Феновете на Лиз Тръс смятат, че тя е новата Желязна лейди.
Външната министърка на Великобритания е един от двамата останали възможни претенденти да замени Борис Джонсън на поста лидер на Консервативната партия и министър-председател. Около 180 000 членове на партията ще бъдат помолени да изберат Тръс или бившия министър на финансите Риши Сунак, като победителят ще бъде обявен на 5 септември.
Ако Тръс спечели, тя ще стане третата жена министър-председателка на Великобритания. Тя изгради своя имидж в чест на първата британска премиерка - Маргарет Тачър.
Тръс позира в танк на британската армия в Източна Европа, напомняйки на кадри с Тачър по време на Студената война. По време на телевизионен дебат за лидерството тази седмица британската първа дипломатка носеше блуза с яка, преминаваща във фльонга, известна като яка лавалиер, която страшно приличаше на носените от покойната министър-председателка.
Четиридесет и шест годишната Тръс е любимка на много консерватори, които почитат Тачър повече от всички други лидери. Критиците обаче казват, че усилията на Тръс да бъде оприличена на Тачър са напразни и смятат, че на външната министърка ѝ липсват необходимата сериозност и достойнство, за да ръководи страната в условията на икономически сътресения и на война в Европа.
Като министър на външните работи Тръс бе начело на британската подкрепа за Украйна и на западните санкции срещу Русия заради нахлуването в съседната страна. Тя също така заемаше важно място в спора на Обединеното кралство с Европейския съюз относно търговските споразумения след Брекзит.
Нейният борбен подход - заедно с обещанията ѝ да намали данъците и да увеличи разходите за отбрана - я превърнаха във фаворит на силно евроскептичното дясно крило на партията.
В статия за в. "Дейли телеграф" Тръс заяви, че тя е "единственият човек, който може да постигне промяната, от която се нуждаем в икономиката, в съответствие с истинските принципи на консерваторите, и е единственият човек, способен да засили и да ръководи реакцията на ставащото в Украйна и на повишената заплаха за сигурността, пред която е изправен свободният свят".
Но опонентите ѝ я наричат догматик и скован оратор и отбелязват, че тя не винаги е била истински консерватор.
Родена в Оксфорд през 1975 г., Лиз Тръс е дъщеря на професор по математика и медицинска сестра, които като дете я водят на протести срещу ядрената енергетика и срещу Тачър, където тя си спомня, че е крещяла: "Маги, Маги, Маги - вън, вън, вън!“
Тръс посещава държавна гимназия в Лийдс, Северна Англия, а след това учи философия, политика и икономика в Оксфордския университет, където за кратко е част от центристките либерални демократи и призовава за премахване на монархията.
Работи като икономист в енергийния гигант „Шел“ и телекомуникационната компания „Кейбъл енд Уайърлес“, както и в десноцентристки мозъчен тръст, като същевременно се включва в политиката на Консервативната партия и започва да изповядва възгледите на Тачър за свободния пазар. Два пъти се кандидатира неуспешно за парламента, преди да бъде избрана за представител от Югозападен Норфолк, в Източна Англия, през 2010 г.
Тръс е омъжена за Хю О'Лиъри, от когото има две дъщери тийнейджърки.
На референдума през 2016 г. за излизането на Великобритания от Европейския съюз Тръс подкрепя загубилата страна за "оставане". Но тя работи в правителството на Джонсън, което е твърдо за Брекзит, като министър на търговията, а след това и като министър на външните работи, и спечели подкрепата на най-яростните привърженици на Брекзит в Консервативната партия.
Резултатите от работата ѝ като външен министър предизвикаха смесени отзиви. Мнозина оценяват високо твърдия ѝ отговор на нахлуването в Украйна и това, че тя осигури освобождаването на двама британски граждани, задържани в Иран, с което нейните предшественици не успяха да се справят. Но лидерите и служителите на ЕС, които се надяваха, че тя ще възприеме по-мек тон в отношенията на Обединеното кралство с блока, бяха разочаровани.
Тим Бейл, професор по политика в Лондонския университет "Куин Мери", казва, че фактът, че евроскептиците обожават Тръс, докато подозират Сунак в проевропейски възгледи - въпреки факта, че на референдума той подкрепи "напускането" - показва значението на имиджа над съдържанието в политиката.
"Неговият имидж не отговаря на този на брекзитърите, докато нейният отговаря", казва Бейл. "Съществува някаква презумпция, че ако си в известна степен любезно говорещ човек, който е в свои води в международните кръгове, трябва да си човек за оставането на Великобритания в ЕС, а ако си човек, който казва на чужденците нещата такива, каквито са, тогава очевидно си (истински) брекзитър".