Путин допусна четири колосални заблуди при неговата военнопрестъпна, брутална агресия срещу Украйна.
Това коментира във "Фейсбук" Николай Слатински.
Заблуда No. 1.
Руските войски ще сломят украинската армия за броени дни и той ще приеме в началото на март тържествения Парад на победата с маршируващите като завоеватели по булевард "Крешчатик" в Киев руски войски след разгромния техен блицкриг срещу Украйна.
Оказа се , че армията, Териториалната отбрана, доброволците и целия украински народ се бият наистина като лъвове, бранят Земята си, отстояват Отечеството си, защитават Родината си, сражават се за Свободата си.
И макар да има огромна асиметрия в силите и военната мощ, те успяват да устоят на безпрецедентните по жестокостта си и в пълно нарушение на Международното право и на Международното хуманитарно право действия на путинските орди, чеченските башибозуци, а вече и наемниците арабски ислямисти и главорези (при това главорези в прекия смисъл на думата).
Заблуда No. 2.
Руската армия е отлично подготвена, всеотдайно мотивирана, силно дисциплинирана и абсолютно лоялна лично нему.
Жестока заблуда. Макар и въоръжена до зъби, с конвенционални, не-съвсем-коненционални и съвсем-не-конвенционални оръжия, путинската армия действа като сбор от бандитски формирования, бие се само при огромно числено превъзходство, страхува се да излезе не просто на равни с противника, но и в съотношение 2:1 в своя полза, дезориентирана е, демотивирана е, деморализирана е, воюва по стар руски обичай не с умение, а с число и след минимум 100 грама преди акция (а акциите биват и по няколко на ден), на част от солдатите очите им светят съмнително, я от напушване, я от игла, я от шмъркане. При това се воюва като в 20 век – командорене и централизация, „сила есть, ума не надо“, като мастодонт с огромно тяло и малка глава, затова системно руските нашественици са надигравани и разбивани от воюващите в духа на 21 век, на мрежово-центричната война, украински мобилни и гъвкави части, разчитащи на децентрализацията и координацията, налитащи като оси и жилещи свирепо, а после скриващи се в мъглата – в мъглата на войната и в мъглата на късната зима.
Освен всичко друго има пълно разкъсване между тила и снабдяването на руските бойни части - танкове без гориво, техника без резервни части, солдати без храна, трупове без черни чували.
Заблуда No. 3.
Украинците в центъра и по места ще приветстват путинските орки като освободители, с хляб и сол, с венци и цветя, с песни и пляски.
Нищо подобно! Абсолютно нищо подобно! Оказа се, че в Украйна има десетки и стотици пъти по-малко путинофили, отколкото в България; че в Украйна няма Орлов мост, където големи части от народа ни традиционно посрещат поредните освободители.
Путин така и не разбра, че има вече сплотена украинска нация – от украинци, руснаци, украиноезични, рускоезични и различни други етноси и религии и това е ГРАЖДАНСКА нация. Всеки може да има свой етнос, но всички са украинци като граждани на Украйна.
Путин бе дълбоко заблуден от Крим. Но Крим, макар и от десетилетия интегрална част от Украйна, никога не е прекъсвал връзките си с Русия, там летуваха масово руснаците, там мнозинството е от руснаци, затова и те масово бяха за аншлуса с Русия. Но даже те съзнават сега, че жизненият им стандарт е паднал, че в Украйна живееха по-добре - дори и за това, че от Русия летуваха срещу валута, като чужденци, а сега летуват като у дома си и срещу струващи 2 стотинки рубли. Плюс нахълталите като безброй скакалци корупционери от „материка“, които превзеха всички сладки и корупционни висоти в Крим и оскубват и опоскват местното население.
С две думи, путинските убийци на бебета, деца, бременни жени, инвалиди, старци, медицински работници, религиозни дейци, цивилни граждани са посрещани не с викове на прослава, а с крясъци на омраза, до един нецензурни; с венци и букети от залпове, изстрели, снаряди, коктейли «Молотов» и с безпределна омраза към Путин.
Заблуда No. 4.
Западът ще си гледа материалните интереси, келепирите, стомасите, банковите сметки, кефа и удоволствието, рахатлъка и спокойствието, така че няма да си мръдне сериозно ни пръста, ни, с извинение, задника за Украйна.
А се оказа точно обратното. За първи път от няколкото години след края на Студената война, Западът заговори на общ, Западен език. На езика на общите принципи и интереси. Обедини се и се сплоти, консолидира се и стана единен. Никой не възрази срещу санкциите, западните компании до една започнаха да напускат Русия.
Путиностан бе подложен на сурови финансови ограничения и икономическа изолация. Навсякъде из Европа се пробуди съпричастността към украинците и с едно изключение никой никъде не каза и една дума, с която да покаже, че му е досвидяло за тези пари, които държавата отделя за бежанците. Само ние я свършихме като магарето на нивата, за да покажем че наистина путинизмът в България е тежка форма на ценностен кретенизъм!
Свидетели сме на безпрецедентна подкрепа на Запада за Украйна. И тази подкрепа ще бъде дори да се стигне до падане на Киев и Харков, дори президентът и правителството да се препозиционират в Лвов или Варшава. Слуховете за залеза, агонията, раздора и разпада на Запада за сетен път се оказаха силно преувеличени.
...
Ето това са четирите колосални заблуди на Путин.
По мигащите му очички и треперещите му ръчички се вижда, че Путин е нямал План Б.
Самозабравил се в своето патологично Его и психически болен нарцисизъм, Путин си мисли, че понеже държи в ръцете си огромен чук, то всички проблеми, които трябва да разреши, са като гвоздеи.
Само геостратегически мегаломан и геополитически циклофреник може да предприеме такава мръсна и подла завоевателна и поробваща съседна държава война, без да има План Б и с катастрофична убеденост, че той знае най-добре от всички всичко.
Ето защо Путин попадна в капана на своите четири колосални заблуди.
Измъкване от този капан няма. Дори да си прегризе като зъл хищник, попаднал в капан, лапата си, спасение за него няма. Защото с една отхапана лапа, той ще стане лесна плячка на другите край него, в това число на най-близките край него хищници.
Те може и да са изпечени циници и крадливи разбойници, но не са самоубийци.
Няма да му позволят да ги завлече със себе си в ада. Затова ще му видят сметката.
Впрочем, в Перник хората са по-малко деликатни и наричат нещата с истинските им имена, макар понякога това да звучи грубо за изтънчения дипломатически слух. Та перничани не казват Ще му видят сметката, а Ще му светят маслото.