Не е нужно да експериментираме с непознати за нашите ширини политически модели. Не е необходимо да се свиква Велико народно събрание. Най-доброто в момента е да се върнем към опита си от 1990 г. и предстоящите избори да се проведат по смесена система. Това заяви в интервю за Факти.бг професорът по конституционно право от Софийския университет Георги Близнашки, който има опит като депутат и е един от авторите на новата българска Конституция, приета през 1991 г.
Здравейте, проф. Близнашки, какво е Вашето мнение - можем ли да отидем към едни чисто мажоритарни избори?
По отношение на мажоритарните избори работата е доста сложна. Това което аз предлагам, мисля че е най-рационалното и то е да се върнем към онова, което направихме през 1990 година, когато ни беше трудно да изберем между едната и другата избирателна система. Ако си спомняте, тогава отидохме към смесена избирателна система - т.е. 50% от местата бяха разпределени според пропорционалния принцип, а другите 50%, другата половина, бяха разпределени според мажоритарния принцип.
Това дава възможност на партиите да са спокойни, че няма да изчезнат от политическата сцена. Това е някаква гаранция, защото в момента социалистическата партия би поела огромен риск с мажоритарния принцип, тъй като има един голям спад в подкрепата й, както показват последните проучвания на общественото мнение. Затова трябва да се подходи рационално – 50 на 50, и да се приеме смесената избирателна система. На партиите да им бъде гарантирано, че ще останат в играта и няма да бъдат елиминирани. Заедно с това, ситуацията в момента действително позволява хората да гласуват и за личности. Аз, като цяло, не споделям аргументацията на Валери Найденов. Но има исторически ситуации, когато се появява шанс да се гласува за личности и днешната ситуация е такава.
Все пак, ако имаме 240 избирателни района с два тура, няма ли това да е гаранция за недопускането на олигарси в Народното събрание?
Нали виждате, че олигархията се готви да се презастрахова.
Те и сега се презастраховат. Това е бедата.
Това е най-лошото. Но в мажоритарния избор много важна роля ще играят парите, това ви го казвам от сега. Нали съм професор по конституционно право. Западна Европа ползва мажоритарните избори и отново са десните партии, които разполагат с повече финансови ресурси. Това е много важно измерение – парите играят много важна роля в наши дни. Затова и съм привърженик на системата 50 на 50 като едно изключение, защото сега тя трябва да се прегласува от тези, които са заинтересовани от пропорционалния избор.
Какво мислите за предварителната регистрация на избирателите. Не е ли това начин да се изчистят „мъртвите души” от избирателните списъци”?
То и така и така е зле, затова съм против това предварително регистриране, за което някои говорят. Хората имат други грижи и не им е до това. Държавата трябва да мисли как да актуализира списъците, а не гражданите сами да правят предварителни заявки, че ще участват в гласуването. Това ще лиши доста хора от избирателни права. Нали целта е да изпишем вежди, а не да извадим око.
А от законова гледна точка необходима ли е промяна в Конституцията, нужно ли е Велико народно събрание? Как стоят нещата от законова гледна точка?
Начинът на определяне на самите резултати не е прецедент в Конституцията. Т.е., така наречената избирателна система, в тесния смисъл на думата разбирана като начин на определяне на изборните резултати, се дефинира по законодателния ред. По тази причина не се налагат никакви промени в Конституцията. Нещо повече – имаме наш опит от 90-а година, който може да бъде използван най-рационално. Това е решението.
Но е необходима промяна на Изборния кодекс в случая?
Да, необходимо е, защото трябва да се съберат тези две системи паралелно и да се предвидят в избирателни райони. Но това е упражнение за 3 дни. Това може да се направи от опитни хора точно за 3 дни.
А свикването на Велико народно събрание необходимо ли е според вас?
Не. Изключено. Не трябва да се отказваме от парламентарната демокрация. Това е голямото постижение. Ако ние тръгнем към президентски режим, ние нямаме никакъв исторически опит в тази посока. Хората си го представят много наивно, че както при Тодор Живков – един човек държи властта. Но и Тодор Живков имаше много ограничения. Президентският режим е чужд на България, той е чужд на европейския континент. Това ще създаде много проблеми, за които сега не си даваме сметка. Това са много наивни разсъждения и не искам да ги коментирам. Нямаме нужда от никакво Велико народно събрание. В цяла Европа доминират парламентарните режими и ние трябва да продължим по този път. Друг е въпросът, че по силата на редица обстоятелства нашите политически партии сами се обездвижиха. Получиха се една серия от запушвания, които не им позволяват да функционират като демократични структури. Ние трябва да им помогнем с вливане на свежа кръв в политическия елит. Това е, което можем да направим сега, а не да експериментираме с непознати за нашите географски ширини форми на управление. Моето категорично мнение.
Понеже познавам ситуацията отвътре - хората, които настояват за кръгли маси, за Велико народно събрание, просто се страхуват от евентуалното завръщане на Бойко Борисов във властта. Но те могат да доведат работата до неговото избиране за президент, а това вече ще направи нещата много тежки.
Най-добрият вариант е този, за който ви казвам в момента – едно отваряне на политическата сцена, за да може по възможност да се влее свежа кръв. Лошото е, че никой не може предварително да каже какъв ще бъде крайният резултат от този експеримент. Много често тези неща ще правят с най-добри намерения, но последиците са непредвидими.
Говори се много за германския модел...
Това е много сложна система. Не случайно пред 1990 година ние не я приложихме. Твърде сложна е и това ще усложни нещата до безкрай. Там системата е пропорционална, но се въвежда състезание между кандидатите на отделните партии вътре в рамките на големите пропорционални райони. Така, в рамките на големите многомандатни райони се дава възможност за мажоритарни избори вътре. Но това е много сложна система и ще бъде трудно да се обясни на хората, защо крайният резултат е такъв, а не друг. Трябва да отидем към нещо просто и разбираемо – това, което направихме през 1990 година. Това е моето категорично мнение.
Трябва да се действа разумно. Няма място за някакви особени експерименти и трябва час по-скоро да се направят промени и да се отива към избори, защото народът ще се избие накрая, ако се забавим още малко.
P.S.
Мажоритарните избори са ЗАБРАНЕНА тема в големите телевизии, радиа, вестници и сайтове.
Поради това, ФАКТИ.бг счита за нужно да изпълни дълга на българските медии към гражданите и открито застава зад каузата "100% Мажоритарни избори".
Може да я подкрепите и Вие във Facebook: http://on.fb.me/10e8t3N