България трябва да има по-твърда прозападна позиция. Това каза бившият външен министър и настоящ заместник-председател на опозиционната ГЕРБ Даниел Митов в интервю за Свободна Европа. Според него "трябват много повече и по-целенасочени действия по отношение на нашето превъоръжаване". Освен продължаване на тази тенденция българското правителство "трябва да започне да артикулира ценностни послания вътре в НАТО и ЕС, а и отвъд тези съюзи, които да бранят демокрациите като такива".
Според Митов това ще повиши доверието на западните партньори към България. Бившият външен министър смята, че дори да се стигне до конфликт между Русия и Запада, е по-добре София да се държи като част от Запада, отколкото "да се опитва някак си да артикулира послания, които не са съвсем ясни". "България така или иначе е избрала страна", каза Митов. Освен за позициите на кабинета по кризата около Украйна, депутатът от ГЕРБ критикува и финансовата политика на правителството. По думите му от управленските решения страдат както бизнесът, така и крайният потребител. Въпреки това обаче ГЕРБ не искат избори, стана ясно още от думите на заместник-председателя на партията.
Следва пълният текст на интервюто:
- Господин Митов, ориентирате ли се какво точно прави и иска Русия в момента?
- Това е големият въпрос в момента, на който и трансатлантическата общност трябва да си отговори. Аз мисля, че отговор има – всички са се ориентирали горе-долу, но така или иначе не можем да твърдим със сигурност, че знаем в кой момент какво ще направи Русия.
Целите ѝ са ясни: Русия е реваншистки настроена, търси реванш за загубата на Студената война. Иска да си върне влиянието върху определени територии. Особено в бившето съветско пространство и някак си да създаде такива условия, че международният дневен ред да се подчинява на ялтенски принципи. Т. е. на сфери на влияние. Разбира се, това се продава от Руската федерация като загриженост за собствената ѝ сигурност, въпреки че никой не заплашва Русия по никакъв начин. Териториално Русия е това, което е, никой не заплашва нейната териториална цялост. Русия е ядрена държава, т. е. никой не би и тръгнал да я заплашва. Плюс това отдавна на Запада му е ясно, че териториалното разширение не носи благоденствие по принцип. Развитието на икономиките, търговията – това носи благоденствие.
В началото на 90-те имаше една парадигма, от която Западът тръгна: "дайте да глобализираме икономиката и свободният пазар ще е носител на тези демократични ценности, които някак си изглеждат като най-добрата опция за развитие на обществата".
- И какво стана в резултат на това?
- Провали се. Защото се разчиташе, че в един момент през свободния пазар тоталитарните режими ще се видоизменят, защото самите населения на авторитарните държави ще започнат да искат повече либерализация, свобода и ще започнат да натискат своите автократи. Това не се получи. Това, което стана, е, че свободният пазар даде ресурс точно на тези автократи и им даде възможност да стиснат още по-здраво за гушите собственото си население, да лишават от права собствените си хора и съответно да се настроят реваншистки и експанзионистки по отношение на обкръжаващия ги свят. Това важи и за Китай, важи и за Русия.
- Как се противодейства на това?
- Със сигурност не се противодейства като се опитваш да умиротворяваш диктатори. Уроците от историята, а именно – уроците от Мюнхен през 30-те години трябва да бъдат много добре научени. В момента западните лидери, ако можем да ги наречем така, изглеждат точно като Чембърлейн (британски премиер, който през 1938 г. договаря с Хитлер предаването на Германия на Судетска област от Чехословакия - б.р.) по време на Мюнхенската конференция – опитват се да умиротворят един човек, който е решил да направи това, което си е решил да направи. Освен ако не му бъде попречено. А се пречи, като се демонстрира сила и решителност да се бранят определени ценностни разбирания. И определени разбирания за международната архитектура.
- А няма ли опасност, когато се демонстрира сила на диктатори, те да отвърнат със същото?
- По-скоро е обратното. Когато се демонстрира сила, диктаторите започват да мислят два пъти. А когато им се демонстрира непрекъснато желание да им се ходи на крака и да бъдат умолявани, те приемат това за слабост и започват да играят и да манипулират дори част от западните лидери, които се опитват да постигнат една правилна цел – да не се стига до война. За съжаление диктаторите приемат това като слабост. Всъщност те са си наумили да направят нещо и ще го сторят, ако се демонстрира слабост. Ако се демонстрира сила, това разваля техните планове.
- Заради тези опити за умиротворяване ли изглежда, че Западът не може да разбере какво ще направи Путин? Това ли е коренът на проблема?
- От една страна това е коренът на проблема. Ясно е горе-долу какво цели Русия, но в тази конкретна ситуация тя може да направи всичко. Имайте предвид, че в самия кремълски естаблишмънт решения се вземат в краткосрочен план. Т.е. вземат се тактически, в зависимост от конкретната ситуация.
Русия очевидно търси casus belli (повод за война - б.р.), очевидно търси начин, за да провокира Украйна, както и да провокира Запада. Дали ще го намери – това е друг въпрос. Може в един момент Русия да отложи своите намерения, така че да заблуди общественото мнение на Запад, а и самите западни лидери, че всъщност това, което е правила, са едни учения и нищо друго. Тук вариантите са няколко – какво иска Русия от самата Украйна? Освен Украйна да не стане член на НАТО, което не знам Русия как може да постигне, тъй като стремежът към членството в НАТО е записано вече в украинската конституция. Т.е. Украйна не може просто така да каже "Добре, хайде, отказваме се". И въпросът е дали Русия в момента ще търси Крим по суша през малък отрязък сухопътна територия или ще възприеме тактика по отношение на двете самообявили се независими републики.
- Но ето новина по темата: руското министерство на отбраната съобщава, че част от военните по границата с Украйна започват да се връщат по местата, където са били дислоцирани.
- В интерес на истината това не е много сигурно, че е така.
- Добре – заблуждаващи ли са тези информации? Те какво целят? Като наблюдавате голямата картина от последните дни как отговаряте на въпроса, който всички си задават: Ще има ли война?
- Това е големият въпрос. Първо, дали руските войски се изтеглят от близки територии на границата с Украйна не е сигурно. Това съобщава руското военно министерство, което и друг път е съобщавало неверни неща. За да знаем дали това е така, тук трябва повече разузнавателна информация, която ние нямаме в момента. Второ, Русия през последните години не просто иска да създаде друга архитектура на международните отношения от ялтенски тип, но иска и да дестабилизира демокрациите. За руската федерация демокрацията е проблем.
Нищо, че има такъв парадокс: те [руснаците] говорят за края на либералната демокрация и в същия момент се опитват да се представят за демократични. Т.е. имат парламент, версия на сенат, разделение на властите, но това всичко е формално. В Русия такива неща няма. На практика това са институти, изпразнени от съдържание – формални и фасадни. Това е голямата битка на Руската федерация. А именно: да докаже, че либералните демокрации са лицемерни и да докаже, че демокрациите по принцип не работят. И че някак си тяхната система, тяхната традиция, заедно с Китайската (доста се доближават) са доста жизнепригодни и устройват обществата по-добре и носят по-голямо благосъстояние. Това се е играло много пъти в историята.
Да не говорим, че руският политически елит се е начел на едни автори от 19 век, които са творили във времена, в които тоталитаризмът е изглеждал приемлив обществено. Това са автори като Данилевски, Илин. Целият руски елит се е начел на тези неща и някак си е започнал да им вярва. Първо беше пропаганда, после започнаха да вярват в тази пропаганда. И това се наблюдава много ясно вече в разговорите, които се водят с хора, които вземат решения или някак си контактуват с кремъслкия естаблишмънт. Това е притеснително, тъй като така са започвали много войни. В момент, в който определен елит започва да вярва в собствената си пропаганда. И наред с това да пропагандира "особен път". В съвременния руски политически наратив темата за "особения път" на Русия, едва ли не за Третия Рим – някаква глобална мисия на Русия, присъства много ясно. За особен път са говорили и националсоциалистите в Германия преди Втората Световна война.
- Какво предвиждате в краткосрочен план? Преди седмица казахте, че каквото и да се случва, ще бъде след края на Олимпийските игри, след 20 февруари.
- Точно.
- Продължавате ли да сте на това мнение?
- Убеден съм. Аз до момента не съм видял доказателства, че може преди края на Олимпийските игри да се случи нещо, въпреки интензивните послания на западните държави – за изтегляне на техните собствени граждани, за извеждане на част от дипломатическото представителство в Киев. Аз все още смятам, че до края на Олимпиадата руската страна няма да предприеме каквито и да било действия, а какво ще стане след това – те при всички положения ще преценят на база някакви тактически съображения. Вчера реториката на Руската федерация през устата на самия президент Путин и на министър Лавров изглеждаше различна от това, което сме чували до момента. Министър Лавров някак си даде ретроспекция пред президента Путин на ситуация, в която западните партньори не разбират какво иска Русия, но все още има надежда да се получи някакво разбирателство. Т.е. това е нещо много по-различно, отколкото това, което чувахме до момента.
- Да, онзи рефрен за разговор – „между глух и ням“.
- Да, не е ясно кой е „глухият“ и кой е „немият“ в случая, защото, все пак, Русия трябва да влезе в ролята на едно от двете.
- На този фон как се позиционира България? Съгласен ли сте с твърдението на премиера Кирил Петков? Предвидим партньор ли е България?
- Първо, трябва да си признаем, че българското правителство спеше до момента, в който опозицията, т.е. ние, не повдигнахме въпроса. В момента, в който Русия отправяше ултиматуми към НАТО.
- Вие имате предвид онова изслушване, което предизвикахте. То се случи около 40 мин., след като Вие го предизвикахте
- Точно така.
- Т.е. веднага откликнаха, в това няма съмнение.
- Те веднага откликнаха, но това не означава, че не са спали 40 мин. преди това. Първо, когато Русия отправяше ултиматуми по отношение на НАТО и искаше НАТО да се изтегли до границите си от 97-ма година по отношение на въоръжение, персонал и сили, разположение след 97-ма в Източна Европа, тогава правителството нямаше никаква реакция.
- Е, не сте прав. Тогава реагира и премиерът, и всички партии от коалицията, реагира и президентът, реагира и военният министър.
- Не е вярно това. Реагираха тогава, когато им казахме да реагират. В началото на декември, когато Русия официално представи ултиматуми към НАТО, в България нямаше никаква реакция. В България дори не се говореше нищо по въпроса. В момента, лека-полека, когато се стигна до момент, в който руският външен министър упомена изрично България, тогава ние предизвикахме реакцията.
- Но тогава реакцията беше абсолютно мигновена.
-Тя беше мигновена, но я предизвикахме ние, аз точно това говоря. Поискахме в парламента да има изслушване, тръгнахме да искаме от българските институции и те реагираха. Да, вярно, бързо реагираха, но дотогава си дремеха. Но дотогава не искаха и не се знаеше, ако не бяхме ние, дали изобщо щяха да реагират. Това трябва да си го кажем.
Второ, как може да е предвидим един партньор в момента, в който военният министър говори едно, министър-председателят говори друго. Президентът взема отношение и по-скоро застава на страната на военния министър. Външният министър заема, в интерес на истината, официално, през институцията МВнР, правилна позиция, доста по-твърда и от военния министър, и от министър-председателя. Това предвидим партньор ли е? Силна позиция ли е, когато първоначално дори откажеш на партньорите си да дойдат и да усилят фактически Източния фланг през присъствие в собствената ти държава, защото те това направиха първоначално. Решиха да играят по струната на някакво популярно обществено мнение, както те си го разбират и да ни обяснят, че сега ще екипираме и обучим един български батальон. България да бъде рамкова държава, обаче под българско командване и т.н. Неразборията, този словесен безпорядък, който генерира непрекъснато министър-председателят и останалите, объркват нашите партньори. Объркват ги до степен такава, че, очевидно, е трябвало американската делегация тук да дойде и да им изясни позициите на американската страна. Както по отношение на Русия и конфликта НАТО-Русия, така и по отношение на Китай.
- Само да изясним. Вие смятате, че всичко изговорено покрай българския батальон, първоначалното твърдение, че няма да има чужди войници, а не е ясно какви ще са, а после стана ясно какви ще са, смятате, че това е проблем?
- Това, според Вас, предвидим партньор ли е? Държава и правителство, които не са наясно как взимат решения, кой ги взема и как се артикулират те. Министър-председателят обяснява, че военният министър си бил изказал лично мнение. Военен министър, който отиде на антинатовски протест. Може да са били пет човека, но като държат антинатовски плакати и отидеш да ги поздравиш, е очевидно какво ти е отношението към нашата интеграция в северноатлантическия алианс.
- Аз ще Ви върна в 2016 г., затова исках да изясним какво казвате. Цитирам Ви лидера на ГЕРБ Бойко Борисов, който по това време е министър-председател. Става дума за случая, в който България отказа да участва в общ флот с Турция, Румъния и Украйна срещу Русия. Тогава Борисов каза следното: „Казах на румънските колеги вече два пъти. Аз искам в Черно море да виждам платноходки, яхти, мир и любов, а не по курортите ми да се разхождат военни фрегати назад и напред“.
- Първо, тогава става въпрос за съвсем различна ситуация. Тогава Русия не заплашваше в такава степен и не беше струпала войски по границата с Украйна. Това едно. Второ, когато става въпрос за общия флот. В Черно море има един флот, който е силен и доминиращ, и това е турският флот. Румъния и България имахме много малък капацитет по онова време. Хайде след това бяха закупени кораби, фрегати и т.н. Но към онзи момент капацитетът на България, морският, да не обиждам никого, но беше сравнително нищожен. Същото важи и за Румъния. Т.е. създаването на общ черноморски флот означаваше доминация на Турция в Черно море. Това да си го кажем съвсем директно. Не, че…Турция все пак е натовска държава, съюзник и т.н., но стратегически това едва ли беше най-правилният ход за България.
А това да кажем, че искаш мир и не искаш война - и Кирил Петков говори същите неща. Него защо не го критикувате?
- Опитваме се да изясним позиции.
- Еми, същото.
- Понеже Вие намесвате Кирил Петков, той в момента твърди същото, което Вие говорите за флота през 2016 г., за състоянието на въоръжените сили. Абсолютно същите са твърденията му.
-Той твърди неща, които първо твърди в ситуация, без да отчита промяната в контекста. Тогава, по онова време, нямаше такава директна заплаха, не се говореше за война, нямаше струпване на войски. Аз зададох на няколко пъти въпроси на министър-председателя Петков от парламентарната трибуна, като очаквах от него. Един от въпросите беше буквално: „дайте, г-н министър-председател, Вашата геополитическа оценка и за целите на Русия“. Това, което ме питахте и Вие. Аз Ви казах какво мисля по темата надълго и нашироко. Това трябваше да направи и г-н Петков. От парламентарната трибуна той отново ни каза няколко клишета, които ги говори и пред Би Би Си, затова как ние искаме дипломацията да работи, искаме деескалация и сме за мир и разбирателство. Това е ясно.
- Вие също говорите в тази посока. Според вас трябва ли България да има по-засилена западна позиция?
- Да.
- Как трябва да изглежда тя?
- Това е много сложен въпрос. Ще ни отнеме поне час и половина да разкажа различни компоненти. Това, което трябва да прави нашето правителство е да се превърне в истински фактор в НАТО, т.е. не само да консумираме сигурност. Защото г-н Петков говори, че не сме консуматори, но ние все още се държим като такива и даже много повече, отколкото е било в началото на членството ни, когато е неизбежно малка държава да бъде консуматор на сигурност. Това е нормално. Но трябват много повече и по-целенасочени действия по отношение на нашето превъоръжаване, които са правени от правителствата на ГЕРБ. Похарчени са над 5 млрд. И сделката с F-16 е също един такъв момент. Т.е. тази тенденция трябва да се продължи. Българското правителство трябва да започне да артикулира ценностни послания вътре в НАТО и ЕС, а и отвъд тези съюзи, които да бранят демокрациите като такива.
- Засилването в тази ситуация на българската прозападна позиция до какво ще доведе? С какво ще промени ситуацията към България?
- При всички положения първото, до което ще доведе, е повече доверие от страна на западните ни партньори.
- А при евентуален конфликт?
- България така или иначе е избрала страна. По-добре да се държи като част от Запада, отколкото да се опитва някак си да артикулира послания, които не са съвсем ясни, разчитайки, че евентуално може при евентуален конфликт нещата да минат покрай нас. Т.е. тактиката на снишаването. Няма да ни подмине конфликтът.
Дали ще артикулираме едни послания или други, дали ще са по-меки или по-твърди, конфликтът няма да ни подмине. Въпросът е, ако не дай си боже да има конфликт, надяваме се да няма, тогава партньорите и съюзниците ти да застанат зад теб твърдо, ясно и категорично, и да имаш съвместни планове заедно с тях. Защото НАТО е най-силният военно-политически съюз, съществувал някога, който притежава над 70 на сто от военния потенциал и една огромна част от брутния вътрешен продукт на света. Това е огромна сила. След като стои България в рамките на този съюз, тя е защитена.
- Разбрахме, че позицията на България е една от точките, по които критикувате правителството. Какви са другите точки, които ГЕРБ намирате за слаби в политиката на правителството и защо?
- Да започнем от това, което хората усещат всеки ден, а именно повишените цени на енергоносителите и на тока, на хранителните стоки, галопиращата инфлация. Аз не мога да разбера правителството как си прави изчисленията и сметките, но прогнозите на БНБ и на сериозните банки в България се разминават драматично с предвижданията на правителството по отношение на прогнозите за БВП и прогнозите за ръста на инфлацията. И се разминават с пунктове, не с десетки, каквито разминавания са възможни. Така че очевидно имаме правителство, което във финансов аспект не си дава сметка къде се намира и къде живее. Едно е да четеш Майкъл Портър, друго е да прилагаш Майкъл Портър в България. Този тип експерименти са неприемливи и е редно управляващите да знаят къде се намират, а не да инженерстват и да правят социални експерименти на гърба на хората. Цените и бизнесът, който не издържа в момента, са едни от огромните проблеми. Ние им предлагахме някакви решения, които можеха да се приложат бързо. Например да се ребалансира енергийния микс така, че предприятията и крайните потребители да не усетят огромна тежест от увеличението на цените на тока. Можеше увеличението на цените да е много по-малко и много по-щадящо. Управляващите можеха да направят много в това отношение.
- Значи от една страна правителството не позиционира добре България извън границите ѝ, от друга страна има проблем с финансовата политика на правителството – бизнесът и потребителите страдат. И при всичко това, преди няколко дни пред БНР, вие казахте, че не искате оставката на правителството и че е добре да има правителство?
- За да искаш оставка на правителството, трябва да е минало някокво време, за да може да се очертаят политиките. И ги виждаме тези политики, отразени в бюджета. Бюджет, за който БСП казва: „това е прекрасен бюджет, който отразява всички наши ценностни разбирания и всички наши разбирания как да бъдат управлявани финансите на държавата“. Това го твърди БСП от парламентарната трибуна. Всички коалиционни партньори да си направят сметка за какъв бюджет ще гласуват, ако ще го гласуват. Това е ляво правителство с ляв бюджет. Оставка на правителството ще бъде искана, но въпросът е ние сега какво искаме – да ходим от избори на избори?
- Т.е. вие не искате избори?
- Не само ГЕРБ.
- Опитвам се да изясня тази позиция, защото критиката е по всички фронтове. Наблюдавам и ГЕРБ в Народното събрание. Не са изминали още 100-те дни…
- Те не управляват от 100 дни тези хора. Те бяха част от служебния кабинет.
- Но в крайна сметка ГЕРБ не иска избори сега?
- До момента ние не сме вземали решение да искаме оставката на правителството, ако ще трябва да говоря като човек с „шапката“ на заместник-председател на ГЕРБ. Това не е ненормално в началото на едно правителство. Опозицията е длъжна даде някакво време на правителството, за да може то да покаже може ли да управлява или не може. За съжаление в случая виждаме много бързо да се трупат доказателства за това, че правителството е неспособно да управлява и дори, като ле ли, не е свързано с реалността. И като че ли не разбира, какво се случва на земята, на терен и къде са проблемите на хората и че те трябва да бъдат решавани.
- Но от избори няма нужда, така ли?
-Ако ме питате дали ако има утре избори, ще бъде по-добре, аз мисля, че не.
- Това е тезата и на ДПС.
- Но не мога да изключа това правителство да докаже неспособността си да управлява много бързо и да трябва да се взимат мерки.
- Вие готови ли сте да управлявате и смятате ли, че можете да се върнете на власт?
- Разбира се, че сме готови да управляваме.
- А с кого ще управлявате, като никой не иска да управлява с вас?
- Този въпрос сте ми го задавали и лятото.
- Даже няколко пъти.
- Да, даже няколко пъти. И аз ще Ви отговоря по същия начин. Не може да си избираме партньорите при положение, че парламентът е толкова шарен. Българският народ си казва думата, вкарва определени партии в парламента, те имат своя програма, свои цели, а оттам нататък е въпрос на разговори. Едно знаем обаче - че ние като дясна консервативна партия и като член на Европейската народна партия няма да управляваме с левицата. Това е сигурно.
- Още ли смятате, че "Демократична България" е най-близкият ви партньор в парламента?
- Ако гласуват бюджета на Асен Василев – бюджет, за който БСП твърди, че отразява всичките им ценности и разбирания за това как трябва да изглежда бюджетът на една държава, това означава, че те ще направят вече окончателната крачка към това да олевеят и трябва да мислим много повече дали те са ни най-близкият партньор.
- А дали "олевяването" всъщност е причината? Христо Иванов и тази сутрин коментира доста обстойно "Барселонагейт". Каза, че очаква замитане на този скандал. Знаете новото развитие от вчера, междувременно наши зрители ни питат какви са вашите коментари. Вие наблюдавате процесите. Г-н Борисов вчера каза, че това е претоплена манджа…
-Претоплена манджа е, да.
-Претоплена е, хубаво, но е манджа, която обаче в България прокуратурата не се опита нито да я сервира нито да я отсервира. Тоест нищо не се прави по тази манджа.
- Аз не знам дали нищо не се прави по тази манджа. Затова трябва да питате прокуратурата, може и да се е правило. Много често при твърдения "нищо не се е правило" прокуратурата излиза и казва "има образувано досъдебно производство еди кога си"…
- Което може да стои с години. И това е равно на "нищо не се прави".
-Аз не знам дали е така. Затова трябва да се пита прокуратурата дали нищо не се прави или се е правило.
- Последно в Брюксел г-н Гешев каза, че очаква данни от чужбина.
- След като очаква данни, значи очаква данни. Това значи, че не е като нищо да не се прави.
-Но колко години? Това е въпросът.
- Аз не знам, ако той очаква данни и тези данни не са пристигнали, най-вероятно за тези данни въпросът трябва да бъде зададен някъде другаде. Това, което виждам аз, е следното. Първо, да, претоплена манджа е. Желанията, било на г-н Христо Иванов, при цялото ми уважение, или на Елена Йончева и така нататък, да излезе нещо от тази работа, но то понеже не излиза, е замитане.
- Не. Замитане е, когато 4 години няма резултат дали се прекратява или се продължава.
-Но то е прекратено в Испания. Хайде да минем по следната логика.
- От Испания вчера идват нови данни.
- Но откъде са дошли, от коя институция, Вие знаете ли? Бойко Рашков непрекъснато говори "испанските власти". Журналисти постоянно казват "испанците" или "испанските власти". Значи испанска власт може да е зам.-кметът на Хихон – това също е испанска власт. Ние първо не знаем откъде идва тази информация. Като видяхме листчетата, които бяха разпространени по медиите, то това може да си го напише всеки. Там няма бланка, няма институция, няма нищо.
- Много лежерно се отнасяте към медиите.
- Не, не се отнасям лежерно към медиите. Медиите не са си го взели това отнякъде, а някой им го е дал. Този, който им го е дал, има проблем. Медиите са разпространили това, което им е дадено.
- Не, медиите проверяват, търсят…
- Нямам никакви критики по отношение на медиите в случая. А към това как се спуска информация. Този, който им я дава, има проблем, защото не може да обясни, първо, откъде идва тази информация, второ, като четох, това са си старите неща пренаписани. Може да има нещо ново вътре…
- Има добавки към сметки, пари.
-Добре. Испанската прокуратура е затворила, отказала изобщо да образува дело по въпроса, тъй като очевидно е намерила за нецелесъобразно. Там е провеждано разследване в Испания, очевидно испанската прокуратура е отказала да се занимава с това, тъй като няма престъпление. Испанската правосъдна система е една от най-стриктните и уважавани правосъдни системи в континентална Европа. Смятате ли, че система, която разследва с години испанския държавен глава – кралят, смятате ли, че система, която хвана в данъчни престъпления звезди като Роналдо и Меси, и ги накара да платят стотици милиони, за да не влязат в затвора, ще се церемони с какъв беше Чаушев?
- Чакайте малко да изясня нещо. Ако е толкова безпроблемно всичко, както Вие го представяте, защо българската прокуратура не прекрати случая? Аз Ви питам за действията в България, не Ви питам за испанската прокуратура.
-Аз говоря с факти, които знам.
-Кирил Петков говори също с факти. Той твърди вчера в интервю, че в документите, които е видял, не се посочва лице, но там е снимка с г-н Борисов.
- Снимката с г-н Борисов, както разбирам, е снимка от медии, в която той като капитан на "Бистрица" се ръкува с капитана на примерно "Локо Пловдив". Ако бъркам, ме поправете. Това ли е снимката, за която става въпрос, защото аз това знам. Това съм видял.
-Всяко нещо може така да се омаловажи. "Хубаво, има снимка". Но има и снимка с кюлчета в спалнята и така отиваме на другата тема.
- Аз не омаловажавам нищо. Пак Ви казвам – това са фактите. Вие си преценете дали са важни или маловажни. Ако това е снимката, тя важна ли? Дори според Вас – ето така, както седим и си говорим. Каква е тази снимка?
- Аз не съм чела тази документи.
- Хубаво, нека да ги видим тези документи. Хайде да видим откъде са дошли, защото аз, понеже съм се занимавал с тези неща, знам, че документи, които пораждат правни последствия, не се разменят от МВР към МВР. Те отиват в Министерството на правосъдието. Международният правен обмен се извършва през министерствата на правосъдието. В случая – Испания и българското министерство на правосъдието. Г-н Рашков го питам аз откъде и какви са тези… Това справка ли е, доклад ли е? Какво е точно?
- Медиите, които разполагат с този документ, твърдят, че това е доклад. Не твърдят, че е справка, твърдят, че е доклад.
-Добре, хайде да го видим това и тогава можем да говорим по-подробно.
- Списъкът на Кирил Петков. Г-н Борисов беше посочен в този списък, заедно с г-н Пеевски са двамата политици вътре. Там също става дума за снимки. За онези снимки от спалнята, за които всички знаем, за които също нищо не е изяснено. И сега пак Ви питам – има ли прокурорски чадър върху г-н Борисов с това, че никога не се доизяснява докрай. Снимка с футболист ли ще бъде или кой е правил снимка с чекмеджета, тя винаги остава висяща в пространството, понякога години наред.
-Ако имаше прокурорски чадър, сигурно щеше да се изясни докрай най-вероятно. Подобни неща могат да траят с години. Не знам. Вие ме карате да говоря от името на прокуратурата. Няма как.
- Не, аз Ви карам да говорите от името на ГЕРБ.
-Да, аз говоря от името на ГЕРБ и затова на въпроси, свързани със защо се бави второ, трето и пето в прокуратура, не мога да отвърна.
- Не, аз Ви питам като политик дали не Ви се струва съмнително. Ако се бавеше нещо за Корнелия Нинова, например, нямаше ли за Вас това да породи съмнения?
- Зависи какво. Корнелия Нинова я споменавате, просто защото е наш опонент. Но зависи за какво. Аз мога да съставя същия списък по публикации в Гугъл и за г-н Петков, и за г-н Василев, и за всичките им съратници.
- Винаги трябва да се проверяват фактите в такива публикации, защото тук става дума за авторитетни издания, за журналисти, които се подписват, за журналисти, които изискват информация...
- Но то и за г-н Петков също има подобни публикации от сериозни издания, от сериозни журналисти. Г-н Петков наруши конституцията.
- ...тоест не може да бъде неглижирана журналистическата работа. И тя може да бъде валидно доказателство.
Copyright (c) 2018. RFE/RL, Inc. Препубликувано със съгласието на Radio Free Europe/Radio Liberty, 1201 Connecticut Ave NW, Ste 400, Washington DC 20036.