Протестите за реформа в правосъдието, организирани от Инициатива “Правосъдие за всеки”, бяха подновени вчера, когато гражданите се събраха на обичайно място - Съдебната палата в София, за да кажат отново: “Правосъдие без Каскет”. Към този призив от ИПВ вече добавят и посланието, че е време за радикална промяна. Оттук насетне, протестите ще се провеждат регулярно.
На фона на това, след дълги дебати, в днешния парламентарен ден народните представители гласуваха закриването на специализираните съдилища и прокуратури на второ четене. След като закриването на т. нар. спецове се провали в предходното Народно събрание, 47-мият Парламент окончателно реши за закриването им.
Защо Инициатива “Правосъдие за всеки” подновява протестите си и каква е съдбата на правосъдната реформа, от ФАКТИ разговаряхме с адв. Емил Георгиев от ИПВ.
- Адв. Георгиев, защо подновявате протестите “Правосъдие без Каскет” именно сега?
- Обвързахме протеста с важни събития - закриването на специализираното правосъдие, което вчера не беше окончателно гласувано, и развиващата се във Висшия съдебен съвет (ВСС) процедура за предсрочното освобождаване на главния прокурор. Изначално имахме подозрение, че целта на мнозинството във ВСС е да удави искането в процедури, доколкото може. ВСС ще се опитва да отдалечава произнасянето по същество далеч във времето. От тематична гледна точка, това са двата аргумента да възобновим събитията, за да покажем на управляващата коалиция, че някои от техните гласоподаватели следим обещанията, които са дали и най-вече следим изпълнението на тези обещания.
Извън това, имаме както обективни, така и субективни причини. От обективна страна, следва да посочим, че пандемичната обстановка малко се разведри, огромна част от мерките вече ги няма. Бяхме решили като организация да се съобразяваме и да не събираме хора на едно място, с което да способстваме за ограничаването разпространението на заразяването. Приемаме, че сега обстановката е по-благоприятна. Получихме по електронната поща и като съобщения на страницата ни във Facebook многократни подканяния да започнем отново да имаме активност. Това от една страна.
От друга страна, прави ни впечатление, че коалиционното споразумение на настоящата управляваща коалиция започва да не се прилага така, както са го гласували и приели самите политически сили, участващи в коалицията. Имаме съвсем конкретен пример - сроковете, които са си поставили по отношение правосъдието. В коалиционното споразумение има кратки и дълги срокове от три и шест месеца. Виждаме, че започват да се отдалечават от тримесечния срок. Не е много ясно дали в шестмесечния срок ще има втори законодателен пакет в Закона за съдебната власт, който да се отнася до Висшия съдебен съвет, до правилата за избор на членове на ВСС - все неща, които са залегнали в коалиционното споразумение и по които и четирите политически формации са постигнали съгласие.
От представители на управляващата коалиция не чуваме нищо по въпроса. Считаме, че е важно да дадат повече яснота и именно заради това работим над това да направим срещи с политическите ръководства на всяка една от политическите формации в коалицията. Ще поискаме да проведем такива срещи, разбира се, от отделните политически формации зависи дали ще се съгласят. Искаме да обсъдим техните намерения, дали има промяна и преосмисляне при тях и ако това е така, смятаме, че дължат на своите избиратели да го кажат ясно, без увъртане, за да знаем какво да очакваме от тях и дали изобщо да очакваме нещо.
- Гражданското общество предлага мандатът на състава на ВСС да бъде прекратен. Виждаме, че това не се случва, а в същото време искането на министъра на правосъдието за отстраняване главния прокурор продължава да не се разглежда по същество. Притеснява ли Ви това, че темата за ВСС сякаш остана на заден план?
- Определено ни притеснява и го казахме на вчерашното ни събитие пред Съдебната палата. Трябва да разделим дейността на настоящия Висш съдебен съвет (ВСС) от законодателната дейност на Народното събрание. Разбира се, че Народното събрание не може да каже на ВСС дали и кога да започне да гледа по същество внесеното предложение за предсрочно освобождаване на главния прокурор. Това категорично би било недопустима намеса на едната от властите в дейността на другата. Това, което Народното събрание обаче може да направи с изменение в Закона за съдебната власт, е включително да прекрати правомощията на настоящия действащ ВСС и по този начин да предизвика избор на нов Висш съдебен съвет (ВСС). До момента това не се случва, не се внася такъв законодателен пакет. Тълкуваме и разбираме това като изоставяне на тази заявка и на тази част от коалиционното споразумение. Най-вероятно мотивът на коалицията е, че така или иначе тази година (б.р. през есента) изтича мандатът на настоящия ВСС и трябва така или иначе да се стигне до избор на професионалната квота, която се избира от съдии, прокурори и следователи, и на парламентарната квота, която се избира от Парламента.
Обсъждаше се и важен елемент от избора на членове на ВСС от парламентарната квота - да се постигне истинско гражданско участие във ВСС, тоест в закона да бъдат разписани повече възможности за участие на немагистрати. Става въпрос за юристи, които не са магистрати, може да бъдат представители на академичната общност - преподаватели по право, хора, практикуващи адвокатската професия, нотариуси, съдебни изпълнители и т.н. Виждаме, че до този етап няма развитие по въпроса. Остава да видим дали коалицията изчаква окончателното приемане на промените в Закона за съдебната власт, водещи до закриването на специализираните съдилища и прокуратури, за да внесе следващ законодателен пакет промени в Закона за съдебната власт, който вече да се отнася до ВСС. Засега обаче можем само да гадаем дали такъв ще има или няма да има.
- Струва ли Ви се, че процесите се забавят заради някакво вътрешно неразбирателство в коалицията? Питам и в контекста на това, че беше създадена Временна комисия за обсъждане на промени в Конституцията, за която беше обявено, че ще обсъжда съдебната реформа с представители на гражданското общество, академичната общност, професионални организации.
- Тази временна комисия, която беше създадена с нарочно решение на Народното събрание, е създадена на паритетен принцип - от всяка от парламентарно представените политически сили има равен брой участници, по двама членове. Знаем, че комисията бива бойкотирана от ГЕРБ, ДПС и “Възраждане”, които отказват да участват в тази комисия. Вероятно това е причината тя досега да не е провеждала свое заседание.
Считам обаче, че тя трябва да започне да работи. Какво означава, че отделни депутати бойкотират участието си в нея? Това е въпрос, който трябва да бъде изяснен в рамките на управлението на Народното събрание, тоест от председателя на Народното събрание на председателски съвет. Ако трябва, могат да си припомнят Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, да видят предвидено ли е в него депутати да бойкотират заседания на комисии, или не. Депутатите са участвали и са били избрани от българските граждани, за да вършат работа. Ако имат нещо против предложенията, които ще се обсъждат в рамките на тази комисия, могат да дадат становищата си. Не може с бездействието си и с изляло целенасочено поведение да блокират работата на парламентарен орган. За мен това е абсолютно недопустимо и се учудвам, че не по този начин се поставя тематика или, ако се поставя, защо това не достига до обществеността, защо не излиза на повърхността, включително на информационния обмен. Чудя се защо в медиите - особено аудиовизуалните, телевизионните медии, където всеки ден гостуват представители на властта, този въпрос не се задава, а остава ограничен до тясна аудитория.
Смятаме в срещите, които ще организираме с парламентарно представените партии от коалицията, специално с Христо Иванов - който е председател на тази временна комисия, да говорим по този въпрос. Може би има информация, която не е публично известна. Нека той, ако счете за необходимо, да сподели тази информация, за да разберем защо комисията не започва да работи и да обсъжда проекти за изменение на Конституцията. Знаем от изявления на президента Радев, че неговият конституционен проект бил готов. Какво стана с него? Къде отиде? Кога ще го видим? Ще го сложи ли на масата или пък президентът изчаква временната комисия да заработи, за да изпрати проекта си там? Считаме, че тези въпроси следва да бъдат задавани на президента, за да не стане така, че този проект да изпадне в забвение.
- Какво смятате за следната хипотеза - комисията не започва да работи именно защото знае какво пише в конституционния проект на Радев?
- Възможно е, но нека да се каже, да се обсъди. Този проект може да се измени, да се пренапише, да се подобри. Ролята на Парламента е заложена в неговото название - той трябва да говори (б.р. “parlare”, в превод от италиански - “говори”, “разговаря”). Трябва да се говори, да се обсъжда. Не може да се бяга, да се бойкотира говоренето, когато това е основната роля на Парламента.
- Имате ли надежда, че сега - след закриването на специализираното правосъдие, точно това се е чакало и, както казахте, ще бъдат внесени още законодателни инициативи?
- Очакваме го. Разбира се, даваме си сметка за ограничените възможности на настоящата управляваща коалиция, най-вече от гледна точка на нейната представеност в парламента. В най-добрия случай те имат 134 гласа, което отговаря на обикновеното мнозинство. До момента конституционното мнозинство е недостижимо - то се изразява в минимум 160 гласа.
Опираме до няколко много сериозни проблема, които са обвързани с конституционното мнозинство, не се отнасят до изменения на Конституцията, но са пряко свързани със съдебната власт. На първо място, изборът на парламентарната квота във ВСС минава с поне 160 гласа - мнозинство от ⅔. В момента не е ясно как тези гласове ще се съберат. Ще кажа само, че в Комисията по конституционни и правни въпроси онзи ден, докато се приемаше закриването на специализираните съдилища и прокуратури на второ четене, депутатът от ГЕРБ Анна Александрова, която бе член на комисията и в 44-тия Парламент, даже беше неин председател, в един момент си изпусна нервите и каза, че ГЕРБ ще бойкотират избора както на парламентарната квота на ВСС, така най-вероятно и избора на Инспектората към ВСС. За Инспектората са нужни отново 160 гласа.
Отново си задаваме въпроса: това ли е стратегията на парламентарно представените партии - да действат с бойкотиране, с неучастие? Дават ли си сметка какво правят, дават ли си сметка за потенциала на конституционната криза, до която може да се стигне с подобни действия? В предишни години сме виждаме това - с кворуми, с напускания и всякакви подобни прояви на парламентарно циркаджийство, но това не е сериозно и няма как да бъде.
Действия от подобен характер вероятно водят до трайно отчаяние и разочарование у хората, които на едни следващи парламентарни избори може би с право няма да отидат да гласуват и ще си кажат: защо да го правим, след като вие се бойкотирате един друг, не работите, не говорите, не разменяте аргументи, не изпълнявате задълженията си, както ви е възложено, а гледате да се прецакате един другиго.
Това са изключително важни въпроси, на които нямаме отговор. Ние не знаем как ще бъдат постигнати мнозинствата за избор на парламентарните членове на ВСС и за Инспектората към ВСС. Впрочем, това, че не е избран Инспекторат, е стар грях на ГЕРБ, защото мандатът на настоящия Инспекторат изтече още в периода на 44-тото Народно събрание. Беше задължение на 44-тото Народно събрание да избере нови инспектори, което не се случи. В момента те са абсолютно нелегитимни. Излиза, че съдебната власт не разполага с Инспекторат. Ако същото нещо се случи и по отношение на Висшия съдебен съвет, то тогава ние сме на една ръка разстояние от конституционна криза.