Когато на 24 февруари заповяда пълномащабна военна инвазия в Украйна, президентът на Руската федерация Владимир Путин се нуждаеше от лъжа, за да оправдае започването на непредизвикана война. И Путин изпозлва термина „денацификация”.
Путин неведнъж е казвал, че за него най-голямата историческа грешка е разпадането на Съветския съюз. А в съзнанието на руснаците Великата отечествена война е символ на травма заради милионите жертви, но и на гордост заради победата във войната. За Кремъл най-логично, макар и фактологически грешно, бе да определи нападението срещу Украйна като продължение на борбата на Русия срещу нацизма (макар Сталин и Хитлер да са две страни на една и съща монета, а не антипод). Опитите на Путин да аргументира тази война с исторически паралели обаче са обречени на провал заради две лъжи. Първата е, че мечтата на Путин за нова руска империя може да види бял свят някога. Москва губи сферите си на влияние, защото нито една държава вече не иска да е под тоталитарен контрол, да живее бедно и да живее в лъжа. Втората е, че Украйна е нацистка държава.
Нацистката реторика на Путин използва стереотипи и изкривена реалност, за да мотивира обикновения руски гражданин да подкрепи тази война, въпреки че врагът този път не е нацистка Германия, а Украйна, най-близкият до Русия народ. Милиони руснаци имат свои роднини и приятели в Украйна, в която руският език не само не е забранен, но е масово разпространен. Подобно на много лъжи на Кремъл, твърдението, че Украйна е нацистка държава, която извършва геноцид срещу рускоговорящото население, не стъпва на доказателства, а на пропаганда.
Украинският президент Володимир Зеленски е от еврейско семейство и твърдението, че е неонацист или фашист, е странно. Както признава самият Зеленски, неговият дядо Семьон Иванович Зеленски се е бил за Червената армия срещу нацистите през Втората световна война, а освен това много членове на неговото семейство са били избити по време на Холокоста. Истина е, че има групи в украинското общество, които са с неонацистки възгледи (включително в редиците на батальона „Азов”), но те са маргинализирани, не взимат политически решения в Радата, и тяхното значение далеч не е толкова голямо, колкото го представя Москва. В България, както и във всяка европейска държава, също има хора с нацистки възгледи, татуировки и лозунги. Означава ли това, че Русия има правото да бомбардира София, Пловдив или Варна?
Опитите на Кремъл да оправдае избиването на невинни жени и деца в Украйна с „денацификацията” са нелепи. За руската пропаганда обаче истината и човешкият живот нямат значение. Медиите на Путин в Русия забраниха използването на думата „война” и не показват труповете на деца по украинските улици, защото трудно ще обяснят на руските граждани, че едно 2-годишно дете е нацист или че представлява заплаха за националната сигурност на Русия. Руската военна бруталност се превръща в практика и унищожаването на жилищни сгради, болници и училища в Украйна няма нищо общо с „денацификацията”. Русия извършваше военни престъпления и в Сирия и Чечения, тероризирайки цивилното население и разрушавайки цивилната инфраструктура. Руската армия е тази, чиито действия напомнят на геноцида, извършен от нацистите, не украинската.
Военната доктрина на Путин е зловеща: унищожаване на вражеските градове, без причина и предупреждение, избиване на населението, за да бъде съкрушен моралът на противника, и пълно информационно затъмнение. Чрез военната агресия зад граница Путин се опитва да трупа политически дивиденти у дома, защото в съзнанието на мнозина руснаци армията на Путин в Мариупол и Харков извършва същите героични подвизи, каквито Червената армия при Сталинград. Каквито и опити да прави кремълската пропаганда да скрие фактите, те рано или късно ще излязат наяве и за обикновения руснак. И той с очите си ще види, че в Украйна армията на Путин не е убивала нацисти, а е отнемала живота на невинни деца.
Путин не се страхува от нацистите в Украйна, той се страхува от демокрацията в Украйна. За Путин е ужасяващо, че демокрацията се приближава все по-близо до границите на Руската федерация. Защото в един момент и руснаците могат да поискат да вкусят от нея. И тогава Путин ще стане излишен.