"Кризата обърка толкова много неща и отне най-голямото ми удоволствие", разказва турският пенсионер Юсел Парлак, докато седи на брега на Босфора с въдица в ръка. Още от малък той се е занимавал с риболов - дейност, която винаги е практикувал за забавление. Сега обаче е различно. Парлак е принуден да бъде рибар, за да има какво да сложи на масата. Рибата, която улавя, е неизменна част от векидневния му хранителен режим. Без нея, понякога 66-годишният мъж е принуден да се задоволява само с хляб, разказва той пред германския седмичник "Ди Цайт".
Пенсията му от 140 евро на месец никога не е била достатъчна, за да си купува много неща. Но рязкото покачване на цените на храните е направило ситуацията катастрофална. Един килограм месо струва почти три пъти повече отколкото преди година. В никоя друга страна от ОИСР цените на храните не са се повишавали толкова рязко, колкото в Турция, където 64-те най-консумираните храни са скочили средно с повече от 150 процента.
Парлак работи 30 години като строителен работник и помага за превръщането на Истанбул в процъфтяващ мегаполис. "Сега парите ми не струват почти нищо", казва той пред "Ди цайт" и добавя, че това го огорчава. Мнозина споделят чувствата на Парлак.
Цената на отричането на ортодоксалната икономическа теория
Инфлацията в страната продължава да нараства вече 17 месеца. Но за разлика от много други държави в подобна ситуация, Турската централна банка е решила твърдо да не повишава лихвените проценти. Президентът Ердоган се придържа към крайно нестандартната икономическа теория, която се противопоставя на поскъпването с намаление на лихвите. За него това е единственият начин икономиката да расте, обяснява "Ди Цайт".
Какви са резултатите от тези икономически разбирания? Турският статистически институт "Тюркстат" отчете инфлация от 83,45% за септември.
Според един от критиците на икономическата политика на Ердоган - университетският преподавател и икономист Вейсел Улусой ситуацията е дори по-лоша. Изследователската група на Улусой "Енаг" обяви, че инфлацията в Турция всъщност е 186,27%. Резултатите от това независимо проучване са една от причините, поради които през юни Ердоган забрани публикуването на статистически данни, различни от правителствените, пише "Ди Цайт".
Септемврийската инфлация е предизвикана основно от цените на транспорта, които са нараснали с близо 118% на годишна база, пише "Ройтерс". В същото време, хранителните продукти и безалкохолните напитки са скочили с 93,05 процента. И въпреки непрекъснатото поскъпване, миналата седмица Ердоган обяви, че отново е посъветвал централната банка да понижи основния лихвен процент.
Проблеми и с жилищата
Инфлацията създава проблеми в ежедневието и на по-младото поколение. 23-годишната Мерве от Истанбул все още живее с родителите си, въпреки че е искала тази година да наеме свое жилище. "Но не мога да си намеря квартира, всичко е твърде скъпо", казва тя пред "Ди Цайт".
Наемите на жилищата са скочили значително. Според данните на ОИСР, наемите в най-големия турски град са се увеличили най-много в световен план - с над 66% за последните 18 месеца. Преди две години апартамент под наем в мегаполиса е струвал средно 145 евро на месец. Днес цената му сега е 240 евро.
Правителството е въвело таван на наемите, за да предотврати скока на наемите с повече от 25 процента годишно. Но когато едно жилище бъде освободено и наето отново, този регламент не се прилага и цената може да се удвои или утрои. Мерве се принуждава да излиза често от вкъщи - и през деня, и през нощта - за да не дели непрестанно тесните пространства на апартамента на родителите си с всички в домакинството.
Икономическият капан: инфлация или рецесия
Mерве работи в магазин за дрехи в центъра на града. "Туристите купуват все повече и повече, защото валутата ни е толкова евтина. Купуват по 10, а някои дори и по 20 тениски наведнъж. Могат да си позволят това, което родителите ми не биха купили и за една година", разказва момичето пред "Ди Цайт".
Обменният курс на лирата продължава да се понижава и едно евро вече струва 18 лири. Това означава, че стойността на турската валута е намаляла повече от два пъти в последните две години.
Турският президент Ердоган обаче е в своеобразен капан в икономически план. Ако сега вдигне лихвените проценти, това би означавало поскъпване на кредитите, което от своя страна би намалило допълнително вътрешното търсене на стоки. Безработицата също ще се увеличи. Икономистът Вейсел Улусой също предупреждава за риска от рецесия. "За икономика, която се развива благодарение на евтини кредити, като турската, възможните последици от една рецесия биха били фатални."