019 година беше внесен проект на Закон за възрастните хора, който включваше например активност на възрастните хора, но не и основният въпрос кой да се грижи за тях. Пенсиите са важно нещо, но има елементарни услуги - да напазаруваш, да помогнеш в домакинството, които в България липсват”, допълни тя.
Според Цецка Бачкова решението на този въпрос е част от осигуровките ни автоматично да се отделят от държавата за допълнителна грижа. От натрупаните средства пък ще може да се започне както с изграждането на комплекси за възрастни хора, така и с обучението на специалисти, които да се грижат за тях.
“По време на дискусиите през 2018 година се каза, че дори 1% от осигурителните вноски би бил достатъчен да започне натрупването на бюджет, от който да се изгради тази инфраструктура. Мисля, че всеки българин би бил готов да отдели тези средства. Да не говорим, че може да не се отделят допълнително, а просто да бъдат извадени от здравните и социалните вноски, за да се обособят в отделно перо”, посочи тя.
Според нея изграждането на система за допълнителна грижа би довело и до оптимизиране на системата на здравеопазването, тъй като дейности, които в момента се вършат от медици, биха могли да бъдат поети от болногледачи.
“Огромен ресурс в здравната система се харчи точно за това, че един възрастен човек отива при личния си лекар например, за да му бъде измерено кръвното налягане. Лекарският труд е високоплатен труд, като в случая с измерването на кръвното налягане, той може да бъде лесно заменен от услугата в домовете за грижа от хора без лекарска квалификация. В здравната система се прахосват пари. Всички сме виждали, че възрастните хора често прибягват до престой в болница в ситуации, в които, ако имаше система за допълнителна грижа, техният проблем можеше да бъде решен много по-евтино”, обясни Бачкова.
“Смятам, че България има всички предпоставки да се развива и да предоставя такива услуги и за възрастни хора от други държави. Имаме примери на хора, които идват у нас заради добрия климат, заради минералните извори - възрастни хора от северните държави, които предпочитат да прекарат старините си в държава с добър климат. Ако предлагаме добри условия, мисля, че България може да печели, да създава работни места. Вместо много българи да заминават в чужбина, където да се грижат за възрастни хора, биха могли да го правят тук, като от това да печели и икономиката, а и самите те да са близо до семействата си”, завърши Цецка Бачкова.