Проф. Вацов, изследвахте руската пропаганда у нас за период от 10 години – защо само руската, не сме ли обект и на американска пропаганда, както руската настоява? И защо точно 10 години – изборът на периода формален ли е или от 2013-та насам нещо се промени?
Всъщност става дума за две колективни изследвания на Фондацията за хуманитарни и социални изследвания – „Антидемократичната пропаганда в България“, което обхваща периода 2013-2017 г., и текущото „Руската пропаганда в българските медии онлайн“, което надгражда първото и обхваща следващите години – до края на май 2022 г.
Започваме с 2013 г., защото през лятото на същата година репертоарът на руската пропаганда за пръв път навлиза за масова употреба в българските медии. Най-напред тя бива приложена за дискредитиране на тогавашните протести срещу Пеевски и Орешарски с твърденията, че протестиращите са „платени соросоиди“, че са „либерасти“ – самите тези думи са калкирани от руски. Този репертоар е изработен две години по-рано от руските медии – за дискредитиране на последните големи протести срещу Путин в Русия през 2011-2012 г. През 2013 г. медиите от групата на Пеевски и гравитиращите около тях го пренасят на местна почва. Виждаме в случая, че руската пропаганда се слива с общия поток на национал-популистката реч и служи на местните „олигарси“ за очерняне на неудобни противници.
След анексията на Крим през март 2014 г. обаче руската пропаганда у нас отчетливо и рязко се усилва и може основателно да се допусне, че това се дължи на пряка руска намеса. Само че ние не можем да следим парите – това е работа на службите!
Систематична американска пропаганда у нас няма. Няма дори държавна (българска, проевропейска) стратегия за публична комуникация. Опити за създаване на контрапропаганден език, конфронтиращ се с руските клишета има, но тези опити не са сериозно координирани и остават маргинални. Правили сме такива измервания. В периода 2013-2016 г. думата „соросоид“ се използва четири пъти по-често от „рубладжия“. От началото на тази година думата „бандеровци“ се използва над три пъти по-често от „рашисти“.
Как различавате пропагандата от „журналистиката на мненията“, които могат да бъдат в подкрепа на Русия и Путин по убеждение?
Добрата журналистика предполага внимателно описание на фактите, а различните мнения имат място едва там, където фактите са установени, но по някои аспекти нямаме сигурно знание или пък трябва да вземем решение за бъдещето, което е неизвестно. Т.е. мненията се формират в пролуките, които неизбежно остават, след като се стигне до истината, която е обща. Пропагандата прави обратното: тя се опитва със сила да наложи на публиката едно „мнение“, което изкривява фактите. Например: от факта, че в батальоните „Азов“ и „Айдар“ през 2014-2015 г. е имало скинарчета с националистически възгледи руската пропаганда прави „извода“, че всички украинци са нацисти.
Не трябва обаче да се прави и контрапропаганда: например, да се очерня Русия на едро. Аз съм убеден почитател на Гогол и Платонов и, разбира се, признавам историческата роля на Русия за българското освобождение. Но не мога да си представя човек, който „убедено“ да подкрепя авторитаризма и агресията на Путин – такъв човек трябва или сам да е пропагандист, или да е жертва на пропаганда.
Кои са ключовите тези (тъй наречените опорки) на руската пропаганда и имат ли тук някаква специфично българска насоченост?
Големият разказ на руската пропаганда е изграден като семпла конспиративна теория: Един голям Злодей („колективният Запад“, САЩ, НАТО, Брюксел, Сорос…), тайно, скрит зад паравана на демокрацията (правата на човека, на малцинствата, разделението на властите и т.н) чрез своите марионетки (платени протестъри, анализатори и политици, „толерасти“ и „джендъри“) дирижира живота и изцежда кръвчицата на обикновените хора (народа). Разбира се, срещу Злодея се възправя един голям Спасител – и това е Русия.
Този семпъл конспиративен разказ руснаците се опитват да го продават глобално. Само че той постоянно бива адаптиран към съответния локален политически и обществен контекст: у нас за марионетки през годините бяха посочвани ту Плевнелиев, ту Христо Иванов, ту Кирил Петков – ето, сега Петков изгони 70 руски дипломати, а Лавров, както и местните клакьори, веднага обявиха, че това е дирижирано отвън – от САЩ. Разбира се, използвани биват и общите – културни и исторически – позитивни нагласи към Русия.
Кои са медийните „гостоприемници“ на тази пропаганда у нас и каква е тяхната мотивация? Доколко пропагандата прониква и в големите телевизии, чието влияние върху по-възрастното население е най-силно, а именно при него проруските нагласи са най-изявени?
В нашите изследвания ние следим най-вече медиите онлайн, т.е. новинарските сайтове и агенции. И дори сме публикували списъка с първите 25 сайта, които най-често публикуват руските опорки. Сред тях по-известните са Поглед.инфо, БЛИЦ, Труд, Класа, Епицентър, както и руската хибридна агенция News Front, която публикува и на български. Но в този списък доминират множество съвсем неизвестни сайтове – една част от тях са агрегатори (роботи), а друга част са анонимни или полуанонимни сайтове, администрирани от един човек. Нашите измервания показват, че около 65% от руската онлайн пропаганда у нас се разпръскват механично (роботизирано). Това значи, че вече е изградена широка мрежа за нейната дисеминация. Тази мрежа пуска множество допълнителни разклонения и във Фейсбук, за което тепърва ще изкараме данни.
Големите телевизии не сме ги изследвали специално за руска пропаганда. Но от общия мониторинг на БНТ и БНР, в който участвах преди две години, от изследванията на други колеги, а и с просто око се вижда, че там проруските говорители влизат като „другата“ или „алтернативната гледна точка“.
Плурализмът на гледните точки, който е задължителен за обществените медии, изисква ли от тях да дават достъп на тукашните говорители на Москва?
Най-големият успех на пропагандистите за тези десет години, които изследвахме, е, че те успяха да представят себе си за „друга“ или „алтернативна гледна точка“. А най-голямата грешка – дори по-тежко: грях – на големите медии, в частност на обществените е, че те ги признаха за друга или алтернативна гледна точка. Лъжата не може да е друга гледна точка. А руската пропаганда се базира върху няколко големи лъжи: че „Западът е агресорът“ и че „украинците са нацисти“. А и цялата конспиративна теория, изградена върху тези лъжи, е инструмент за систематично изкривяване на реалността. Нали медиите не трябва да допускат разпространението на дезинформация и конспиративни теории? Как тогава допускат клакьорите на руската пропаганда?
Кои са най-разпознаваемите фигури сред въпросните говорители и те отричат ли, че са такива или се гордеят с това? Какви са връзките им с бившата ДС?
Има два типа говорители на руските опорки. По-малко на брой, но по-кресливи са откритите и систематични клакьори – след началото на войната срещу Украйна за около месец бяха останали само те, другите се бяха изпокрили. А другите – политици и публични фигури, са тези, които вземат една или друга опорка, често я префасонират със свои думи и я използват за свои тактически политически или икономически цели. В последното ни изследване показваме как президентът Румен Радев прави това.
За клакьорите – никак не е трудно да се види кои са. През 2017 г., при първото ни изследване бяхме направили един архив от 3300 публикации, които се вписват в опорните точки на руската пропаганда. Тогава хора, които разпознаха собствените си публикации, вдигнаха кална медийна вълна срещу нас, обвинявайки ни, че сме им направили „списък“. Истината е, че не е трудно да се направи списък от този екселски файл, като се види кои точно говорители имат най-много публикации. Тогава експериментирах и видях, че рекордьор към 2017 г. бе „журналистът“ Александър Симов, който, откакто стана депутат, по-рядко върти руските опорки публично.
Сега не сме правили подобно измерване, което да позволи прецизно поименно изброяване. И все пак някои имена се натрапват: Боян Чуков, Петър Волгин, Валентин Вацев, Кеворк Кеворкян, Явор Дачков и др. Ако се направи измерване, вероятно ще се окажат 20-30 говорители, които постоянно и публично въртят все същите клишета. Някои по-възрастни от тях – Чуков и Кеворкян – са съответно офицер и агент на ДС. Не бих искал да спекулирам дали и как „дългата ръка“ на някогашното ДС има конкретна връзка с руската пропаганда у нас. Вероятно онези, които са имали тайна извънредна власт, но са я загубили, сега симпатизират на реваншизма на Путин. Той, както лично, така и чрез създадения от него режим, олицетворява злобата на тайното ченге, на което са се опитали да му отнемат привилегиите.
Изследването ви може ли да подкрепи твърдението на правителството, че Москва плаща на говорителите си (по 4000 лева месечно)? Натъкнахте ли се на фабрики за тролове и имате ли данни как те функционират на роден терен?
Както казах, ние не следим парите – нека ДАНС свърши това, което му е работата! Ние следим само систематичното тиражиране на медийно съдържание. Наивно е обаче да се допусне, че едни и същи хора толкова дълго и толкова последователно ще въртят руските опорки безплатно. Още повече, когато виждаме какви целенасочени усилия са вложени в създаването на мрежи за роботизирано или полуроботизирано рециклиране на руски опорки. Открихме, например, че БЛИЦ върви в пакет с осем анонимни сайта, които в рамките средно на два часа след публикация на пропаганден текст го препубликуват без изменения. Няма защо да се изгражда подобна машина, ако някой не плаща за това. Още повече, че рециклирането продължава и във Фейсбук, където пък си има и други говорители – много активни са „Възраждане“, Руското посолство и Мартин Карбовски, а и още много ретранслатори и тролове.
Така че руски пари зад тази пропаганда със сигурност има. Как се плаща – под формата на заплата, на брой публикации, на брой препубликувания и споделяния в социалните мрежи или другояче; както и на кого и колко се плаща и през какви посредници – на това трябва да отговорят разследващите журналисти и най-вече българските служби.
Руската пропаганда има ли стратегическата цел у нас и каква е тя?
Със сигурност стратегическа цел на руската пропаганда в глобален мащаб е да дестабилизира демократичните общества, като подпомага вътрешните конфликти и поляризации – промигрантски-антимигрантски настроения, проваксъри-антиваксъри и т.н. В частност за България стратегическа цел е изваждането на страната от НАТО – и това е дори официално заявено в руското искане за връщане на Алианса в границите му до 1997 г.
Инвазията в Украйна как се отрази на пропагандата у нас – засили или отслаби ефекта ѝ?
След 24 февруари руската пропаганда се усили десет пъти спрямо предвоенните нива. След това интензитетът ѝ започна да намалява, но пак остава пет пъти по-висок от преди. Същевременно шокът от войната отблъсна много хора от нея – намаляха като брой и откритите пропагандатори, но пък, както се вижда от общото нарастване на интензитета, станаха свръхактивни. Те компенсират загубата на поддръжници с радикализация – и това най-добре се вижда в стратегията на „Възраждане“.
Какви са възможностите за противодействие?
Със сигурност трябва да се изгради държавна стратегия за публична комуникация, която, по опита на установените демокрации – например, Германия, където с това се занимава Федералната агенция за гражданско образование – да бъде ориентирана към широко и методично медийно просвещаване на гражданството.
Със сигурност, както регулаторните органи на държавата и на журналистическата гилдия, така и професионалните медии и журналисти трябва да спрат да признават отявлената пропаганда за „друга гледна точка“ и да се завърнат към модерните критерии за качествена журналистика. Включително и като започнат да осмиват и публично да излагат свои „колеги“, които стават рупори на пропагандните опорки.
И накрая, но не последно по важност, е нужно българските служби да си свършат работата и да пресекат нерегламентираните финансови потоци, които подхранват пропагандата. Можем да се надяваме, че след като изгониха 70 руски дипломати и служители, с това те вече са изрязали част от посредниците, захранващи финансово руската пропаганда.
*Проф. Димитър Вацов е философ, културолог и университетски преподавател.
Автор: Георги Лозанов