Станало е традиция: в дома на семейство Майер петъчната вечер е филмова вечер - всички заедно гледат епизод от поредицата "Мистър Бийн". Два часа без новини за войната, без снимки на убити цивилни или тъжни мисли за родината.
Наташа Майер е родена в Кавказ, пристигнала е в Германия преди повече от 20 години и днес живее със съпруга си и двете си деца в околностите на Бон. От средата на март насам семейството с руски произход е приютило три украинки: 12-годишната Полина, майка ѝ Анна и баба ѝ Лариса. Те са избягали от едно киевско предградие през Полша в Германия.
Всички те имат други имена, но Наташа Майер се опасява от репресии спрямо руските си роднини в Русия. Все пак искат да разкажат историята си, която е свидетелство за разбирателството между народите на хиляди километри от родината - в Германия. И е доказателство, че украинците и руснаците могат мирно да живеят заедно – сега и в бъдеще.
Без открити конфликти в общото жилище
Непосредствено след началото на войната Наташа Майер решава, че трябва да помогне. Решението да приеме украински бежанци за нея е един вид знак на протест и възможност да прояви съпричастие спрямо хората в Украйна. "Беларуси, украинци, руснаци - ние имаме изключително много общо. Питам се по какво всъщност се различаваме. И сега, заради войната, трябва изведнъж да се превърнем във врагове. Как така?"
Поради това семейство Майер е освободило детската стая за гостенките, децата дори искали да им дадат всичките си джобни пари, казва Майер с усмивка. Веднага написали на пощенската кутия имената на украинските бежанци, защото предполагат, че ще живеят заедно поне половин година. "Досега всичко върви отлично - като че ли са ни дошли на гости роднини, не сме имали нито един конфликт."
В украинско-руския дом се говори на руски, майката Анна веднага е поела кухненската работа - не биха искали да са в тежест на домакините си. Бабата Лариса казва: "Принципно сме много тъжни, но тук се чувстваме изключително добре - толкова сърдечно ни приеха."
Бежанците правят разлика между хората и политиците
Все пак не е ли донякъде странно да избягаш от руските атаки и да се настаниш точно при семейство от руски произход в Германия? Какво казват по въпроса роднините в Украйна?
"За нас не е проблем да живеем при руснаци. Много руснаци напускат самата Русия в знак на протест срещу войната и в знак на подкрепа за Украйна", казват Анна и Лариса. "На преден план е отношението към човека. Г-жа Майер не носи вина за това, че е родена в Русия. Не можем да си изберем произхода, но не това е решаващото за човека."
Съпругът на Наташа Майер казва, че изобщо не говорят толкова много за политика, колкото би могло да се предположи. Позициите са ясни, всички са на една страна - против войната и срещу Путин. Основното, което се питат, е кога най-сетне ще настъпи мир.
Лариса, Анна и Полина, която вече няколко дни е била на немско училище и е научила няколко немски думи, искат да се приберат колкото може по-скоро у дома. Когато Наташа Майер поискала да запише майката и бабата на интеграционен курс, те ѝ казали: "Няма нужда. За какво ни е - нали скоро ще се върнем".
Отношението към войната разрушава семейства и приятелства
За трите седмици в Германия украинските бежанци вече са разбрали, че руската общност в страната стои на различни позиции. От едната страна са хора като Наташа Майер, които осъждат руското нападение и са готови да приютят украинци. От другата страна е мнозинството, което всячески подкрепя Русия.
Наташа Майер разказва какво се е случило в Уотсап-групата с нейни състудентки: "След като си позволих да разкритикувам войната, тази от нас, която живее в Москва и е направила най-голяма кариера, гневно напусна групата. Но пък една друга написа: ситуацията тук в Русия е като през 1937-а година в Германия, едно към едно. Трета от състудентките, която живее в Западна Европа, е прекратила контактите с роднините си в Русия и повече не иска и да чуе за тях".
"Тази война разрушава семейства и приятелства заради разликите в политическите позиции", казва Наташа Майер. "Но в такава ситуация няма как да си някъде по средата - трябва да решиш на чия страна си. Ние с майка ми постоянно спорим, говорейки за войната, затова се опитваме да избягваме темата. Даже тя не знае, че сме приели украински бежанци."
Автор Оливер Пипер