Голямата надежда за отпушване на българо-македонския цирей беше пренасочването от нерешимите исторически спорове към една истински европейска тема, каквато са правата на българите в Северна Македония. Но колко са тези българи? Имаме отговор: 3504 човека. Двукратно увеличение отпреди 19 години, но пак - нищо работа. И какво сега, получаваме гаранции за правата на тези хора и тръгваме заедно към членство в ЕС? Нищо подобно. Защото проблемите ни с югозападните комшии не са да бъдат решавани - напротив, задачата е да се усложняват, та нашите героични политици да легитимират упорството си.
Българите, македонците и числото 3504
Защото едва обявени резултатите, в България вече се надигна патриотичен щит: не е вярно, не може да са само толкова. Появиха се слухове, че някой привиквал гражданите на разговор и възпитано им обяснявал, че нямало да е добре за кариерата им да се пишат българи. Честно да си кажа, не си го представям - обикновено тези преброявания са анонимни и как точно етническият българин ще влезе в някакви информационни масиви, не знам. А онези, които се борят за правата си, така или иначе са добре известни, защото тази работа не е статистика, а публична активност, да протестират, да се борят, не да се преброяват. Има и обратната хипотеза: миналата година един македонски зам.-министър агитираше съгражданите си да се пишат българи, белким се вдигне проклетото вето. Така или иначе аз не видях по нашите или по европейските медии репортажи за хора, насилвани да "се пишат" едни или други. Преброяванията на Скопие винаги предизвикват политически караници, но проблем са преди всичко албанците, които отиват към една трета, а също и турците, които отново не са доволни от своите под 4%.
В тази посока ще разберем и мотивациите на българите оттатък границата: Петър Колев, лидер на българската партия там, обясни, че всичко в тяхната държава било на квотен принцип, така че признаването на българско малцинство би гарантирало (на хора като него) места в общинските съвети. Е, малко по-прозаично звучи това от възгласите за мъките, на които уж са подлагани нашите хора там, но поне е разбираемо. Няма лошо в квотния принцип за участие на едни или други групи, само не виждам защо с тази тема да се занимава една съседна страна като България - представете си например Гърция да поиска от нас да въведем квоти за каракачаните.
Основният аргумент, който оттук нататък ще спира евроинтеграцията на комшиите, са десетките хиляди северномакедонци, получили български паспорти. Свое Фейсбук проклятие в този смисъл вече написа г-н Трифонов - никакво вдигане на ветото, докато не се преброят правилно. Значи идват тук да се молят, вадят документи за български произход, а после се пишат македонци. Тук обаче има една уловка, която следва да обяснят юристите. Доколко отговорите (анонимни, както казахме) в едно преброяване подлежат на юридическа санкция? И още: по какъв начин определяме за истина или лъжа изказване от типа "аз съм влах", "аз съм българин", "аз съм мюсюлманин", "аз съм марсианец"?
Или да вземем прословутите наши паспорти, които си бяха една бомба, целенасочено заложена от ВМРО. Има много случаи, когато дадена страна дава гражданство на свои етнически групи - направиха го и Германия, и Гърция след падането на Желязната завеса. Само че ставаше дума за хора, които ще се завърнат в своята прародина и ще бъдат нейни граждани. Какво направихме ние? Дадохме възможност на хиляди хора да се регистрират на фиктивни адреси, да вземат тапията срещу съответното заплащане под масата и да заминат за Западна Европа. Чудя се и каква е юридическата стойност на заявленията им пред нашите власти. Аз съм етнически българин, аз съм българин по произход - означава ли, че аз ще бъда български гражданин оттук нататък? А как стои въпросът с двойното гражданство - ако например един човек е едновременно северномакедонски и български гражданин, какво му пречи да избере едното или другото за водещо в преброяването? Абсурдизмът се увеличава от призивите да отнемем "пасошите" на тези хора като наказание, че не са се писали каквито трябва. Как се отнема гражданство? Как се проверява какво са писали в анкетите на преброяването?
Тези количествени фантазии нямат нищо общо с възможните случаи на дискриминация, та били те на 3504 човека. Но тази работа няма общо със статистиката и трябва да се доказва с конкретни случаи, каквито кой знае защо не виждам в досиетата на Европейския съд по правата на човека. Така или иначе, има си преговорна глава и, разбира се, няма да я затворим, ако има нарушения.
Етносът като идеология
Забележете обаче как безсрамно се завърна етническата тема в съвременния свят. Руският империализъм оправдава агресията си с така наречения руски мир - онези родени в руската, после съветска империя, от Полша до Аляска, които Москва си дава правото да "освобождава". Щеш, не щеш - руснак си, значи си наша собственост. И голямо беше разочарованието на генералите, когато се оказа, че рускогласните в Харков и Одеса наместо с цветя ги посрещнаха със снайпери. Мога само да кажа - слава богу, че нямаме танкове, та да ходим да "освобождаваме" нашите 3504 етнически сънародници. Ограничаваме се засега с едното вето.
Вижте, етническите характеристики наистина излязоха на мода през последните години. Но това вече не е някаква предмодерна принадлежност към стадото. За съвременния човек преоткриването на произход и предци е акт на индивидуализация, който се наслагва върху модерната му национална, политическа или религиозна идентичност. Най-видимо е това в Америка, където все повече хора се определят с тиренца - афро-корейски, френско-еврейски, българо-полски. Тези процеси виждаме и в многоетнически страни като Северна Македония и Украйна, но кой знае защо те не подкопават националната им цялост, въпреки желанието на българските или руските националисти. Напротив, човек се чувства по-добре, когато, наред с общата национална, има и своята особена лична идентичност. Просто такъв е съвременният свят, все по-многопластов. Да откриеш и пазиш етническата си особеност е индивидуален акт и право, не задължение, което стоварва върху теб някакъв агресивен съсед. Ако някой иска да бъде българин - да му помогнем с интеграция, култура, приятелство. Ако си е избрал нещо друго - да го уважаваме.
Автор: Ивайло Дичев