"Мисля, че гладът ще се върне": оцеляла през гладните години – 30-те, Мария Гончарова се страхува отново да изживее онзи ужас в момент, когато Киев обвинява Москва, че отново използва храната като оръжие, пише БТА.
Деветдесет и три годишната жена трупа у дома какво ли не от страх да не настъпи недоимък, белязана доживот от Сталин, причинил смъртта на милиони с колективизацията на украинските земи по времето на СССР. Откакто Русия нахлу в Украйна, възрастната дама с червена забрадка чува как ракетите прелитат над хубавата ѝ небесносиня дървена къщичка в село Черемушна в източната Харковска област. И много лоши спомени ѝ идват наум. "Оцелявахме само с по един печен картоф и брашно" на ден, твърди Гончарова, която гледа три кокошки в мъничката си градинка.
Инвалидната пенсия от 2000 гривни – близо 65 евро месечно, ѝ стига колкото просто да съществува; тя цепи всеки грош надве и все още готви на печка с дърва. По пода на жилищната стая са пръснати брезови клонки – въздухът е свеж и чист. Руснаците "вече откраднаха много зърно от нас и са способни да ни вземат всичко", отронва тя пред АФП и се кръсти.
Геноцид
Това е страх от връщане на "Гладиатора" – украински термин, означаващ "изтребване чрез глад" на местните селяни от съветския режим през 1932-1933 г., когато според оценки на историци загиват много милиони хора. Армията на руския президент Владимир Путин бомбардира запасите им от зърно и украинците негодуват. Защото за Киев тази дума е синоним на геноцид, какъвто е организиран вече навремето, за да смаже плахия му порив към независимост.
"Съветското правителство използваше храната, за да постига целите си, убивайки масово онези, които му се противят", отсича Людмила Гриневич, директорка на научно-образователния център за изследване на Гладомора. Русия и други историци впрочем отхвърлят подобни заключения - според тях тези събития се вписват в контекста на глада, връхлетял тогава също Централна Азия и руските земи.
Сега, когато светът е застрашен от глобална продоволствена криза, председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен обаче обвини в края на май руския президент Владимир Путин, че "използва храната като оръжие". Андрий Ермак, шефът на администрацията на украинския президент Володимир Зеленски, каза неотдавна, че Русия се опитва "да повтори Гладомора".
"30-те години на 20-и век са твърде подходящи за прокарване на паралели, защото и тогава е имало опит да се унищожи онова, което днес можем да наречем украинска политическа нация", коментира Людмила Гриневич. "Зърното на украинците е било иззето и те са измирали от глад, после съветската власт им е върнала една част, но само на онези, които склонят да влязат в колхозите" – огромните съветски кооперативни селски стопанства, добавя тя.
Заличена памет
Харков, разположен на над 450 километра източно от Киев, от 1919 до 1934 г. е бил столица на Украинската съветска социалистическа република и областта се е нареждала сред 23-те най-плодородни в СССР. В околностите на селото на Мария Гончарова "една трета от местните жители са умрели", припомня Тамара Полишчук, уредник на музей, посветен на темата.
"По време на Гладомора властите са престанали да регистрират смъртните случаи", отбелязва специалистката, изследвала задълбочено въпроса.
По думите ѝ всяко тукашно семейство все още е белязано от спомена за онова време, който СССР се е опитвал да заличи десетилетия наред и който Украйна е успяла да съживи едва като независима страна след 1991 г. При всяко положение възрастната жена от Черемушна, която ни показва своите запаси, се радва, че "все още има по малко от всичко".
"Помагат ни цял куп страни. Доставят ни разни стоки, разпределят помощи сред хората. Господ обаче знае докога", въздиша тя и излиза да поседне в пруста, под сянката на орехово дърво.
(Андрей Шарков)