Китай участва в учението „Восток-2022“, при това и с трите рода войски: сухопътни, ВМС и ВВС. Този факт ясно показва, че военното сътрудничество между Москва и Пекин се разширява и задълбочава. В обстановката на война срещу Украйна за Путин това се превръща във важен сигнал, че въпреки бруталните си военни действия в съседната страна, той не е изцяло изолиран на световната политическа сцена.
Русия и Китай са две автокрации, свързани помежду си от геополитическия интерес да съборят сегашния световен ред, който се доминира от САЩ. Както се знае, китайският президент Си Дзинпин иска да осъществи своя план, според който през 2049 година, на 100-годишнината от основаването на Китайската народна република, неговата страна трябва да бъде единствената световна сила. В същото време Владимир Путин пък иска да завладее отново всички европейски територии, които са принадлежали към някогашната Руска империя.
Геостратегически паралели
Двете автокрации взаимно се допълват в опитите си да хвърлят военна ръкавица на САЩ, при това без да си пречат. Руската армия предизвиква САЩ и НАТО в западната част на евразийския материк, и то най-вече по суша. Китай пък изгражда могъщ флот в Тихия океан, в който вече плават цели три самолетоносача, последният изцяло собствено производство. От началото на сегашното хилядолетие Китай превъзхожда Русия почти във всяко мислимо отношение. Единственото изключение са ядрените оръжия на Руската федерация. Защото иначе руската армия разполага с около 1 милион войници, докато под китайските бойни знамена се събират цели 2 милиона.
Днес Китай произвежда най-големия БВП в света, а Русия успява да произведе само 1/7 от този обем. В технологическо отношение Китай отдавна е достигнал западното равнище в редица индустриални сфери, докато Русия продължава да разчита най-вече на полезните си изкопаеми. И днес дори е принудена да гори излишния газ, който не може да продава на Европа. Руски петрол се изнася за Китай и Индия, но само на себестойност, тоест – без никаква печалба.
Последици за САЩ, Европа и Украйна
В сравнение с Индия пък, Китай се стреми много по-настойчиво да прекроява света в съответствие със собствените си интереси за сигурност. Показва го все по-агресивната политика на Пекин в Южно- и Източнокитайското море. Си Дзинпин все по-открито дава да се разбере, че възнамерява да анексира Тайван. Върху бъдещата политика на Китай решително въздействие може да окаже начинът, по който Западът ще спре руската инвазия в Украйна. Китай страшно внимателно следи този параметър – именно заради собствените си планове да анексира Тайван.
Както се вижда, Китай явно е доста по-могъщ от Русия и тъкмо поради това САЩ вече от доста време са се съсредоточили най-вече върху геополитическото предизвикателство, идващо от Пекин. Тази политика дава отражение и върху войната в Украйна. САЩ подпомагат Украйна само дотолкова, че тя да може да отблъсне Русия, тоест – тъкмо на фона на влошаващите се китайско-американски отношения Вашингтон гледа да запази колкото е възможно по-мощен собствен военен ресурс и да не го раздава по света. Освен това САЩ с пълно основание очакват от Европа да проведе едно значително въоръжаване, за да може сама да се брани, а американската роля да се свежда единствено до гарантирането на ядрения щит над Стария континент.
Ето защо военното сближаване между Русия и Китай пряко и чувствително засяга Европа. Особено пък Германия, за чиито фирми Китай е не само един от най-важните пазари, но и доставчик на суровини и полуфабрикати. Казано съвсем ясно: Германия трябва да внимава в преследване на печалбите, така че нейните фирми да не попаднат в късогледи бизнес-зависимости от Китай. Защото тъкмо тази драматична грешка беше допусната с Русия.
Опасни зависимости
Германската политика трябва да положи всички усилия да освободи местните предприемачи от отровните зависимости от китайския пазар и китайските доставки. Това означава, че германските правителства не бива да се поддават на натиска от страна на търсещите печалба фирми и не бива да отстъпват пред вайканията на лобистите, че ограничителните мерки срещу Китай щели да унищожат работни места в Германия. Та нали тъкмо такъв натиск и такива вайкания доведоха до фаталната енергийно-политическа зависимост от Русия!
Д-р Йорг Химелрайх е професор в Берлинския факултет на реномираното френско Висше търговско училище в Париж. Още през 2007 година в една своя статия той предупреди, че действията на Путин ще станат опасни.