"Нещо стана". Това бе не само моята реакция на прословутата 18-часова сесия в парламента, в резултат на която осъмнахме с връщане към епохата на хартиените бюлетини, на превръщането им в невалидни при броенето и последващото им разнасяне из нощна София в чували.
Нищо не предвещаваше този внезапен изблик на ГЕРБ-ДПС-БСП. Буквално до началото на многочасовия сеанс от същите партии слушахме загриженост за приемането на бюджет, продължаването на социалните политики на правителството на Петков, подготовка за зимата, за войната и мира. И изведнъж - „хартиена коалиция”.
Какво всъщност се случи
Струва ми се, че анализите до този момент подценяват характера на случващото се. Да, разбира се, че има очевидни обяснения, като например порива на партиите от „хартиената коалиция” да си вдигнат гласовете на следващите избори чрез мобилизирането на купен и зависим вот, както и чрез възстановяването на машинации при броенето. Но очевидните обяснения не отчитат спецификата на случката - а именно онази продължаваща и до днес атмосфера на истерия, демонстрирането на брутално невежество, на крясъци, улични обиди и всеобщо лъготене (дори за най-лесно проверимите неща), в която битуват замесените.
Можеха да си сглобят „хартиената коалиция” и без подобни истерии. Но сглобката бе потопена в котел от невротични изблици. А това, само по себе си, ни казва нещо. Онова, което отличава хората от животните, е обстоятелството, че могат да подчинят своето поведение на разума, а не на инстинкти, емоции или нагони. В определени ситуации, обаче, хората си изключват функцията на разума и стават неотличими от животните. Както, например, уплашеното улично куче лае по всички, защото го е страх от всички, така и силно уплашените хора, чийто разум е блокирал под тежестта на уплаха, нападат всички, защото ги е обзел някакъв огромен, всеобхващащ страх - от нещо.
Крещящо-заекващо-обърканите крясъци на говорителите на „хартиената коалиция” разкриват наличието на страх - толкова голям, че е успял да изключи функцията на разума. Въпросът е - страх от какво? В случая можем да отчленим два вида възможен страх. Единият е конкретен страх – някой някого е заплашил с нещо конкретно по конкретен повод. Другият е екзистенциалният страх, т.е. страхът, че можеш да престанеш да съществуваш. В обществено-политическите дела нещата обикновено се проявяват не в чисти, а в смесени форми. Вероятно е това да важи и за говорителите на „хартиената коалиция”, т.е. те да са жертва и на двата вида страх.
От какво го е страх Борисов
В ситуацията може да има конкретен страх. Най-истеричните говорители на „хартиената коалиция” са от ГЕРБ, затова нека се фокусираме върху ГЕРБ, т.е. върху Бойко Борисов (все още не се е появил някакъв ГЕРБ, който да е отделен от тялото Борисово и да може да бъде анализиран като отделно от него явление).
За Борисов знаем, че го е страх от много неща, но най-вече – от руснаците и от американците. Голяма е, следователно, вероятността в момента или едните, или другите да са му съобщили нещо конкретно, от което той да се е вцепенил. Вероятно не са руснаците, тъй като техните възможности да всяват страх са доста ограничени напоследък. Докато американците, напротив, смятат себе си във война и са мобилизирани така, както не са били дори по време на войната във Виетнам. И демонстрират съответното поведение, както на видимо, така и на невидимо равнище. Неотдавна, например, съобщиха на Владимир Путин по един особено ясен и разбираем начин какво точно ще му се случи – на флотата му, на армията му и на самия него – ако посмее да удари Украйна с ядрено оръжие.
Какво ли са могли да кажат на Борисов? Може би нещо от рода: „Ще гоним Путин и всички негови помагачи до края на света. А ти не беше ли там нещо замесен в някаква негова газова тръба, която заобиколи Украйна и подготви нахлуването?”. Ако такова съобщение е имало, това би обяснило внезапното пребоядисване на Борисов от „приятел с всички” в най-големия „евроатлантик”. Би обяснило и многоседмичното истерично търсене на „индулгенция” лично от Христо Иванов – нещо, което инак остава съвършено необяснимо: как така търсиш опрощение на греховете си от шестата по големина партия в парламента, след като ти самият си първа сила?
Конкретният страх, обаче, като че ли е съсредоточен върху Борисов и ГЕРБ и не обяснява идентичното поведение на ДПС и БСП. Явно си имаме работа и с екзистенциален страх. Тук вече виждаме как войната в Украйна наистина променя, пренарежда, преобръща всичко. Там - малка и млада Украйна побеждава огромна Русия, водена от старци, някак останали на сцената като ръждиви отломки от 1990-те години. Тук - малките партии, представляващи новите поколения, а именно ПП и ДБ, са аналогична заплаха за ГЕРБ-ДПС-БСП – партии-отломъци от 1990-те години, предвождани от застаряващи и несигурни в себе си хора. Ако младите надделеят, то старите няма просто да отстъпят – те ще изчезнат. Ще се разпаднат на прах като вампири на слънце.
Страхът мотивира истерията
Този страх от разпадане на прах, мисля, мотивира истерията на „хартиената коалиция”. Ако те отново загубят изборите и младите отново се окажат на власт, старите няма просто да минат в опозиция. Ще престанат да съществуват – е, не както Путин ще престане да съществува, но може би като Ахмед Доган, гледащ света през пролуките на розовите храсти, зад които се е скрил. Затова победата на младите трябва да бъде предотвратена на всяка цена. „За ценой не постоим”, както казват приятели на „хартиената коалиция”.
Остава пълна мистерия, що дири в тази компания БСП. Все пак бе част от управление на младите и – за пръв път от поколения – се представи прилично. Защо да не продължи в същия дух? Но – не. Именно БСП инициира истеричната „хартиена коалиция” не само със законопроекта, който внесе, но и преди това – с внасянето на кандидатурата на ГЕРБ за председател на Народното събрание.
Явно и в техния случай страхът от не-съществуване е толкова непреодолим, че функцията на разума е напълно изключена.
Автор: Евгений Дайнов