Спешна необходимост от промяна на финансовия модел в здравеопазването и стратегия за справяне с кризата с кадрите – това са двата основни проблема на болниците у нас, сочи скорошна анкета на Българската болнична асоциация сред мениджъри на лечебни заведения.
Най-голям проблем в болничното здравеопазване е наличието на лимити за дейността на лечебните заведения наред с липсата на кадри. Качеството на здравните услуги и изискванията за нивата на компетентност са посочени като следващи рискове за системата на здравеопазването в България, сочат още резултатите от изследването. То е проведено сред 73-ма управители на лечебни заведения през май 2022 г. Мениджърите на лечебни заведения посочват като основен проблем наличието на лимити за дейността им, като положителен отговор по този параграф са дали близо 32%. Недостигът на кадри е най-голям проблем според близо 31% от анкетираните. Липсата на достатъчно държавно финансиране е проблем за 24 на сто, а качеството на здравните услуги и изискванията за нивата на компетентност са посочени като най-голям проблем съответно от 3,51% и 1,69% от анкетираните.
Отпадането на лимитите на болниците се посочва като приоритет от близо 66% от участвалите в проучването.
БГНЕС потърси мнението на собственика на шестата по големина болница в България, МБАЛ Света София“, – д-р Христо Мазнейков.
Лимитите категорично трябва да бъдат премахнати незабавно, защото идеята на цялото здравеопазване – когато създавахме този модел на работа, беше „парите да следват пациентите“. Така е справедливо. Това, за съжаление, не се случва. Въведоха се лимити, които ограничават правата на пациентите, и то ограничават добрите болници, а не лошите, а това принуждава хората да търсят друга болница, ако в някоя лимитите вече са надхвърлени.
Има и друг вариант: болниците да работят извън лимитите, заплащани от Касата. Обаче: ние сме болнично заведение, няма как при нас да дойде болен човек, и ние да го върнем, защото сме надхвърлили лимитите си. Това нито е редно, нито човешко, и противоречи на професионалната етика в нашата болница.
Лимитите бяха въведение през 2015 г. и от тогава насам може да се направи анализа, че всъщност не подобриха нито качеството на обслужване, нито осигуриха развитие на медицината в България. Напротив – през 2020 г. повечето болници, чрез извънсъдебни споразумения получихме средства от заработена дейност от 2015 г. – 5 години по-късно. В колко сектора на икономиката могат да си позволят отложено плащане 5 години? А в условията на днешната инфлация неплащането на всеки лев ни изправя пред трудни избори – за оцеляване и развитие.
Според Конституцията частните и държавните болници са равни: те работят по едни и същи правила, и би трябвало да получават идентично финансиране от държавата. За съжаление в пространството тече дискусия, която е насочена много едностранно, и тя представя частните болници като грабители, което е абсолютно невярно: първо, защото частните лечебни заведения не струват абсолютно нищо на българския данъкоплатец, и второ, защото в частните болници пациентите не дават и стотинка под масата нито на лекари, нито на медицинските специалисти. Частните болници са изградени с лични средства на собствениците, осигуряват работа на българските лекари и качествена услуга за пациентите, но в същото време работят по същите клинични пътеки и при същите условия, при които работят и всички държавни и общински болници. Не е тайна за никого, че нивото на голяма част от държавните болници, с изключение на университетските, е доста ниско, и тук започват ударите под кръста: държавата взима еднолично решение и им покрива всички дългове. А това е удар под кръста за нас, защото никой не покрива дълговете на частните болници, макар че би било редно, щом според Конституцията сме равнопоставени.
За съжаление, в последната година се случи нещо абсолютно безпрецедентно, и то от хора, които претендират, че идват от частния бизнес: абсолютно неприемливо за мен те наложиха да даваме заплати, с които близо 80% от бюджета на болниците отива за Фонд „Работна заплата“, което означава, че ние нито можем да развиваме болницата, нито можем да покрием ежедневните ѝ нужди, и просто трябва да чакаш някой да ти даде пари. /Още през април болничните сдружения настояха държавата да оттегли незабавно незаконосъобразните текстове от Договора за изменение и допълнение на Националния рамков договор 2020-2022 г., касаещи най-вече разходите на лечебните заведения за персонал. Становище за това беше изпратено от всички болнични сдружения до премиера Кирил Петков, финансовия министър Асен Василев, здравния министър Асена Сербезова, Надзорния съвет на НЗОК, управителя на НЗОК проф. Петко Салчев, председателя на БЛС д-р Иван Маджаров и председателя на съвета на ректорите проф. Анастас Герджиков. Предвидените в документа клаузи относно разходите на лечебните заведения за персонал, техният дял от приходите от НЗОК, съотношението между минималното и максималното брутно трудово възнаграждение на медицинските специалисти, „началните основни месечни заплати“ за категориите персонал излизат извън предметния обхват на националния рамков договор, посочен изчерпателно в чл. 55 от Закона за здравното осигуряване. Тези условия, изправили на нокти болничните асоциации, и техните възражения, забавиха с месец подписването на анекса към националния рамков договор, от който зависи как ще се харчат парите в здравеопазването тази година, - бел. Ред./
И беше казано на всеослушание „вие дайте заплатите, а ако има нужда, ние ще ви дадем пари“. Да, но това важи само за държавните болници, а ние, в частните, какво да правим? И оттук възниква нелоялна конкуренция между частните и държавните болници. Това много дълги години не беше така, всичко си работеше нормално – каквото беше за държавните, това беше и за частните лечебни заведения.
Важно е да изясним, че почти всички лекари в частните болници работят с направления по Здравна каса, тоест мит е твърдението, че частните болници са недостъпни за хората с ниски доходи. Аз също работя с направления, защото това е единственият шанс на възрастни пациенти, например, да имат достъп до мен – не мога да си представя как, например, ще дойде пенсионер при мен и ще е принуждаван да плати 70 лв. за преглед, като пенсията му е 400 лв. На Запад, например, системата е друга: лекарите не са достъпни за социално слабите пациенти, които нямат възможност да си платят прегледа. Точно това поставя България на едно от първите места по достъпност на здравеопазването, и смятам, че трябва да остане по този начин.
Проблемът с остойностяването на услугите по здравна каса е многопластов и за съжаление остава неразрешен вече десетилетия. Няма икономическа логика в цена на услуга, която не включва НИЩО в себе си – няма разходи за труд, няма разходи за материали, няма разходи за външни услуги, няма разходи за храна. Има още множество дисбаланси в системата и докато не бъдат решени, трудно може да се очаква развитие на сектора.
Ние работим по правилата, които държавата е поставила: създали сме болница, оборудвали сме я, осигурили сме лекари, специалисти, персонал, но в един момент държавата едностранно решава и променя правилата. Същото е и с леглата за COVID – инвестирани са частни средства, а държавата ни задължава да осигуряваме процент легла за пациенти. Ние нямаме проблем с това, справяме се сами, и точно защото се справяме сами, по данни на Министерството на здравеопазването МБАЛ „Света София“ е на челните места по най-нисък процент смъртност от коронавируса.
Нека припомним за опити за разделение на болниците на частни и държавни и насаждане на конфликт - още във втората вълна на COVID, ние като частна болница предоставихме цялата база на Корпус 2, така че да следваме успешния модел на борба със заболяването - разделяне на потоците и извършване на диагностика и адекватно лечение на едно място. Тогава отново бяхме обвинени в популизъм, докато всички напреднали държави разработваха този принцип.
МБАЛ „Света София“ е печели дела, които е завела срещу държавата. Тази информация, обаче, удобно се премълчава. Сред спечелените искове са такива за неправомерно санкциониране от страна на държавата за клинични пътеки, за неплащане на средства, които са изработени и се полагат, и др., и това е защото държавата очаква да преклоним глава, но това не става, затова стигаме до съд.
Затова реформата в здравеопазването е жизнено необходима, и ние, лекарите, знаем, че цената ще е тежка, но въпреки това сме готови да я понесем, защото в крайна сметка всичко е в полза на пациентите.
Единственият човек досега, който е имал и политическата власт, и нашата съсловна подкрепа, беше Петър Москов. /министър на здравеопазването в периода 2014 – 2017 г., бел. ред./ За съжаление, обаче, той направи най-тежкия провал, а можеше да направи много. За да има реформа в здравеопазването, трябва да съберем всички лекари и лидери в медицината, и да се направи Програма за следващите 10-15 години. Като направим такава Програма, казваме: „Д-р Москов, Вие ще направите това и това. Следващият на поста Ви ще направи това и това“. Никой не разбира, че медицината не трябва да зависи от цветове – тя е за цялата нация, и там не може да сме жълти, зелени, от БСП, от ГЕРБ, и пр.
От пет години насам министрите винаги идват при нас, сядаме, говорим, но всеки от тях започва да прави нещо ново, няма надграждане, няма прогрес. Ето, Москов реши да направи нещо ново: въведе отпечатъците; следващият реши да бори корупцията и кражбите въпреки че се оказа, че е сключвал договори със свои близки фирми и приятели, следващият след него реши да прави нещо друго, и т.н.
Апелираме да се върнем към първоначалната идея на българското здравеопазване „Парите да си следват пациента“. Сред най-тежките проблеми в здравеопазването е и фактът, че парите от здравните вноски на данъкоплатците отиват в Министерството на финансите, а трябва да отиват в Здравната каса. Там специално назначен борд, избран от професионалистите в бранша, а не от държавата, трябва да ги разпределя.
Нелоялната конкуренция държава - частна болница, обаче, ще създаде още един проблем с и без това трудното намиране на медицински сестри: подмамени от високите заплати, кадрите ще отиват в държавните болници, но разочаровани от управлението и липсата им на визия за развитие, ще се връщат пак в частните
На въпрос дали не се притеснява да говори за проблемите в здравеопазването, които пряко касаят човешкия живот и здраве, д-р Мазнейков с усмивка коментира, че цял живот е бил лекар, работи за здравето на пациентите си, и на никого нищо лошо не е направил. „Всички пари, изкарани през годините, са вложени в строителството и облагородяването на болницата, като с това сме върнали парите отново при хората. Чиста ми е съвестта, защото целият ми живот минава пред очите на пациентите ми. Най-добрите млади ортопеди, но и първенците сред младите акушер-гинеколози са излезли от нашата болница. Гордея се, че не съм похарчил стотинка чужди пари. Нямам от какво да се притеснявам“, категоричен е лекарят.