Инакомислието е нещо ново в Руската православна църква (РПС), макар че още преди две години беше публикувано писмо от духовници с призив за справедлив съдебен процес срещу участниците в улични протести. Православието винаги е подкрепяло властта, тъй че как да си обясним тези тенденции?
Андрей Кордочкин: Ако се взрем в историята на православната църква още от времето на император Константин, ние наистина ще установим, че църквата почти винаги е била опора на държавата , че е поддържала всячески държавата. Така беше дори през 20 век: съветските власти също манипулираха църквата и я използваха за свои цели. И все пак от началото на 90-те години досега израсна ново поколение духовници, което не желае сляпо да се подчинява и не иска нито цензура, нито автоцензура.
А какво да очакваме в бъдеще? Дали тази тенденция ще повлияе върху официалната позиция на РПЦ, която си остава вярна на властта?
Андрей Кордочкин: В Русия по-скоро ни очаква беларуски сценарий: инакомислието ще бъде задушено. А църквата е част от обществото и когато инакомислието се задушава в обществото, то ще се задушава и в църквата. Но за онези, които видяха как изпопадаха тоталитарните режими в края на 20 век, е ясно, че политиката на задушаване води в задънена улица. Спомням си книгата на Вацлав Хавел „Силата на безсилните“. Той разсъждава за онези безпомощни и слаби хора, които сякаш нямат никакъв шанс, но въпреки това могат да окажат въздействие върху тоталитарното общество. Смятам, че свещениците, които следват своята вяра и съвест, без да се боят от репресии, в крайна сметка ще бъдат чути и от народа, и от църквата.
Какво бихте посъветвали свещениците в Русия? Уместно ли е открито да говорят за позицията си, пренебрегвайки риска да влязат в затвора?
Андрей Кордочкин: Никой, особено пък един свещеник, не може да призовава други хора да си заложат главата. И за себе си смятам, че нямам право да давам съвети, но вярвам, че свещениците могат да свършат достатъчно работа и без лозунги или плакати: просто като обясняват на хората духовната същност на явленията. Тъкмо по този път вървяха много свещеници и в късната съветска епоха. Кой може да упрекне отец Йоан Крестянкин или отец Александър Мен, които не излязоха на Червения площад, когато СССР въведе войски в Афганистан? Всеки сам решава как да носи пастирската си служба. Московският свещеник Алексий Умински припомни думите от песента на Гребеншчиков „Научи ни да дишаме под водата“ – тъкмо тях мнозина смятат за напълно съзвучни с днешното положение.
В същото време виждаме, че по-голямата част от руското общество подкрепя днешната власт и нейните деяния…
Андрей Кордочкин: Няма как да не се тревожим за състоянието на нашето общество. Нека да си спомним възгледа на американския изследовател Антъни Джеймс Грегър, който предупреждава, че фашистка идеология може да възникне именно в страни, където марксизмът е надживян.
Сработва един и същи сценарий: патосът на интернационализма се подменя с патоса на патриотизма и национализма, с непрестанното напомняне за „особената мисия“ на народа и за неговото „славно минало“, като през цялото време звучат призиви към героизъм, дисциплина и следване на националния лидер. Ще обърна внимание и на увлечението на Путин по философията на Иван Илин – поклонник на италианския фашизъм, а после и на германския националсоциализъм.
Ето какво пише Антон Барбашин, който се занимава с Илин: „По същество той ратува за установяване на национална диктатура в Русия, която ще се опира на изключителната роля на църквата и на армията… Неговата философия се основава на култа към „бремето и мъките“ на руския народ, към „изключителността“ на този народ. А такава визия изисква подбор, с всички произтичащи от него последствия за „неправилните хора“. Тъкмо това се случва пред очите ни. Путин призовава към „самопрочистване“ на обществото, а дори изразът „национални предатели“, който той употребява, съвпада с израза, използван от Хитлер в „Моята борба“.
А какво смятате за доктрината „Руски свят“, която Путин многократно пропагандира?
Андрей Кордочкин: Повече от 18 години извършвам богослужения в храма, а повечето богомолци са украинци. За мен твърдението „Руснаците и украинците са един народ“ няма смисъл. То може да бъде произнесено единствено от човек, който не познава нито Украйна, нито поколенията украинци, включително и рускоезичните, отраснали след разпадането на СССР. По някаква причина жителите на украинските градове не посрещат с цветя „воините-освободители“. По някаква причина милиони бежанци от този „един и същи народ“ бягат от нас на Запад, а не в Русия. „Руски свят“ е доктрина не само лъжовна, но и опасна. По отношение на Украйна тя звучи така: „Като народ вие не съществувате, вашата държава е едно недоразумение, а понеже ние и вие сме едно и също, решението за вашето бъдеще ще вземем ние.“ В реалната действителност тази цел е непостижима, поради което не е възможна и победа в тази война. Даже съпротивата на Украйна да бъде пречупена, стратегически войната вече е изгубена. И позорът няма как да бъде отмит.
В едно интервю Вие наричате Путин „човек, лишен от чувство за състрадание“. Може ли той изобщо да бъде смятан за православен християнин?
Андрей Кордочкин: Нека да припомня за децата на княз Владимир – първите руски светци Борис и Глеб. Има един видеозапис от посещението на Путин на изложба на Иля Глазунов. Когато двамата се изправят пред образите на Борис и Глеб, президентът казва: „Те предадоха всичко без борба, това не може да бъде пример за нас“. Глазунов угоднически се съгласява. Ако Путин не може да разбере мотивацията на хора, които са отказали да извършат братоубийство, то за него не съществуват никакви нравствени бариери в желанието му да се добере до властта и да я задържи.
Преди повече от 10 години Путин се позоваваше на мнението на някакви „теоретици на християнството“, че православието било по-близо до исляма, отколкото до католицизма. Говорейки за възможните резултати от ядрен удар, той каза, че в такъв случай „ние като мъченици ще попаднем в рая, а те просто ще издъхнат“. Нека да си припомним и признанието на Путин за правилото, на което го е научила ленинградската улица: ако сбиването изглежда неизбежно, тогава удряй пръв. Такъв мироглед го доближава по-скоро до ислямската идея за „мъченика“, отколкото до Свети Франциск от Асизи. В този смисъл аз смятам, че той е опасен не само за колективния Запад, но и за онези руски хора, които имат различни житейски планове от това да се превърнат в ядрена пепел.
*Андрей Кордочкин е секретар на Испано-португалската епархия на Руската православна църква и заедно с 286 представители на руското духовенство подписа призив да се прекрати войната в Украйна.
Автор: Виктор Черецкий