Във втория епизод на много забавния комедиен сериал с Володимир Зеленски "Слуга на народа" един от призрачните злодеи казва на героя на Зеленски, какъв трябва да е новоизбраният президент на Украйна: "Той е известен с това, че е железен и смел".
Това беше моментът, в който посегнах към дистанционното, натиснах пауза и поех дълбоко въздух. Това казва в анализа си за Би Би Си Кати Кей, цитирана от БГНЕС
Сериалът от 2015 г. току-що започна да се излъчва тук, в Америка, и за тези от нас, които не са запознати с него, е малко сюрреалистичен. Всеки път, когато се уловиш, че се хилиш, след това започваш да се чувстваш тъжен. Това е емоционално изтощително. Установих, че не мога да гледам повече от един епизод наведнъж и го правя с известен страх. Приятели са ми казвали, че изобщо не могат да го гледат.
И това не е защото сериалът е лош. Поредицата е добра, а Зеленски е талантлив актьор. Той е очарователен и самоироничен. Не, трудно е да се гледа, защото се страхуваме какво ще се случи сега с истинския президент на Украйна.
В същия епизод има друга сцена, в която новият президент Василий Петрович Холобородко /героят на Зеленски/, се запознава с двойника си от охраната. Един ухилен политически лакей казва на Зеленски за двойника му: "Той ще умре от снайперистки куршум заради теб", след което се смее на глас пред ужасения поглед на Зеленски. И тогава стомахът ти се обръща, защото в момента ти се струва, че целият западен свят наблюдава Украйна и се моли да не се стигне дотам.
Никой не би желал това страдание на Украйна. Но засега Зеленски и смелите хора, които той ръководи, са герои в един свят, в който има остър дефицит на такива. Излязохме от мрачен период на грозно политическо разделение сред западните политици и трагична пандемична криза и копнеем за нещо хубаво, в което да повярваме. Четиридесет и четири милиона смели украинци сякаш се справиха с това предизвикателство и ни дадоха повод за надежда „в силата на неудачника”.
Ние ги подкрепяме. Удивляваме се на тяхната издръжливост. Желаем да оцелеят и да останат свободни. Затова е разбираемо, че можем да станем жертва на това, което един анализатор красноречиво описа като „западно пожелателно мислене”.
След инвазията един американски сенатор ми каза уверено, че каквото и да се случи, украинският народ ще бъде свободен. Това беше оптимизъм, който съм свикнала да очаквам и ценя от американските политици. И ние се надяваме, че той ще се сбъдне.
Историята обаче ни напомня, че доброто не винаги побеждава. Във всеки случай не и срещу Русия. Попитайте сирийците, които все още са заклещени под ботуша на режима на Асад, а градовете им са разрушени от руски бомби. Попитайте чеченците, чиято столица беше изравнена със земята по заповед на Владимир Путин. Или попитайте безбройните смели араби, иранци, беларуси и мианмарци, които рискуваха живота си, за да протестират срещу деспотични управници, без да имат шанс.
В покрайнините на Украйна, които се превърнаха в последното бойно поле на Путин, Давид наистина нанесе на Голиат всемогъщ удар. Но не се заблуждавайте - Русия все още е страшен противник.
Един от високопоставените европейски дипломати, който познава добре лично Путин е убеден, че руският президент няма интерес да преговаря за каквото и да било споразумение. Той смята, че Путин по-скоро използва този момент, за да прегрупира силите си и да се снабди с нови запаси, готов за нова, потенциално по-опустошителна атака. Попитах дали има риск обнадеждените западняци да подценят военните шансове на Русия? „Да” - кимна той.
Руската армия разполага с 900 000 военнослужещи на активна служба и два милиона резервисти - повече от осем пъти повече от тази на Украйна. Тя все още разполага с огромен арсенал и сателитна държава като Беларус, от която може да привлече още войски, както и с възможността да плаща на наемници от страни като Грузия или Сирия. Разполага с възможности за водене на кибервойна, които все още не е разгърнала. Разполага с 4500 ядрени оръжия, които заплашва да използва, и с химически оръжия, за които Западът предупреждава, че може да използва.
Руснаците се представиха много по-зле, отколкото някой очакваше, но постигнаха някои териториални успехи, отбелязвайки бавен, но стабилен напредък около Мариупол и заплашиха да отрежат украинските сили близо до отцепническите източни региони Донецк и Луганск. Често този напредък се постига чрез изравняване със земята на цивилни квартали. Пренебрегването или подценяването на тези военни успехи или на оставащата мощ на руските военни няма да помогне на Украйна. Всъщност може да ѝ навреди.
Успехът на украинците зависи от две неща - от тяхната собствена феноменална смелост и - също толкова важно, от постоянното им снабдяване с военна техника, която тя получава от западните страни. Ако тези страни или обществеността в тях започнат да си мислят, че Давид наистина е победил Голиат, потокът от оръжия може да се забави или спре. Това би било катастрофално за украинската съпротива.
Президентът Байдън прекара тази седмица в Европа, за да подкрепи западния съюз. Но все повече хора признават, че тази борба ще продължи по-дълго, отколкото Русия и Западът са очаквали. Украинците може да се нуждаят от доставки на оръжие и през следващите месеци. Алиансът ще трябва да запази решителността си, за да отговори на разрушителната решителност на Путин.
Сега не е моментът да бъдем мечтатели. Реализмът с широко отворени очи ще помогне на Зеленски повече, отколкото пожелателното мислене.