Дългосрочната турска стратегия предвижда окончателното разделяне на остров Кипър. Ако Ердоган се задържи на власт, не е изключено Анкара да форсира този план, казва за ДВ германският експерт за Турция Гюнтер Зойферт.
Д-р Гюнтер Зойферт е ръководител на Германския институт за международни отношения и сигурност и директор на Центъра за приложни турски изследвания в берлинската фондация „Наука и политика“
Г-н Зойферт, доколко сериозно трябва да се приема оспорването на гръцкия териториален суверенитет в Егейско море от членове на турското правителство?
В средносрочен план поставянето под въпрос на гръцкия суверенитет над островите трябва да се приема сериозно, тъй като имаме позиция, споделяна и от турското правителство, и от опозицията. Иначе в краткосрочен план не виждам голяма опасност от ескалация. В момента Турция се опитва да изглади отношенията си с останалите държави от Източното Средиземноморие, а една ескалация по въпроса за островите би постигнала обратен ефект.
Турция отново започна проучвателни сондажи в региона. В момента корабът "Абдулхамид Хан" се намира в турски териториални води, но съществуват опасения, че това може да се промени. Представлява ли това реална заплаха за война?
Сондажите в изключителните икономически зони на Гърция несъмнено ще представляват провокация, дори и ако не застрашават пряко суверенитета на Гърция. През 2020 г. Турция извърши сондажи в изключителните икономически зони на Република Кипър и оспори изключителната икономическа зона на Гърция в близост до остров Крит. Междувременно Република Кипър, Гърция и съседните на ЕС държави все повече свикват с това, че Турция създава свършени факти. Това е много тревожно в средносрочен и дългосрочен план. Въпреки това не смятам, че в момента това може да доведе до война.
Смятате ли, че Реджеп Тайип Ердоган наистина се стреми към ескалация на конфликта с Гърция или с Кипър? Или това е просто шоу за вътрешнополитическа употреба?
За него това е важно във вътрешнополитически план. Колкото по-решително е турското правителство, толкова повече аплодисменти получава то от обществеността в страната. А опозицията всъщност няма различно мнение по този въпрос. Интересно е, че в продължение на десетилетия Турция приемаше милитаризирането на Егейските острови от страна на Гърция. И чак сега изведнъж превърна темата в спорен въпрос.
През 2020 г. не се говореше много за това, а само за Кипър и за изключителните икономически зони. Ето защо не вярвам Турция наистина да ескалира ситуацията тук. Проблемът с Кипър е различен. След избирането на Ерсин Татар за президент на признатата само от Турция Севернокипърска турска република стъпка по стъпка се изпълнява дългосрочната турска стратегия. Ако правителството на Ердоган остане на власт и отношенията с Европа не се подобрят, а икономическият натиск върху Анкара намалее, очаквам турското правителство да убеди една или друга държава да признае Севернокипърската турска република, за да бъде постигнато окончателното разделение на Кипър.
В Атина германската външна министърка Аналена Бербок зае ясна позиция в полза на Гърция, заявявайки, че гръцкият суверенитет в Егейско море е неоспорим. Какъв е Вашият коментар за това?
Всъщност имаме две различни събития, които са се слели в едно. Имаме зелен външен министър на Германия и турска политика на ескалация относно гръцките острови в Егейско море. В предизборната си програма Зелените се ангажираха да водят по-принципна политика спрямо Турция и да обръщат повече внимание на правата на човека и върховенството на закона.
През 2020 г. започна спорът между Гърция, Република Кипър и Турция за изключителните икономически зони. Тъй като всички страни имат максималистични позиции по този въпрос, за Германия не беше трудно да води балансирана политика. Относно статута на гръцките острови, обаче, там просто няма какво да се обсъжда. По тази тема външните министри на европейските страни могат единствено да посочат, че гръцката юрисдикция над островите, разбира се, не бива да се оспорва.
Промени ли се цялостната политика на Германия относно Турция?
Интересите не са се променили значително. Федералното правителство все още е силно заинтересовано да има добри отношения с Турция. Двете страни са много тясно свързани икономически, социално и политически. По всяка вероятност нито Германия, нито Турция поддържат по-разнообразни отношения с някоя друга държава, отколкото помежду си. Това, което се е променило, е новият германски външен министър, идващ от друга партия с различни приоритети. Същевременно вътрешната ситуация в Турция се влоши, положението с демокрацията и правата на човека дори са по-лоши от преди, а Анкара се подготвя за нова кампания в Северна Сирия.
Сгреши ли Германия в подхода си за разрешаване на спора между Гърция и Турция?
Не мисля, че позицията на германското правителство през 2020 г. беше сериозно погрешна. Но, разбира се, доставката на компоненти за германските подводници за Турция е спорен въпрос.
А грешат ли Гърция и Кипър в отношенията си с Турция?
Гърция може да предложи да съкрати военното си присъствие на островите в Егейско море, ако Турция намали армията си в региона и промени агресивната си реторика. Тук става въпрос за изграждане на доверие. Според мен Република Кипър допусна две грешки: изгуби доверието на кипърските турци, които се обърнаха към Анкара, и прекалено дълго блокира процеса на присъединяване на Турция към ЕС. Сега, когато Турция вече не желае да се присъединява, Брюксел не разполага с толкова много лостове за влияние върху Анкара.
Ще получи ли Анкара необходимите компоненти за германските подводници?
Предполагам, че ще бъдат доставени и компонентите за подводниците. Това е решение на старото германско правителство. В момента не виждам никакво движение в посока преразглеждане на германската позиция.