На 8 юни, в деня в който Чалгарят събори Правителството на Промяната, аз определих това му безумно, користолюбиво, безотговорно и катастрофално действие като начало на пълзящ държавен преврат. Преврат, организиран от Политическа коалиция ”Пета колона”, чиято главна задача е радикална, тотална промяна на външнополитическата ориентация, даже не просто ориентация, а принадлежност на България.
Естестествено, че вотът на недоверие на Правителството на Промяната щеше да мине. И той мина.
Логично, че ПП нямаше да може да състави правителство. И те не можаха да го съставят.
Това вече беше някога - повтаря се най-цинично стъпка по стъпка. И в аналогичната последователност на стъпките отпреди точно 30 години.
Целта на активното мероприятие бе все същата - съставяне под егидата на президента на (ново) Берово правителство.
Писах и пак ще пиша - напът са да се докопат до властта зловещи, архиреакционни, безпросветно нагли и жестоко отмъстителни хора, за които няма нищо свято, които няма да се посвенят да прибегнат до насилие и мракобесие, за да смачкат всяка съпротива!
Не, че в заспалото и зомбирано наше общество има и чак пък такава съпротива срещу тяхното докопване до властта.
Цялата алчна и хищна пяна на Прехода се е мобилизирала до безпредел, озлобена и ожесточена тя иска реванш, няма да подбира средствата и няма да се посвени да разруши всичко онова, колкото и недостатъчно и крехко да е то, което ни донесе Преходът.
Отново и отново ще кажа, че ако можех да бъда чут, щях да извикам с все сила и с цялата си тревога за България:
Хора - не спете! Хора - бдете! Днес! Утре ще бъде късно!