Ситуация на форсмажор да бъде обявена у нас - това предлага министърът на икономиката и индустрията Корнелия Нинова. Предложението ѝ е форсмажорът да бъде въведен със задна дата - 24 февруари, а според нея налагането му е необходимо заради икономическите последствия от ситуацията в Украйна. Евентуалното му гласуване би било в следващата седмица.
Ситуация на форсмажор би позволила на фирмите да отлагат изпълнение на договори, разплащания или доставки. Твърди се, че има браншове, които не могат да работят заради нарушени линии на доставки.
На фона на това, шефът на хранителна верига за руски стоки “Берёзка” - Виктор Бакуревич, коментира въпроса с трудностите в доставките на стоки в предаването “Денят с Веселин Дремджиев” вчера. На въпрос има ли веригата проблеми с доставките, той отговори с краткото: “Имаме проблеми, но се справяме с тях”.
По-рано днес адв. Петър Славов, народен представител в 43-тото Народно събрание, съобщи, че като член на Висшия адвокатски съвет със съвещателен глас е отнесъл въпроса с предложения форсмажор до Висшия адвокатски съвет, който евентуално да изрази позиция защо подобна мярка е правно недопустима.
“Подобно нещо - обявяване ситуация на форсмажор от Министерския съвет, е правен абсурд”, категоричен е адв. Петър Славов, с когото от ФАКТИ разговаряхме по темата.
“Въвеждането на форсмажор, особено със задна дата, противоречи на Търговския закон и вероятно би било противоконституционно. В член 306 от Търговския закон се говори за непреодолима сила и много ясно е казано, че подобно нещо се иска от длъжника и то преди да изпадне в забава - тоест не със задна дата. Ако предложеното от Нинова се гласува, това ще създаде такъв хаос в междуфирмената задлъжнялост и отношения, че хората дълго ще я помнят - както помнят и до ден днешен Жан Виденов и сътвореното от неговото правителство”, смята адв. Петър Славов.
“Министерският съвет не може да взима подобно решение и да се меси. Това е ключовото от правна гледна точка, защото на практика ще имаме намеса на изпълнителната власт в частните правоотношения между търговските субекти, което очевидно е недопустимо, най-вероятно и противоконституционно. Защо Нинова говори за неща по модела на късния соц, само тя може да обясни и е редно да ѝ поиска обяснение”, посочи още той.
“В Търговския закон има правен режим на форсмажор (б.р. чл. 306) и той касае търговските сделки - тоест сделки между два търговски субекта. Очевидно всеки търговец сам трябва да може да прецени дали са налице основания за обявяване на форсмажор или не, вместо Министерски съвет генерално и ангро да му казва, че има форсмажор, че трябва да спре всякакви плащания по сделки и едва ли не да преустанови дейността си. Това може да създаде доста съществени проблеми за цялата икономика и бизнес, които тъкмо започнаха да се пораздвижват след пандемията”, обясни адв. Славов.
“Министерски съвет няма правно основание да вземе подобно решение. Ако се опита да вземе такова решение, то най-вероятно би било противоконституционно и почти сигурно ще бъде атакувано пред Върховния административен съд. Това решение ще представлява недопустимо намесване в търговския стокооборот - тоест нещо, което въобще не може да е в рамките на дейността и правомощията на Министерски съвет”, категоричен беше юристът.
Според адв. Славов предлагането на подобна мярка от Нинова изглежда като провокация към правителството. “Първо, подобно позоваване на форсмажор трябва да се гледа индивидуално за всеки случай и то от страните по дадена сделка. Тоест ако даден търговец прецени, че не може да изпълни задължението си, предвид войната в Украйна - например има украински доставчик, който не може да му достави стока, той може да се позове на форсмажор и това би било основателно. Не може обаче правителството да направи това, най-малкото защото няма необходимата информация, че да може да преценява за всеки търговец и търговска сделка отделно”, посочи той.
“Второ, Търговският закон казва, че позоваването на форсмажор е работа на длъжника - не на правителството, а на длъжника по дадена сделка. Няма никакви основания за намеса от правителството. Трето, с въвеждане на форсмажор могат тотално да объркат започналия събуждането си след пандемията бизнес, като може въобще да спрат дейността на бизнеса и това, което хората се опитват да правят - да работят”, каза още адв. Славов.
“Възниква и въпросът откога Нинова излиза и говори от името на цялото правителство, без да има такова решение, без това да е позиция на премиера. Тя излиза и обявява неща, които Министерски съвет може да направи, все едно те вече са решени. Такова решение няма. Може би е крайно време на Нинова да бъде потърсена отговорност от премиера”, коментира още той.
“Ако вицепремиерът Нинова иска да направи нещо полезно, би трябвало да мисли как да подпомогне бизнеса с мерки за компенсация по отношение високите цени на горивата, електроенергията и енергоносителите и съответно как да подпомогне и гражданите, но не да се бърка в търговските правоотношения между търговските субекти. Това не ѝ е работата”, категоричен е адв. Петър Славов, който направи и конкретно предложение:
“Правителството може да намали наказателната лихва за забавени плащания. Министерският съвет абсолютно има правомощието да намали законовата лихва за забавени плащания. У нас наказателната лихва за забавено плащане е най-високата в целия Европейски съюз - 10% плюс основния лихвен процент. Дълго време се опитвахме наказателната лихва за забавено плащане да бъде намалена чрез промени в Закона за задълженията и договорите. Това обаче може да се случи и веднага с Постановление на Министерския съвет, като наказателната лихва да бъде намалена съществено както за гражданите, така и за бизнеса”.
“Вместо да се занимават с предложения като от късния соц и Нинова да развива безумни теории, които на практика могат да се превърнат в Мораториум №2 - още по-зловещ от първия, Министерският съвет може да вземе тази много бърза и много смислена мярка. Точно в момента това би било изключително полезно. И хората, и бизнесът имат затруднения да плащат задълженията си заради всички събития, плюс войната. Когато забавят плащане, веднага им се начислява наказателна лихва, включително от държавните и общинските органи, институции, топлофикации и т.н. В момента, в който човек закъснее с плащането на сметката за тока или за парното например, започват веднага да начисляват сметката му на основание, че това е държавно определената наказателна лихва за забавени плащания. Това може да се промени с Постановление на Министерския съвет”, обясни той.