4 331 0

Петър Славов за ФАКТИ: Това, което наричат коалиционна култура, ми изглежда като коалиционно извиване на ръце от БСП

  • адв. петър славов-
  • петър славов-
  • бсп-
  • коалиция-
  • управление-
  • правителство-
  • народно събрание-
  • законодателство

За съжаление в БСП продължават да доминират нездравите сили", отчете юристът и народен представител в 43-тото Народно събрание

Петър Славов за ФАКТИ: Това, което наричат коалиционна култура, ми изглежда като коалиционно извиване на ръце от БСП - 1
Снимка: ФАКТИ
ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за да насърчава конструктивни дебати.

“Забавянето е очевидно. Струва ми се, че в момента парламентът тича след събитията, което никак не е добре”.

Това посочи в интервю за ФАКТИ адв. Петър Славов, юрист и народен представител в 43-тото народно събрание.

Разговаряхме с адв. Славов за темповете на законодателството в момента, за мерките за справяне с растящите цени на горивата, относно помощта за Украйна и по въпроса извива ли ръцете на коалицията ръководството на БСП.

На 7 март адв. Славов изпрати по реда на Закона за достъп до обществена информация въпроси до министъра на енергетиката какви мерки се взимат за растящите цени, а преди това направи редица предложения за законодателни инициативи за малки, но съществени промени.

Разговора четете в следващите редове:

- Адв. Славов, отдавна направихте предложение да се приемат отделни текстове с конкретни изменения, вместо да се изготвят цялостни законопроекти, с цел по-бързата работа по реформиране на различни сфери. Виждате ли забавяне в законодателната власт?

- Забавянето е очевидно. Струва ми се, че в момента парламентът тича след събитията, което никак не е добре.

Моето предложение беше не да се готвят общи мегазаконопроекти, в които да се включват много теми, а всяка тема да бъде обект на отделен законопроект, който да се разглежда самостоятелно. Толкова време например говорим за т. нар. спецове - специализирания съд и прокуратура, за тяхното закриване и връщането към нормално правосъдие. Закриването им е включено в законопроект, обединен с още няколко неща, внесен е, най-после, на 2 март и повече от седмица реално по него не се случва нищо. Виждам, че на заседанието на Комисията по конституционни и правни въпроси, насрочено за днес, този законопроект няма да се гледа. Най-вероятно заради широката тематика, която законопроектът обхваща, има някакви усложнения. Дали има някакви разправии на ниво коалиционни партньори, дали се случва нещо друго - виждаме, че нещата се бавят, а времето напредва.

Ако погледнем програмата на Народното събрание за днес, ще видим, че в нея има 15 точки. Половината са най-различни доклади и изслушвания на най-различни държавни органи. Следват няколко чисто организационни въпроса, като промени в съставите на комисии. Има един-два законопроекта с източник управляващото мнозинство - вносител е Министерският съвет. Всичко останало е внесено от опозицията и най-вероятно няма да бъде прието. Даваме си сметка какъв ще бъде в края на седмицата реалният произведен законодателен продукт при този широк дневен ред. Точно затова казвам, че парламентът някак бяга и се движи след събитията.

В момента хората са притеснени преди всичко от случващото се с войната в Украйна и от галопиращите цени на много стоки, особено на енергоносителите, горивата. Мерки от държавата могат да се приемат за всички тези неща, по примера на други държави в Европейския съюз. Може да има например намаляване на акциза на горивата, въвеждане на диференцирано ДДС и намаляването му наполовина или на 9%, както вече се направи за други стоки, за да бъде овладян ценовият взрив, който води след себе си висока инфлация, обедняване, фалити на бизнесите и затруднения на семействата да плащат сметките си. Тези неща липсват от програмата на Народното събрание, като изключим няколко законопроекта на опозицията, които най-вероятно няма да бъдат приети.

Всички тези мерки биха могли да бъдат взети с ускорени срокове в рамките на десетина дни. Има конкретен европейски пример в тази посока. Разбира се, нужно е нотифициране на Европейската комисия, но щом съседни нам държави го правят, очевидно вече са проправили пътя, по който да се мине.

- Вие отправихте въпроси към министъра на енергетиката. Питате какви мерки се взимат. Подозирате ли нещо неестествено с цените в момента?

- Нека припомним, че основен доставчик на горива за България е рафинерията в Бургас - “Лукойл Нефтохим Бургас”. В борда на тази рафинерия българската държава има свой представител, който може да влияе на много от решенията, които се взимат, или най-малкото има информация за случващото се. Котировките на петрола “Брент” минаха 120 долара, междувременно виждаме отстъпките на сорта “Уралс”, който се използва в рафинерията в Бургас - или иначе казано руски петрол, просто защото все по-малко фирми купуват руски петрол. Не виждаме това да се отразява на цените на бензиностанциите. Чуваме мъгливи обяснения как били нараснали транспортните разходи, разходите за застраховка. Човек се пита: не се ли случват свръхпечалби отново за сметка на българския бизнес и граждани, както за съжаление сме се питали много пъти през годините.

Това са въпроси към българския представител в рафинерията. Тези въпроси трябва да отправи министърът на енергетиката като принципал. Внесох въпроси до министъра на енергетиката по реда на ЗДОИ, защото не виждам някой народен представител да се е сетил да ги зададе по реда на парламентарния контрол. Това е нещо изключително важно и касае цялата българска икономика.

Нужни са законодателни промени в посоката, която коментирахме - намаляване на ДДС и въвеждане на диференцирано ДДС за горивата, намаляване на акцизите. Това са все намаления в компонентите, които формират крайната цена, за да се компенсира растежът на цената на международните пазари. Абстрахирам се от големите отстъпки, с които се търгува руският петрол, защото и това е фактор, но очевидно не виждаме да се отразява. Редно е да се изясни защо не се отразява и защо цената продължава да расте. Това са все неща, които българският парламент може да направи, независимо от вече назначените проверки, изслушвания и т.н., като от тази им дейност да произлязат реални резултати.

Вчера слушах представители на организациите на търговците на горива - т. нар. малки бензиностанции. Те говореха до края на месеца цената да мине 3,50 лева. И сегашната цена над 3 лева е непосилна, никой не може да си представи как ще се работи с цена над 3,50 лева. Трябват мерки и трябват веднага. Има как да се направят.

Вземете и въпроса със свръхпечалбите на държавните дружества, производители на електроенергия и същевременно огромния ценови натиск, който се упражнява върху бизнеса, върху нерегулирания пазар и недостатъчните компенсации. Последно експертните проучвания сочеха, че само за месец в “АЕЦ - Козлодуй” регистрират около 1 млрд. лева свръхпечалби. Това може да се използва като ресурс, защото всички компенсации, които дава държавата в момента, са около 800 милиона лева за месец.

Трябва да вземем предвид и тезата, че в крайна сметка, ако е необходимо, ще стиснем зъби, само и само да не внасяме руските суровини. Не оспорваме това, въпросът обаче е, че има мерки, които могат да се вземат, за да се облекчи цената, нали така?

Точно така е. Огромната част от българското общество подкрепя украинския народ, който е принуден да води война и да отблъсне агресора, който на практика нападна една суверенна държава. Убеден съм, че много хора биха се съгласили да стиснем зъби за известен период от време, включително да плащаме по-високи цени - тоест рафинерията в Бургас да се пренастрои, за да преработва петрола “Брент”, а не петрола “Уралс”. Ако това се съчетае с мерките, за които говорим, ще има облекчаване на допълнителния ценови натиск, цените ще са по-поносими.

За обществото в момента е много важно да види, че управляващите полагат усилия в правилната посока, за да свършат необходимото действително, а не просто да коментират, анализират и изслушват и резултати да няма. Много е важно солидарността да се усети от българските граждани и бизнес, малкият бизнес да усети, че подкрепа има, че държавата си е на мястото и не се занимава с глупости, както виждаме в последните дни.

- Как си обяснявате това забавяне - може ли ключова роля в това да играе четвъртият коалиционен партньор - БСП?

- За мен е повече от очевидно, че точно това се случва. Това, което меко наричат коалиционна култура, на мен ми изглежда като коалиционно извиване на ръце. И то стигащо до абсурдни степени от типа заплахи правителството да бъде съборено и коалицията да се разтрогне. Индикация за това е случилото се със смяната на министъра на отбраната. Името на проф. Тагарев не просто беше заявено като име за наследник на доскорошния министър на отбраната, ами проектът за решение за неговия избор беше внесен в парламента. В последната секунда - при вече внесен готов проект, което се прави, когато наистина всичко е коментирано и дискутирано, се оказа, че кандидатът е друг, проектът е оттеглен и има нов внесен проект. Това е индикация, че в коалицията има много тежко напрежение. Всички знаем кой в правителството е против хора с ясна евроатлантическа ориентация, знаем, че някои хора от четвъртия член на коалицията нарекоха проф. Тагарев “натовски ястреб”. Заради това беше оттеглена една достойна кандидатура.

Тези неща са видими за всички. По-лошото е, че се отразяват на реалната работа на парламента, а очевидно и на правителството.

- БСП очевидно е и основният двигател на настояването да продължаваме да не изпращаме дори бронежилетки в Украйна. Редно ли е това все пак да се случи?

- Можем поне да изпратим каски, бронежилетки - все средства за лична защита, а не оръжия, за да изразим реална солидарност с украинския народ като държава. Виждаме колко частни лица и организации, НПО-та в момента са изключително ангажирани да посрещат украинските бежанци, да им помагат, да ги настаняват, да осигуряват средства. Виждаме колко активно действа например БЧК. В целия този процес държавата почти не се забелязва. Имаше организирани няколко автобуса за наши сънародници от Украйна, веднъж изпратиха и правителствения самолет - и това беше, а това е крайно недостатъчно.

Украинските бежанци са хора, бягащи от война, на които всичко е отнето. Задължително човек трябва да си помисли колко голямо е страданието, което върхушката в Кремъл причини на тези хора с тази абсолютно ненужна и непровокирана война.

През последните месеци почти няма законопроекти, внесени от народни представители от управляващото мнозинство. Законопроекти основно се внасят от опозицията или от Министерски съвет. Преди десетина дни с колеги от 43-тия Парламент изпратихме готов законопроект, касаещ законовата лихва за забавени плащания - тоест лихвата, която плащаме, ако забавим плащането на някоя от огромните сметки за ток, газ, парно и т.н. Няма реално никакъв отговор и реакция, извън потвърждението, че са получили законопроекта. Ето още нещо готово, подготвено, обосновано, със сравнителен анализ на останалите страни в Европейския съюз, който показва, че макар България да е най-бедната държава в ЕС, сме с най-висока наказателна лихва за забавени плащания. Това продължава, а отново е предмет на регулация от държавата. Тя обаче бездейства.

- Комунистическият герб продължава да стои на сградата на Народното събрание. В последния ни разговор по темата бяхте обнадежден, че този път ще бъде премахнат. Оказва се, че няма - как си го обяснявате?

- Освен всичко друго, непоставянето на държавния герб на втората сграда на Народното събрание е продължаване на неизпълняването на закона. Действително съм доста притеснен. При заявките за промяна, за нов начин на управление, имах определени надежди. Тук говорим не просто за това, че остатъкът от комунистическия герб “краси” сградата на българския парламент. Представете си Германия, сградата на Бундестага и до нея да се мъдри свастика от 1944 година - как би реагирало немското общество? Виждаме обаче, че в България комунистическият герб продължава да стои.

По-тъжното е, че на поредния въпрос-предложение, който отправих към председателя на Народното събрание, получих абсолютно бюрократичен и несъстоятелен отговор. Отговорът не дойде от председателя на Народното събрание, а от главния секретар на Парламента. Там се казва, че "премахването на цялата архитектурна композиция на фасадата е сложен и продължителен процес, който не зависи от субективното възприятие на една или друга личност". Не знам за какво субективно възприятие се говори, но когато погледна натам, виждам останки от сърп и чук - те са там. Не сме се отказали обаче, ще продължим с натиска. В някакъв момент премахването на комунистическия герб ще се случи.

Тъжно е, че управлението, което се заявява като управление на промяната, продължава традицията на последното управление на ГЕРБ този сърп и чук да стои там и да се пази като някаква реликва. Припомням, че предишната шефка на Парламента даже беше обърнала централния вход на сградата и беше казала, че той е на гърба на сградата - “изотзаде”, както тя се изразяваше, само и само да не трябва да сложи държавния герб на централния вход. Законът изисква той да се постави над централния вход. С този трик очевидно се опитваха да заобиколят закона. Това са много абсурдни и тъжни неща. Дори се чудя как такова нещо е възможно.

- Какво трябва да се случи оттук насетне, ако приемем, че нови избори са огромен риск, а в настоящото управление БСП спъват процесите?

- Ситуацията никак не е лека. Това е очевидно. От самото начало имах своите резерви за създаване на коалиция с БСП и ми беше ясно, че рано или късно настоящият момент ще дойде. За съжаление в БСП продължават да доминират нездравите сили. Припомням само какво се случи на последния Конгрес на БСП - не просто не приеха оставката на Нинова по добре познат комунистически маниер, защото оставката е личен акт, какво означава тя да не бъде приета, но и нещо повече - въобще не се проведе избор, при положение, че имаше още един кандидат, при това представител на младото поколение в БСП. Всичко това беше приключено с процедурни и апаратни хватки. Очевидно е кой командва там и какво може да се очаква от него.

В момента ми се струва най-разумно премиерът да търси максимално обединение на останалите партньори в коалицията и да има алтернативен вариант, включително чрез неформални разговори с останалите народни представители от БСП, където е очевидно, че има напрежение и нищо чудно да се стигне и до разцепление. Така би имало подготвен алтернативен вариант в ситуация, в която ултиматумите ще станат абсолютно неприемливи и срамни. След това, което се случи с избора на нов министър на отбраната, те вече вървят към графата срамни. Премиерът трябва да е подготвен за такава ситуация. Очевидно е, че българското общество не иска избори, а иска хората, които е изпратило в парламента, да свършат работата, за която са изпратени там.


Поставете оценка:
Оценка 2.9 от 23 гласа.

Свързани новини


Напиши коментар:


Публикувай
ФAКТИ.БГ нe тoлeрирa oбидни кoмeнтaри и cпaм. Нeкoрeктни кoмeнтaри щe бъдaт изтривaни. Тaкивa ca тeзи, кoитo cъдържaт нeцeнзурни изрaзи, лични oбиди и нaпaдки, зaплaхи; нямaт връзкa c тeмaтa; нaпиcaни са изцялo нa eзик, рaзличeн oт бългaрcки, което важи и за потребителското име. Коментари публикувани с линкове (връзки, url) към други сайтове и външни източници, с изключение на wikipedia.org, mobile.bg, imot.bg, zaplata.bg, auto.bg, bazar.bg ще бъдат премахнати.

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА