Безработица, недоимък, безизходица: какво става в Тунис

Все повече хора се спасяват с бягство в чужбина, докато президентът на страната Каис Сайед затвърждава властта си с авторитарни закони. Какво точно се случва в Тунис 12 години след "Арабската пролет"?

Галопиращи цени, политическа нестабилност, все по-малко права за обикновените хора: защо Тунис, който беше модел за останалите страни от "Арабската пролет“, се превръща в нестабилна и непредсказуема държава?

Все повече жители на северноафриканската държава очевидно обмислят да емигрират, дори и без трудов договор или друга стабилна финансова основа в чужбина. Тунизийският форум за икономически и социални права съобщи наскоро, че само в периода между януари и септември тази година около 13 500 мигранти от Тунис са заминали в Италия - 23% повече, отколкото през 2021 година.

47-годишният Каис Алауи вече се е отказал да си търси работа. Той е останал безработен през 2020 г. при пандемията от коронавирус. Спестяванията му са свършили. Но дори и да го вземат на работа някъде, той няма да успее да печели достатъчно, за да може да се издържа. "При средна заплата от 500 тунизийски динара (около 155 евро - бел. ред.) не може да се живее повече при сегашния ръст на инфлацията", казва той за ДВ. Мечтата на Алауи е да създаде семейство, но засега е принуден да я отлага. Вместо това кандидатства за работа в чужбина и се надява да замине за Северна Ирландия, за да си пробва късмета.

И Мохамед Денгезли не може да изхранва семейството си, макар да разполага със сравнително добре платена работа, както сам посочва. "Ситуацията се промени драстично", казва 38-годишният техник. Цените на храните в Тунис са се повишили с почти 12% само през август - най-сериозното поскъпване от три десетилетия насам. Има недостиг на основни хранителни продукти, сред които захарта и олиото, оплаква се Денгезли.

Авторитарно управление

Но не са само икономическите проблеми, които създават грижи на хората. Демократичните права в страната постепенно се ограничават. Или направо се премахват. Още през юли 2021 г. авторитарният президент на страната Каис Сайед, тогава във втората година от петгодишния си мандат, суспендира парламента и уволни премиера. През февруари тази година той отстрани и Висшия съдебен съвет, а в края на март разпусна и вече суспендираната законодателна институция. През юни Сайед уволни 57 съдии и прокурори. Последваха зрелищни арести и полицейски разпити на известни политици.

Широки слоеве от населението подкрепиха авторитарния курс в Тунис, поне в първите му дни. Опозицията, от друга страна, критикува остро президентската политика. Алиансът на опозиционните партии в страната призова референдумът за новата конституция през юли да бъде бойкотиран. Основният закон предвиждаше засилване на правомощията на президента. И все пак допитването мина с 96 на сто от гласовете, но при много ниска избирателна активност от около 30 процента от имащите право на глас.

"Най-популярната политическа фигура"

Сайед остава най-популярната политическа фигура в страната, ползваща се с най-голямо доверие, твърди политологът Антъни Дворкин от мозъчния тръст "Европейски съвет за външна политика". "Много граждани в Тунис няма към кого да се обърнат. И очевидно мнозина продължават да се надяват, че президентът ще се погрижи за техните икономически и социални проблеми", казва той за ДВ.

Опозиционното сдружение "Национален фронт за спасение" направо призова за бойкот на предстоящите парламентарните избори през декември тази година. "Ние не признаваме тези нелегитимни избори, тъй като те представляват извращение на демократичния процес", заяви главният координатор на сдружението Джохар бен Мобарак. Вотът служи само за узаконяване на "преврата" на президента, уверява той и подчертава, че "участието в изборите би означавало одобрение за Сайед".

Но не всички са съгласни, че единствените проблеми са в президентската институция. Инерционната подкрепа за опозиционните партии е намаляла, коментира Сами Хамди от британската фирма за анализи The International Interest. "Те не са успели да убедят населението в своята гледна точка. Много хора продължават да обвиняват политическите партии за кризата", допълни експертът.

Журналисти протестират срещу нов медиен закон

Новият медиен закон, издаден с указ на президента, също предизвика протести в Тунис, този път основно сред журналистите. Той предвижда разпространението на невярна информация или слухове в интернет да се наказва с лишаване от свобода до 5 години. А ако изказаните лъжливи твърдения са срещу представители на държавата, присъдата може да достигне и 10 години.