Президентът Каис Сайед предлага нова конституция, която би придала официален характер на неговите широкообхватни действия за присвояване на правомощия, след като разруши голяма част от младата демокрация на Тунис за 11 бурни месеца.
Но докато той се подготвя за референдум, който да одобри предложените от него промени, надвисналите предизвикателства стават все по-осезаеми - икономиката е изправена пред крах, а съпротивата срещу управлението му се засилва.
Сайед – бивш преподавател по право с резервирано публично поведение, предприе ходове срещу парламента миналото лято, като обкръжи сградата му с танкове, сам си предостави правото да управлява с укази и възприе върховна власт над съдебната система.
Той описва действията си като поправяне на нарушеното функциониране на политическата система и корупцията, породени от конституцията от 2014 г., поделила правомощията между президента и парламента.
Неговите критици обаче казват, че той е нов диктатор и че извършеното от него заграбване на правомощия миналата година е било равносилно на преврат, а придвижването му към еднолично управление е потъпкало демократичните придобивки от революцията в Тунис през 2011 г.
Конституцията, която той обяви в четвъртък вечерта, предвижда върховна роля на президента и свежда парламента и съдебната система до държавни функции, ръководени от него, а не ги разглежда като самостоятелни клонове на властта.
След като представи извършеното от него на 25 юли 2021 г. присвояване на правомощия за начало на нова република, той насрочи референдума за предложената от него нова конституция на годишнината от тази дата.
Сайед беше новобранец в политиката, когато беше избран за президент през 2019 г. По-малко от две години по-късно той надхитри по-опитните си политически противници, включително ислямистката партия „Ан Нахда“, с внезапните си ходове срещу парламента и предишното правителство. Тези стъпки възвестиха началото на неговия опит за натрупване на власт.
Изглежда, че те бяха доста популярни сред тунизийците, на които им е омръзнало от политически разправии и икономически проблеми. Хиляди хора излязоха по улиците, за да празнуват, а президентът изпитваше задоволство от заявеното убеждение, че представлява волята на народа.
Неговите поддръжници го приветстват като независим и почтен човек, който се изправя срещу силите на елита, чиято нескопосана работа и корупция са обрекли Тунис на политическа парализа и икономически застой от десетилетие.
Но критиците са дълбоко скептични към обещанията, че той ще запази правата и свободите, спечелени през 2011 г. – нещо, записано от него в проектоконституцията, и казват, че той потъпква младата демокрация. Сайед обрисува своите противници като врагове на народа и призовава за арестуване на тези, които се противопоставят срещу него.
Макар да не е ясно точно на каква подкрепа продължава да се радва Сайед, проучванията на общественото мнение свидетелстват за намаляваща поддръжка. Икономиката изпитва сериозни проблеми, а тунизийците стават по-бедни.
Влиятелният профсъюз вече организира стачки в държавния сектор заради икономическите реформи, необходими за спасителна сделка с МВФ, а също така показва, че не одобрява референдума на президента.
Въпреки че опозицията срещу Сайед е разпокъсана – най-влиятелните партии отказват да изоставят старите си различия, за да отхвърлят неговите планове, тя мобилизира хиляди демонстранти на протести срещу него.
За разлика от това президентът се похвали, че по улиците са излезли 1,8 милиона негови привърженици, след като на демонстрация в негова подкрепа миналата година според присъстващи журналисти на Ройтерс са се събрали само няколко хиляди души.
НОВА РЕВОЛЮЦИЯ
Тунизийската политика е внимателно наблюдавана в чужбина поради ролята на сраната в предизвикването на въстанията от „Арабската пролет“ през 2011 г. и нейния успех като единствената демокрация, произлязла от тях.
Сайед – сериозен 64-годишен мъж, който говори класически арабски в свръхофициален стил, иска да пренапише историята на тази революция, когато се разхожда вечер из стария град на Тунис и разговаря с протестиращи.
Той промени датата, на която страната отбелязва годишнината от нея, за да омаловажи свалянето от власт на авторитарния президент Зин ал Абидин Бен Али, и отхвърли резултатите от водените след това трудни преговори, довели до демократична конституция.
Тази конституция от 2014 г. беше дело на съпернически политически партии и организации на гражданското общество, провели голям национален диалог, за да преодолеят острите спорове и да постигнат компромис, който изглеждаше, че е сплотил страната.
След като беше избран през 2019 г. като независим кандидат и спечели срещу медиен магнат, обвинен в корупция, постигайки категорична победа на втория тур, той обяви нова революция.
Освен че разпусна непопулярния, но избран парламент, Сайед премахна независимите по-рано съдебни власти и избирателната комисия, пораждайки опасения за върховенството на закона и честността на изборите.
Той също така уволни държавни служители, включително някои от службите за сигурност, разчиствайки хора, свързани с основните политически партии.
Оттогава той казва, че иска нови парламентарни избори през декември.
За много тунизийци Сайед продължава да е нещо като карикатура, появяваща се на често публикувани видеа онлайн, които го показват как поучава свои подчинени или посетители, седейки зад президентското бюро.
Тези видеоматериали не дават особена представа за политическите планове за справяне с основните икономически проблеми на Тунис, но често включват разпалена реторика срещу неговите хулители и противници, засилвайки страховете, че президентът преследва авторитарни цели.