Отзоваването на депутата от хората, не е най-демократичният процес, по-скоро го държи на „каишка”. Мандат трябва да се прекратява при законови нарушения. България се нуждае от машинното гласуване. Не е необходимо изработването на изцяло нов Избирателен кодекс. Ако няма нови лица, няма как да се промени статуквото. Привърженик съм на преференциалния вот. Това заяви в интервю за Факти.бг омбудсманът на Р. България Константин Пенчев.
Г-н Пенчев, необходима ли е промяна на Конституцията, за да бъде проведен мажоритарен вот или единствено и само трябва да бъде променен Изборния закон? Как мислите, това в какъв срок би могло да стане?
За да бъде променен Изборния кодекс или да бъде написан нов, с изцяло нова система за избирателя не е необходима промяна в Конституцията. Конституцията урежда само основни принципи – всеки има право на глас, да участва в изборите, от тук нататък се казва, че всички подробности се уреждат със закон, който в момента най-сетне имаме - един общ закон – Избирателния кодекс.
Първо правя уговорката, че аз не съм специалист по изборно право, второ аз съм юрист, но съм юрист практик. Цял живот съм бил практик – съдия и адвокат – не съм теоретик. Затова аз ще говоря от практическия аспект на нещата и ще припомня малко историята, която сме минали. Първо нека не забравяме, че и в момента все още действа законът за избор на Велико народно събрание, с който избрахме нашето Велико народно събрание, с което беше приета новата конституция. Там бе възприет германският модел, половината депутати бяха избрани пропорционално, другата половина – мажоритарно. Мисля, че този избор горе-долу бе удачен. За мен самият модел не показа дефекти тогава. След това, следващият опит да има мажоритарен вот бе с едни поправки, които тройната коалиция внесе в 12 без 5, както винаги, преди изборите 2009 година и тези поправки и тяхната реализация показаха, че моделът е абсолютно сбъркан. Мажоритарно бяха избрани хора, които ги познаваха само семействата им –депутати от ГЕРБ. Спор няма, че никой не ги познаваше тези хора, и че никой не гласува за тях мажоритарно. Самите те нямаха самочувствието, че са избрани мажоритарно, те може би знаеха, че са избрани, защото са в партията на Бойко Борисов – ГЕРБ. Доколкото разбирам Вие говорите да се направи мажоритарен вот извън партиите. Как ще стане? Има големи партии и малки партии, те ще останат и когато в един избирателен район се появят мажоритарни кандидати, като в зависимост от тяхната харизма и публични изяви, сигурно биха събрали или отблъснали гласове. Но за мен, пак решаващ ще бъде партийният вот. Ако аз гласувам за БСП, ще подкрепя мажоритарния кандидат на БСП, ако гласувам за ГЕРБ ще подкрепя мажоритарния на ГЕРБ и т.н. Т.е. Няма как да кажем, че нямат нищо общо кандидатите с партиите. Те ще бъдат издигнати, както става и с кметовете. Тях също ги избираме мажоритарно, но има кмет подкрепен от еди кой си, твърдото партийно ядро слага този кмет. Така че няма как да кажем, че това е мажоритарен избор извънпартиен, надпартиен и ние гласуваме за личности. Има и доста други неудобства. Твърди се, че при изцяло мажоритарен избора, ще влязат само две партии. И тогава много по-малко хора ще бъдат представени в парламента.
Аз не казвам, че съм против, но трябва много да се помисли. Хората като че ли не си дават ясна представа какво означава това. Те си казват: „О, най-сетне ще гласуваме за хора, почтени хора, грамотни хора, които знаят.“ Няма да е така. Пак ще гласуваме партийно. Така или иначе обществото е партизирано и всички партии си имат своите привърженици. И това е нормално.
Аз съм от големия град и в един по-малък град мога да познавам лично кмета и кандидата за кмет, а в големия град е много малък шанса да го познавам кмета. Аз пак ще се доверя на моята партия. Тези мои съмишленици, които щом са го издигнали значи аз ще гласувам за него. Това трябва да се помисли и да се мине на този смесен модел – да има и мажоритарен и пропорционален елемент.
А как го виждате? 50 на 50 ли?
Днес ми напомниха, че в 39-то Народно събрание беше приет с огромно мнозинство на първо четене един проект за избирателен кодекс, изготвен от Емил Кошлуков и група народни представители, който възприема мажоритарно - пропорционалния избор. Този избирателен кодекс никога не видя второ четене и така си и остана. Мисълта ми е, че сега има и готов материал. Това вече е въпрос на воля и консенсус. От какво има нужда в момента обществото? Когато говорим, понеже е много актуална темата за промяна на Избирателния кодекс, нека да видим какво се иска. Когато през февруари започнаха протестите хората казаха: „Ние искаме смяна на модела, но при смяна на модела искаме и други хора да участват в управлението на парламента.“ Тази смяна може да стане само посредством смяна на изборните правила, защото така да се каже, така наречените независими кандидати с инициативни комитети издигнати, те имат много малък шанс и винаги са имали много малък шанс, т.е. 0, за да влязат в парламента. Не е имало избран такъв кандидат в България, което показва, че правовата рамка е такава, че няма как да се случи. Това им беше искането на протестиращите – да се променят по някакъв начин правилата. Проведоха се избори и като не се промениха правилата, видяхте какво се случи – влязоха още по-малко партии, още по-малко представени хора има вече в парламента. И сега отново на дневен ред протестиращите поискаха смяна на модела. И сега става дума дали в рамките на този парламент да се приемат едни бързи поправки, защото либерализирането на режима, т.е. облекчаването на инициативните комитети и на възможността независими народни представители да влязат в парламента изисква доста бързи промени. Според мен трябва да се върне преференциалният вот и то с много нисък праг, за да може наистина да има възможност дори в партийните листи симпатизантите на тези партии да пренареждат кандидатите съобразно лицата в тях, а не това да става само по волята на лидера. Това е идеята и е възможно да стане. Но ако ние кажем: „Ние искаме нов Избирателен кодекс“, не знам защо в момента се поддържа и от г-жа Мая Манолова. Аз не разбрах кое налага да се изготвя нов Избирателен кодекс, защото 90% от нормите си действат, никой няма възражения срещу тях, става дума само за главата „Избор на народни представители“. Става дума само за някои текстове – да се намалят подписите и депозитите за инициативните комитети, за да могат те евентуално да предлагат не само по един кандидат, ами и листи. Да се въведе изцяло преференциалният вот. Говори се мисля да се намали бариерата от 4 на 3 %. това са 4-5 текста, които е нужно да се променят и може да стане за една седмица. т.е.
Не влязоха ли кандидатите от ГЕРБ на мажоритарен принцип през 2009 г. именно защото бяха непознати и хората отново се надяваха нещо да се промени с новите, а пак задгърбиха старите?
От другите партии имаше много знакови лица. Това за мен показва че не е това причината, ако говорим това ли е панацеята. Хората казват да премахнем платения вот, да премахнем корпоративния вот, значи това не може да стане със закон. Очевидно е, че платеният вот е престъпление, криминализирали сме го вече – има хора преследвани, хора осъдени, добре. Какво повече можем да направим законово – нищо. Просто трябва да имаме друга организация. Сега тук е въпроса дали да се въведе задължително гласуване, каквито идеи имаше.
Да, и задължително отзоваване на депутати...
Или да въведем регистрацията за изборите. С тази регистрация ние показваме точно кои сме тези, които гласуваме, т.е. няма да има мъртви души, няма да има измами с хората. И тук трябва да се помисли - българинът не гласува ли в последния момент, дали няма да каже: „Ама чакай сега аз съм изпуснал срока да се регистрирам откъде на къде да не мога да гласувам”. Очевидно трябва да има някакъв начин и в последния ден да се регистрираш. Поне така ти отиваш и те виждаме кой си – не си мъртва душа, не си някой починал отдавна или заминал в чужбина и ти да гласуваш на негово място.
Ние не трябва да очакваме, дори да имаме най-прекрасните правила, ако нямаме нови идеи и нови лица, очевидно няма как да се промени статуквото. Пак ще влязат същите партии. Ако аз нямам за кого да гласувам, аз няма да отида да гласувам, независимо дали има прекрасни правила или не или ще отида да гласувам за някой с отвращение, защото е по-малкото зло. Това не е начина. Отново не върши работа. Така че въпросът е много комплексен.
По въпроса за отзоваването. Много модерен, много се говори напоследък, едва ли не като връх, еманацията на демокрацията. Изобщо не е така. Мандатът за определени органи се въвежда, за да бъдат те независими. Председателите на съдилищата имат мандат, омбудсманът има мандат. Това е гаранция, че един път избран по надлежния ред ,ако не направиш някое безобразно нарушение, защото винаги има възможност за предсрочно прекратяване на мандата, ти трябва да го изкараш. И депутатите, когато бъдат осъдени на затвор, пример е Владо Кузов знаете, че той бе отзован от парламента. Така че идеята е мандатът да дава независимост и работа по съвест. Българинът е на мнение, че народните представители изначално са корумпирани, изначално са някакви лоши хора. Ама ние ги избираме, за да работят за доброто на народа. И е казано в Конституцията, че те може да са избрани от еди коя си партия, но са представители на целия народ и трябва да работят за целия народ. При това положение много ме е страх, че режимът за отзоваване ще въведе една възможност да се държи депутата на "каишка".
Да кажем така – аз съм избран от сливенския регион с толкова гласове, значи половината от тези гласове могат да направят подписка и да поискат да ме отзоват, защото аз не защитавам сливенския регион или не работя в полза на моите избиратели. Добре, питам, кой ще каже, първо на първо каква е тази подписка и кой ще я провери фалшива ли е или не е фалшива? Кой може да удостовери кои са гласували за мен. Няма как. Вотът е таен. Представете си например, че аз съм от една партия. Много съм изявен и хора от другата партия съберат от своята партия привърженици и пратят една подписка и отзоват мен. Това е възможно. Той е влязъл в тази листа с толкова гласа, ние събираме толкова гласа колкото са в листата – отзоваваме го. Да, ама това са други гласове, които не са гласували за мен, а за друг.
Това е много сложно и трябва да има хиляди гаранции, кой ще решава, кой ще гласува отзоваването, кой ще следи за подписките. За мен това е много опасно и е един механизъм, който може да държи в страх депутатите и да се правят всякакви манипулации от силните на деня. И знаете и случаите на полицейщина и какво ли не, има инструменти, които много лесно могат да ме махнат, защото съм неудобен. Нека припомня, че отзоваване на депутати имаше и по времето на Тодор Живков. Там беше лесно, не че е имало случаи, и точно по същия начин с подписка ставаше отзоваването. Така че нека да не смятаме, че щом звучи добре, това е най-демократичния начин. Мандатът е демокрацията, мандатът дава независимост. Когато в европейските държави се преценява българският омбудсман, дали той по принцип може да участва в сдруженията на европейските омбудсмани, дали отговаря на изискванията се проверява –има мандат, има самостоятелен бюджет значи е независим. Това са критериите.
Относно избирателните списъци с мъртвите души, там може ли да се пипне нещо.
До колкото знам, аз не съм специалист, но тези списъци нямат общо със закона. Тези са една административна работа, на база ЕСГРАОН (Единна система за гражданска регистрация и административно обслужване на населението) и се върши от регионалното министерство. Никъде в закона не пише, че трябва да има мъртви души или пък, че не трябва да има мъртви души. То е ясно, че не трябва да има мъртви души. Просто тези списъци се изготвят от ЕСГРАОН-а. Аз не знам как тези хора не са си оправили базата данни. Твърди ми се, че не е възможно да се разбере кой е в чужбина, кой е в България, кой къде е. Ако това не може да се случи, то тогава наистина трябва да има задължително гласуване или регистрация.
Не е проблема в починалите, надявам се. Все пак трябва да имаме данни кой е починал. Проблемът е в движението на хората. Но това не може да е проблем в 21-ви век, в един компютърен свят, но очевидно в България всичко е проблем.
Заговори се за електронно, машинно гласуване...
Машинното гласуване го има в третия свят. С това машинно гласуване преброяването става на момента. Ние до ден днешен нямаме протокол на секционна комисия, който да не е сбъркан. Аз пък искам да попитам при преференциално гласуване, на което и аз съм привърженик – вие представяте ли си там каква каша ще стане? В секционната комисия да броят не само кой е гласувал ами и във всяка листа кой колко гласа има. Аз съм сигурен, че и едно с друго няма да се покриват. Така че наистина едно машинно гласуване трябва да бъде въведено час по-скоро. Машината да отчита тези неща – да има някакъв начин да се вкарат и имената, защото при преференциално гласуване трябва да вкараш и имената. И за секунда, аз влизам натискам бутона и за секунда излиза, че депутатът Х е получил още един глас преференциален. Мисля, че в 21-ви век е смешно да говорим за тези неща, но непрестанно се говори за касиране на избори, защото наистина сме на нивото на 90-та година. Аз 90-та година бях в една РИК на София окръг, ние един протокол на секционна комисия не приехме. Те щяха да ни бият. Не можеш да ми кажеш, че за този са гласували двама, за този – 5, за този – 10 и накрая общо гласували 30. Е, няма как да излезе. А ние продължаваме по този начин да ги смятаме и от това вадим аргументи, че това е безобразие и че изборите са опорочени. Трябва някакво машинно гласуване да бъде въведено, да се улесни поне броенето, което да стане автоматично.
И с този изборен кодекс не можаха да въведат постоянната администрация. Трябва да има изборна администрация. Не ми трябват квоти на партиите в ЦИК и не знам къде. Трябва да си има едни чиновници, които да си следят процеса. Михаил Константинов да речем, той е абсолютно компетентен в изборите. Такива хора като него да има в комисиите, да бъдат платени съответно, за да няма после: „Ама вие не ми платихте“ извънредното работно време както има всеки път при изборите. Това са няколко стъпки, които ще направят малко по-модерна избирателната система, малко по-съвременна, ако можем да кажем, че това, което прави третия свят от години е съвременно.
Но пък тогава ще се появят съмнения, че чиновниците са близки до управляващата партия.
Ама те ако са държавни служители са изначално неутрални.