Не знам дали си заслужава да анализираме интервюто на Соня Момчилова, автор на песни като „Ръгай чушки в боба“ и „Ще ти скъсам г…“, която понастоящем е и председател на СЕМ, по волята на президента.
Проблемът е, че постмодерните ѝ възгледи за журналистиката започват да се приемат от все повече хора. Ами няма една истина, всеки има право на своята. Добрата журналистика предполага различни гледни точки, БиБиСи изисквали поне три.
"Всеки си преценя"?
Трябва да се канят говорители с различни позиции по разглежданата тема. Кой би отрекъл това? Работата е там, че Момчилова пропуска смисъла на упражнението - достигането до споделени виждания за света, които са отвъд гледните точки, поне за известно време.
Ако медиите продължат просто да редят гледните точки, както става у нас, озоваваме се в постмодерен релативизъм, където по нашенски „всеки си преценя“.
На базата на журналистически и други разследвания е станало ясно, че например съществува Ковид епидемия, а Русия е нахлула в Украйна. По тези веднъж установени факти може да има различни лични позиции - например един гост може да каже на водещия, че той лично смята Ковида за грипче, друг – че според него всъщност Украйна е нападнала Русия. Но роля на сериозната журналистика е да разграничи тези субективни усещания от знанието, натрупано с колективни усилия.
Истината и правото на мнения
Но госпожа председателката прави един много странен скок от правото на лично мнение към истината. Даже си позволява да цитира апостол Йоан, че „истината ще ви направи свободни“, пропускайки първата част на изречението, а именно „ще познаете истината“. От което става ясно, че според евангелиста истината е извън човека, тя е независима от неговата свобода да изказва мнения.
В модерния свят е същото – просто тя не се дава на човека от божеството веднъж завинаги, а се изгражда търпеливо, с усилията на различни институции, сред които и медиите. Имам право на мнение, но и задължение да се съобразявам с истината, до която сме достигнали на този етап. Цинизмът в цялата тази позиция е, че злоупотребява с модерния ни научен мироглед, според който знанието е процес, който не бива да спираме в някакви закостенели форми.
Това, че обществото достига до относителни точки на сигурност по една или друга тема не е средновековие или Гьобелс, както мисли Момчилова, а въпрос на отговорност. Когато се наберат достатъчно факти, разбиранията ни се променят, но това не е свободно хрумване, а търпеливо проучване и трупане на факти.
Публични говорители, които внезапно решат да отидат против здравия разум с екзотични тези като тази, че земята всъщност е плоска, най-често просто се борят за внимание. Но още по-лошо е, когато обслужват Путинската пропаганда срещу едни или други облаги. Защото от думите на Момчилова следва, че нямало как да имаме яснота по въпроса за това кой е жертва и кой палач – може да е така, може и да е обратното. Ударила ракетата жилищния блок, но ние трябвало да се заровим в едни дълбоки причини за това. Влажността на въздуха, електромагнитните смущения? Разбира се, журналистът има право да греши като всички нас, но някои грешат доста целенасочено. А и как другата гледна точка у нас винаги се оказва в услуга на едни определени геополитики.
Проблемът с гледните точки
Представете си БиБиСи, които избират за своите три гледни точки бившия президент Медведев, който твърди, че Русия воюва със сатаната, Дугин, който смята, че украинците трябва да се изтребят, и Радев, дето иска да се снишаваме. Ех, как хубаво биха информирали слушателите си! Но кой знае защо престижната английска медия никога не изпада в подобен постмодернизъм, а ние се задоволяваме да имитираме само формата – да има други гледни точки.
Доста ме смути и визията на госпожата за новите медии и пионерската роля на Асандж. Нищо не трябвало да се регулира, можело и да има поражения, но хората пазели сетиво за истината, благодарение на медийната грамотност (за която малко по-късно се казва, че никаква я няма у нас). Ако възприемем подобна либертарианска позиция, не е ясно защо да е проблем рекламата на хазарта, обидите, призивите към насилие и всичко останало. Впрочем не става ясно с какво право ще забраним на една медия да кани едностранчиво гостите си, което възмущава Момчилова. Anything goes беше девизът на философа-анархист Файърабенд. Нека пише всеки каквото му е на сърце, а междувременно - да закриваме Съвета за електронни медии.
Автор: Проф. Ивайло Дичев