Пропагандната канонада, бълвана понастоящем от мнозинството западни средства за масова информация по посока на Руската федерация, твърде много наподобява манихейския стил на д-р Йозеф Гьобелс.
Едно пояснение. Манихейството е религиозно учение, възникнало в Персия през III в. и разпространено в Римската империя, послужило като основа на павликенството и богомилството в България през ХІІІ век. Понятието се е превърнало в клише за оценка на всяка доктрина, която вижда света само в черно и бяло.
И така, кой е д-р Йозеф Паул Гьобелс (1897–1945 г.)? Началник на пропагандата на Националсоциалистическата германска работническа партия (Nationalsozialistishe Deutsche Arbeiterpartei). Той остава в историята като един грандиозен реализатор на принципа на Адолф Хитлер: „Голямата маса от хора по-лесно ще стане жертва на една голяма лъжа, отколкото на една малка“.
Но за да може лъжата, голямата, огромна лъжа да триумфира успешно е необходимо истината да бъде затулвана, за да ѝ се пречи да осветлява лъжата.
Английският писател Олдъс Хъксли (1894–1963 г.) е прозрял: „Най-големите триумфи на пропагандата се постигат не чрез извършването на някаква работа, а чрез въздържане от това. Истината е велика, но по-велико от практическа гледна точка е да се мълчи по отношение на истината“.
Именно за тази сентенция се сетих, когато чух изявлението на председателката на ЕС Урсула фон дер Лайен за намерението да бъде забранен напълно допускът на руските средства за масова информация върху територията на Европейския съюз. Понеже те „разпространявали лъжи“. Или може би за да не донасят до населението на държавите членки на ЕС истината за геополитиката, осъществяване от Съединените американски щети и под техния диктат и от техните съюзници от Североатлантическия пакт, Япония и Австралия..
Терминът „геополитика“ първи употребява през ХІХ в. шведът Рудолф Челен (1864–1922 г.), ученик на Фридрих Ратцел. Той разглежда геополитиката, основите на която развива, изхождайки от работите на Фр. Ратцел, като част от политологията.
Геополитиката Рудолф Челен определя като „наука за Държавата като географски организъм, въплътен в пространството“.
Етимологията на термина е очевидна: от старогръцката дума „ποdιζ“ – „държава“ и „ρεα“ – „земя“. Според Рудолф Челен геополитиката изучава отношението на държавата, политическата система, политическия организъм към ландшафта, към територията, към земята, към пространството и представлява раздел от политологията.
Рудолф Челен предложил да бъдат систематизирани геополитическите знания, като бъде разглеждано отношението на държавата към пространството като абсолютно необходим елемент от който и да е политологичен анализ и от този момент терминът „геополитика“ започва своето съществуване в историята. От страна на самия Рудолф Челен геополитиката била считана за част от по-обширна политологична конструкция, като представлява само направление от приложната политология. Постепенно обаче геополитиката се обособява в отделна научна дисциплина.
Истината, е че още в зората на нейната поява, един от основоположниците на геополитиката като наука, американският стратег, адмирал Алфред Тайер Мехън (1840–1914 г.) защищава тезата, че съдбата на САЩ се състои в пълното отъждествяване с „морското могъщество“, а неин главен стратегически, исторически и политически противник винаги е била сухопътната континентална Русия. Ретроспективният преглед на американската военна стратегия през ХХ в. показва, че тя е построена в пълно съответствие с идеите на адмирал Мехън. Освен това той е бил горещ поддръжник на доктрината на президента Джеймс Монро (1817–1825 г.), който през 1823 г. декларира принципа на взаимната ненамеса между Америка и Европа (като всъщност така обявява Централна и Латинска Америка за „заден двор“ на САЩ), а също поставя ръста на могъществото на страната си в зависимост от нейната териториална експанзия върху най-близките територии. Всъщност още един от предшествениците на геополитическата наука, който и сформира предпоставките за възникването на геополитиката, немският географ и етнограф Фридрих Ретцел (1844–1904 г.) формулира идеята за „жизнено пространство, за разширяването и свиването на територията на държавата“, като излага законите за „териториална експанзия на държавата“. На Фридрих Ретцел в значителна степен повлияват неговите впечатления от Северна Америка, с която той добре се запознава и на която посвещава две книги: „Формите на градовете и културата на Северна Америка“ и „Съединените щати на Северна Америка“. Той забелязва, че „чувството за пространство“ у американците е развито във висока степен, тъй като те са били поставени пред „задачата да усвоят пустите пространства“ (ако не бъдат взети предвид подложените на жесток геноцид от „бледоликите братя“ милиони местни жители – червенокожите, смятани от европейските заселници за получовеци, просто част от ландшафта – бел. авт.).
В трудовете на Ф. Ретцел за първи път е формулирана друга важна геополитическа концепция – идеята за „световна държава“. Пак от него е предвидена и друга важна тема на геополитиката: значението на морето за развитието на цивилизацията. В своята книга „Морето, източник на могъществото на народите“ Фридрих Ретцел посочва необходимостта всяка мощна държава особено да развива своите военноморски сили, тъй като това изисква планетарният мащаб на пълноценната експанзия.
Адмирал Алфред Мехън считал, че САЩ имат „морска съдба“ и че „Предопределението на Съдбата“ („Manifest Destiny“) се заключава на първия си етап в стратегическата интеграция на целия американски континент (в което се състои и смисълът на доктрината „Монро“), а после – в установяването на световно господство.
В никакъв случай Урсула фон дер Лайен не би пожелала в информационното пространство на ЕС да се разпространяват ретроспективни сведения за възгледите и дейността на английския учен Халфорд Макиндер (1861–1947 г.), който всъщност полага основите на методологията и определя предмета на цялата геополитическа наука. Посредством своята статия „Географската ос на историята“, поместена през 1904 г. в английското списание „The Geographical Journal“ Х. Макиндер създава геополитическия светоглед, светосъзнание и създава структурата за развитието на цялата геополитика през ХХ в.
В своята концептуална статия Х. Макиндер излага нещо повече, отколкото практически наблюдения за това, което било наричано по това време (края на ХIХ – началото на ХХ в.) „Голямата Игра“, „Great Game“. Под „Голямата Игра“ се разбирало противопоставянето между Англия и Руската империя за контрол над най-важните стратегически пространства на евразийския континент, на първо място Индия, Афганистан, а също Кавказ и Близкия Изток. По цялото пространство на Евразия от Средиземно море до Тихия океан се простирала територия, контролът над която бил ключът за запазването от Британската империя на нейното световно господство, а за Русия – възможност да стане велика световна държава със свободен изход към топлите морета.
В резултат от труда на Х. Макиндер се получава не просто концептуализация на британския империализъм и руския стремеж за излизане на ново ниво на планетарно господство, но съвършено нова наука. Всъщност докато се занимавал с практическа политика, Х. Макиндер напипал подходите и ключовете към дисциплина, имаща по-голямо значение, отколкото решаването на конкретните исторически проблеми за укрепване на имперските позиции на Великобритания за сметка на отслабването и разчленяването на Руската империя.
Халфорд Макиндер оставя основни постулати на геополитическата наука. Първият е, че като движещи сили на историята се явяват чергарските народи. Х. Макиндер създава много продуктивно описание на пространствената логика на историческия процес. Именно чергарите създават основните политически образувания: империи, държави, политически съюзи, или тези образувания се създават за защита от техния натиск. По-точно първият постулат на геополитическата теория на Х. Макиндер може да бъде формулиран така: политическото пространство (т. е. държавите, империите и т. н.) придобиват своите черти, граници и форми под въздействието на импулсите на чергарските народи. При това Х. Макиндер проследява тези импулси не само в древността, в епохата на зараждането на държавите, но и в съвременността, като счита, че териториалната, политическата и икономическата експанзия на съвременните държави продължава на ново ниво на спиралата на историческата логика на чергарските култури. И ако „чергарският принцип“ в някоя държава отслабне, то по-жизненото и динамично, т. е. повече „чергарското“ политическо образование мигновено се стреми да се възползва от това.
Вторият постулат на геополитическата парадигма на Х. Макиндер се явява разпределянето на всички чергарски култури на две фундаментални категории: „чергари на Сушата“ и „чергари на Морето“. Самият Макиндер ги нарича иронично „бандити на Сушата“ и „бандити на Морето“ (the brigands).
Двата вида чергари придават динамика на историческите процеси, постоянно, от различни страни, и от Сушата и от Морето, като оказват политически, военни и културни въздействия, заставяйки съществуващите отседнали държави, култури и народи постоянно да отговарят на тези предизвикателства. Динамиката на чергарите, според Х. Макиндер, и поражда политическата история.
Предизвикателствата на „чергарите на Сушата“ и „чергарите на Морето“ носят в себе си различни качествени характеристики. В двата типа чергари е налице различен стил в стратегията, тактиката и ценностната система: това, което попада под влиянието на „чергарите на Сушата“ клони към йерархически-героичния тип цивилизации и култура, а това, което се оказва в сферата на интересите на „чергарите на Морето“, напротив, възприема цинизма на „търговското“, технологичното и изобретателното, „прогресисткото“ начало, тегнещо към „демокрацията“ и „открития пазар“.
По този начин се преминава от чергарските народи към два типа цивилизация, организирани по различен кроеж, преследващи противоположни стратегически цели и основани на алтернативни по отношение един на друг цивилизационни и културни принципи. Едната от тях може да бъде наречена „цивилизация на Морето“, другата – „цивилизация на Сушата“.
Открито претенциите на САЩ за морско могъщество и „цитадела на демокрацията“ в световен мащаб обявява президента Удроу Уилсън (1913–1921 г.). Международната политика в тази насока ляга в основата на традицията на „идеализма“. Но този термин трябва да бъде разбиран в изначалния контекст – става въпрос за това, че САЩ трябва да поемат върху себе си отговорността за организиране на света в съответствие със своите представи за политическа демокрация, парламентаризма и свободния пазар. Понятието „идеалистически“ при този подход се явява утвърждаването на американските ценности като универсални.
Изключително показателно е названието на труда на Халфорд Макиндер „Демократическите идеали и реалност“. В него той излага своята теза, че съществуват минимум две цивилизации – цивилизацията на Морето (Sea land) и цивилизация на Сушата (Heart land). Между тях е разположена цивилизацията на Брега (Rim land, буквално „земя на ивиците“), в границите на която конкурират морската и сухопътните предизвикателства, импулсите и тенденциите.
Третият постулат на геополитиката, формулиран от Халфорд Макиндер, се явява районирането на територията на планетата в съответствие с принципите на цивилизационния дуализъм „Суша-Море“.
Тук историята демонстрира няколко фази – от древността до наши дни. Първоначално не е съществувала планетарна географска свързаност в планетарен мащаб. Географските познания са били районирано ограничени, съответно и политическите организации на различните етапи на историята са притежавали различен мащаб. Планетата като географско цяло и като съвкупност от взаимовлияещи се политически образования започнала да бъде осъзнавана като такава едва в Новото време, започвайки с епохата на колониалните завоевания, за които способстват т. нар. „велики географски открития“. Представата за Земята като плоска е отхвърлена и тя като кълбообразна придава не геополитическите процеси планетарен размах. Планетарният период в противопоставянето на „цивилизацията на Морето“ и „цивилизацията на Сушата“ вече отброява няколко столетия, започвайки с Христофор Колумб и ожесточените сблъсъци между метрополиите за колониални завоевания.
Следва продължение