Милиони украинци набързо се оказаха "присъединени" към Русия след режисираните от Кремъл псевдореферендуми в Източна Украйна. Какво се променя сега за тях?
„За мен не са важни границите и държавните територии, а съдбата на хората", беше казал Владимир Путин за германския вестник „Билд" през 2016 година. Тогава ставаше дума за анексирането на Крим. А днес шефът на Кремъл отново насилствено променя границите на Украйна и анексира части от регионите Луганск, Донецк, Херсон и Запорожие.
Москва заплашва, че ще използва всички видове оръжия, включително ядрени, за да защити новите части от страната. Украйна и повечето държави в света обявиха, че не признават нито анексията, нито предшествалите я псевдореферендуми, на които повечето хора били гласували „за".
Кои са тези милиони украинци, които живеят от другата страна на фронта, и какво ще се промени за тях?
По какво се различават настроенията в Донецк и в Херсон?
Точният брой на хората, които към момента на анексията са живели в окупираните региони, не е известен. Ясно е обаче, че са милиони. И макар анексията да се осъществи едновременно, регионите са много различни. В Донбас от 2014 година насам се провежда принудителна селекция: стотици хиляди, предимно млади мъже, напуснаха т.нар. републики, заминавайки за Русия или за контролираните от Киев части от Украйна. Останали са възрастните хора и тези, които не могат да заминат или поддържат сепаратистите.
„За някои ще се изпълни това, което винаги са искали. Винаги има части от населението, които сътрудничат", казва политологът Андреас Умланд. Изглежда, че този вид хора са повече в източната част на Украйна, отколкото в южната, макар точни данни да няма. От своя страна украинският журналист Серхий Хармаш отбелязва, че някои хора са подкрепили анексията, защото се страхуват да не бъдат изправени над съд след възстановяването на контрола на украинската държава върху въпросните региони.
Обществени промени в резултат от шестмесечната окупация са настъпили и в Херсон и Запорожие в южната част на Украйна. Стотици хиляди са избягали, но сред тези, които са останали, има много, които продължават да поддържат Киев. Това се вижда от протестите с украински знамена, състояли се в първите седмици и месеци след инвазията.
За разлика от Крим, където към момента на анексията етническите руснаци са съставлявали две трети от тамошното население, броят им в източната и в южната части на Украйна е по-малко от половината. В Донецк и Луганск те са към 40 процента, в Запорожие и Херсон - съответно 25 и 15 на сто.
Финансова подкрепа за анексираните области
На пръв поглед формалната анексия няма да промени особено живота в тези области, които от шест месеца де факто са под контрола на Русия. На базата на опита от Крим може да се предположи какво ще се случи: ще има тояга за инакомислещите и морков за лоялните. Заплатите и пенсиите вероятно ще се повишат, а Русия ще се опита да възстанови разрушената инфраструктура. Заместник-председателят на кремълската администрация Сергей Кириенко заяви, че за новоприсъединените към Русия земи са предвидени 58 милиона евро за инфраструктурни проекти.
Освен това предстои всичко, което е свързано с Украйна, да бъде заменено с руско: законите, валутата, мобилните оператори, езикът, образованието. Една от основните цели е завръщането към културното русифициране на регионите, които Кремъл възприема като свои в исторически план.
Ще има ли партизанско движение?
Жителите на анексираните райони ще трябва да решат: или да приемат промените или да им се противопоставят - с риск за живота си. „Това са трудни решения. Мнозина ще бъдат отчаяни, тъй като не могат точно да преценят как ще се развиват нещата", казва Андреас Умланд. Тъй като няма яснота колко дълго ще остане Русия и колко бързо ще може Украйна да си възвърне областите.
Всички мъже ще бъдат изправени пред особено изпитание, тъй като вероятно ще бъдат призовани да се включат във войната срещу Украйна като част от руската армия. Вероятно е по този начин Кремъл да иска да намали и риска от възникването на партизанско движение. До момента то е осъществило много нападения срещу хора, сътрудничещи с окупаторите. Серхий Хармаш смята, че зад движението може да стоят и украинските тайни служби. Според него няма вероятност от масово партизанско движение на украинска земя както по време на Втората световна война., включително поради днешните технически възможности за проследяване. „Партизанството днес и по време на Втората световна война са различни неща. Днес има видео- и телефонно наблюдение. Това, което виждаме, е работа на организирани групи, които са направлявани от тайните служби", казва Хармаш.