Вече няколко пъти предупреждавам, че искането за вписване на македонските граждани с българско самосъзнание като част от отделен народ в Конституцията на РСМ е в разрез с българския национален интерес. Това предложение не допринася по никакъв начин за защита на правата на хората с българско самосъзнание в РСМ, но за сметка на това обслужва македонистката теза за автохонна македонска нация и българско малцинство в Македония. С него ние се отказваме от общия етнически произход на македонските граждани, които се самоопределят като българи или македонци и от общия произход на официалните езици в РСМ и РБ.
Използват се две измамни тези за да се рекламира искането за конституционно регламентиране на българско малцинство. Първата измамна теза е, че така ние българите ще бъдем признати за държавотворен народ. В Конституцията на РСМ никъде не се говори за държавотворни народи. Единственият народ, който е изведен на преден план в нея е македонският народ, а за всички други се говори като за граждани, които живеят на нейната територия и които са част от други народи. Ето какво пише в Преамбюла на Конституцията на РСМ:
„Граѓаните на Република Македонија, Македонскиот народ, како и граѓаните кои живеат во нејзините граници кои се дел од албанскиот народ, турскиот народ, влашкиот народ, српскиот народ, ромскиот народ, бошњачкиот народ и другите…..“
Очевидно е, че думата „държавотворен“ е въведена единствено за заблуда и с пропагандна цел, за да се придаде някакво величаво звучене на малцинствения статут, с който ще бъдат отбелязани тези които се декларират като българи в РСМ. Колкото и да се опитват авторите на тази идея да обясняват, че не става дума за малцинствен статут, ако прочетем Конституцията на РСМ, ще видим, че става въпрос точно за малцинства.
Всъщност, с предлаганата конституционна промяна, държавотворността ще остане само за тези, които се определят като част от македонскиот народ, а за тези които се самоопределят като част от българския народ, ще остане утешителната премия да се сдобият с някоя етническа партия или партии, чиито лидери ще могат да договорят за себе си и обкръжението си няколко службици с властите в Скопие. Недопустимо е българската идея за независима Македония като самостоятелна държава, за която са се борили българските революционери в Македония и за която са воювали и пожертвали живота си десетки хиляди български войни през Балканските и ПСВ, да бъде употребена по този начин.
Очевидна измама е и внушението, че с тази промяна ще се защитят гражданските права на хората с българско съзнание, защото досега не били защитени конституционно. В конституцията на РСМ са защитени индивидуалните и колективните права на всички нейни граждани, независимо от това дали принадлежат или не към изброените в нея народи. Нарушенията на правата на хората с българско самосъзнание и досега е в нарушение на Конституцията на РСМ. В нея, както и в нашата Конституция, индивидуалните права на гражданите са развити съобразно Всеобщата декларация за правата на човека. Фалшивата теза, че проблема с правата на българите в РСМ е проблем на тяхната конституция, а не на техните власти има няколко вредни ефекта. Първо, така се оневиняват тези, които противоконституционно са нарушавали и продължават да нарушават правата на нашите сънародници в РСМ, като се лансира измамната теза, че ограничаването на техните права е заложено в Конституцията. Второ, вместо да поставим веднага въпроса за всяко нарушение на правата на българите, които са граждани на РСМ, да настояваме за бързото решение на тези случаи и за незабавното преустановяване на всякакви дискриминационни практики, ние прехвърляме решението на проблема в необозримо бъдеще, когато евентуално могат да бъдат направени конституционни промени.
Ако правата на сънародниците ни в РСМ бяха основният проблем в отношенията ни с нея, то ние трябваше да се борим тя да бъде приета за член на ЕС още утре, защото така всеки неин гражданин ще стане и европейски гражданин, което ще му осигури максимална защита на индивидуалните права. Да, но тези, които са развели знамето в защита на малцинствените права на гражданите с българско самосъзнание в РСМ имат съвсем други цели. С това безумно и противоречащо на националния ни интерес предложение, което се инсинуира от прокремълските кръгове у нас, се цели единствено и само вкарване на още един препъникамък в отношенията ни с нашите съседи. Първо, една конституционна промяна изисква квалифицирано мнозинство от 2/3 от всички депутати в парламента на РСМ. Така ключа за решението на въпроса се дава в ръцете на опозиционната ВМРО-ДПМНЕ, която е силно обвързана с Белград и Кремъл и затова тя ще блокира тази промяна, за да блокира приемането на РСМ в ЕС. Чак когато се прецени, че този ключ вече не върши работа за тази цел, македонистите с удоволствие ще подкрепят въвеждане в Конституцията на българско малцинство.
Нека да видим кога, как и защо се появи идеята за определяне на българско малцинство в РСМ. Тя не се споменава нито в спогодбите между нашите две държави, нито дори в Рамковата позиция приета от нашето Народното събрание през 2019г. Тази идея се появява за първи път на Юлски пленум на ЦК на БРП (к) през 1948г., след разрива между Сталин и Тито, когато БКП прави опит за промяна на курса за македонизация на българите от Македонския край. След като БКП заедно с ЮКП провежда престъпната политика на етноцид спрямо българите, за да ги превърне в македонци, решава да замаже нещата като обособи в българско малцинство тези, които са продължили да се самоопределят като българи, въпреки кървавия червен терор. Още тогава Павел Шатев предупреждава, че това решение е груба грешка.
Днес тази идея се лансира от Президента, който последователно прокарва кремълската политическа линия на блокиране с безсмислени или вредни предложения, които са облечени с псевдопатриотичен популизъм. Като основен инструмент за това, Радев използва Консултативния съвет за национална сигурност. Чрез КСНС Радев успя да прокара Рамковата позиция от 2019г., която не надгради по никакъв начин това което беше постигнато от наша страна в двустранните ни споразумения с РСМ, но компрометира нашата позиция като страна, която едностранно преразглежда вече договорени въпроси.
Българската позиция трябва да е за стриктното спазване на подписаните двустранни спогодби, за стриктното спазване на правата на всеки граждани на РСМ независимо от неговата етническа принадлежност и за изкореняването на езика на омразата срещу България, а не да предлагаме редакция на наследената от Югославия концепция за изброяване на народи.