Г-н Мартенс, наблюдавате и анализирате Балканите и Югоизточна Европа от 20 години, а преди това и Русия в продължение на 5 години. Отказът за присъединяване на България и Румъния към Шенгенското пространство ефективен лост ли е за оказване на натиск за реформи?
Михаел Мартенс: Впечатлението ми от разговори с дипломати в България и някои хора в Берлин е, че най-ефективният инструмент за реформи може би не е Шенген, а тези 6,3 млрд. евро, които България очаква от Механизма за възстановяване и устойчивост. Условието за получаването им е да бъдат приети 22 закона. Идеята е тези средства да потекат към България единствено ако страната приложи определени реформи, включително да въведе отчетност на главния прокурор. Това се смята за по-ефективно.
Само преди дни разговарях с бивш министър на правосъдието на Румъния. Той каза, че Механизмът за сътрудничество и проверка никога не е могъл да заработи. Но подходът със задържането на пари при липса на съдебни реформи би могъл да проработи много по-добре.
Иначе, ако ме попитате какво точно искат да постигнат Нидерландия и Австрия, аз не съм много сигурен, че самите те знаят това. Всички сме наясно, че това е по-скоро вето за вътрешна употреба, не толкова насочено към България, колкото към вътрешната публика.
Доколко Европа е наясно, че част от парите на ЕС за България отиват при мафията?
Михаел Мартенс: Пиша за Югоизточна Европа от 20 години. Един от фактите, които трябваше да приема е, че много малко хора в Германия се интересуват от това, което става в Югоизточна Европа. Вероятно част от обяснението за феномена, който описвате е, че от гледната точка на Париж, Берлин, дори Мадрид, а преди това и на Лондон се знае, че Югоизточна Европа съществува, тя е там, но почти никой не се вглежда много отблизо. Има много малка група от хора, която следи случващото се.
Ако отидете в Берлин и попитате някой какво мисли за липсата на отчетност на главния прокурор в България, бих казал, че дори и 98% от политиците няма да разберат за какво точно става въпрос. За определени хора в България това всъщност е добре, защото, ако никой не се интересува, те могат да продължават да си играят игрите.
Виктор Орбан, от друга страна, играе своята игра по много по-различен начин. Той казва: „Аз съм срещу Вас и Ви го казвам в лицето“, докато от България посланието към ЕС е по-скоро: „Харесваме всичко, което правите, но оставете ни у дома да правим онова, което ние предпочитаме“.
Източник, който смятам за достоверен, ми каза преди години, че Бойко Борисов се е оплаквал, защото Орбан правел опит да оказва натиск върху него: „Бойко, ела в нашия лагер, позиционирай се срещу Меркел“. Разбира се, не мога да съм напълно сигурен в това, тъй като не съм присъствал, но не бих се изненадал, ако е вярно.
Преди години публикувахте изключително интересна статия, която проследяваше връзките между баварския Християнсоциален съюз (ХСС), клона на фондацията му „Ханс Зайдел“ в България и създаването на ГЕРБ с Бойко Борисов. Как могат да се нарекат подобни отношения – политическо инженерство, германска „мека сила“ или нещо друго?
Михаел Мартенс: Мисля, че става въпрос за смесица от всичко това. За да отговоря на този въпрос, трябва да се разбере какво представляват германските политически фондации. Парламентарните партии разполагат със свои фондации. Средствата, с които те работят, идват от данъкоплатеца, а размерът им се определя в зависимост от резултатите на последните три парламентарни вота в Германия. Или грубо казано, взимат се предвид последните 12 години.
Когато фондациите изпращат някого зад граница, те обикновено им казват: направи добри проекти за укрепване на демокрацията. Но едно от нещата, които те обикновено искат, е да се открият местни политически партньори, като тук нямам предвид конкретно само България. А когато страната е в ЕС, това става дори по-важно, защото се очаква местният партньор да гласува заедно с общото политическо семейство в Европейския парламент. Така че между фондациите съществува истинска конкуренция за политически партньори. Разбира се, има определени граници и не всяка фондация може да се сдружи с коя да е партия.
За пръв път дойдох в България пред 2002 г. и при една от първите си срещи се видях с г-н Волфганг Глезкер, тогавашния директор на „Ханс Зайдел“. Той ми разказа, че в тази страна има един голям политически талант, който всъщност може да промени нещо. Това беше г-н Борисов, по онова време главен секретар на МВР, който, по думите му, не е проруски настроен. Г-н Глезкер, който търсеше партньор, го определи като „един вид политическо животно“ (по Аристотел). И въпреки че не ми го каза директно, аз останах с впечатлението, че фондация „Ханс Зайдел“ смята, че този човек споделя нашите ценности. Със сигурност на фондацията им бе казано именно това. Борисов знаеше как се играе играта. Глезкер бе първият, който разбра потенциала му, имаше близка връзка, посещения в Мюнхен и т.н. В определен смисъл Борисов е политически гений и няма нужда от дундуркане, но това, че имаше международни партньори му помогна.
В ретроспекция дали от ХСС са доволни от подкрепата си за Борисов и партията му?
Михаел Мартенс: Трябва да ги попитате тях, а не мен. Но и в Германия трябва да проведем този важен дебат за работата на политическите фондации. Проблемът е, че никой не я следи. Повечето хора може да са чували за фондациите, но не знаят какво точно правят те, особено зад граница. Мисля, че това представлява цял процес, трябва да се запитаме - кои са партньорите ни и допринасят ли наистина те за демократизацията на страните. А истинските проевропейци, онези, които вярват в Европа, не казвам леви или десни, биха могли да си зададат въпроса как би повлияло едно сдружаване с погрешната партия на имиджа ти сред местното население.
Ако фондация „Фридрих Науман“ казва, че ДПС е техен партньор, допринася ли това за доверието, че германските институции подкрепят демократичните промени? Или е вярно точно обратното? Ако фондация „Фридрих Науман“ прекрати сътрудничеството си с ДПС, както те неотдавна направиха, и потърси некорумпиран партньор, не би ли изпратило това много по-силно послание?
Разкажете повече за прекратяването на отношенията между германската либерална фондация и ДПС, това все още не е известно в България.
Михаел Мартенс: Първата информация, че фондацията планира да прекрати сътрудничеството си с ДПС и да скъса връзките с тях, получих през юни от източници, които смятам за надеждни. А само преди дни три източника, един германски и два български, потвърдиха, че този план междувременно се е осъществил.
В по-ранен разговор отпреди няколко месеца ми бе казано, че е контрапродуктивно за имиджа на германската демокрация в България да се свързва с Делян Пеевски, и че на това трябва да бъде сложен край по-скоро рано, отколкото късно. Разбира се, аз не съм говорител на фондация „Фридрих Науман“, така че само те могат официално да кажат какви са били мотивите им.
Михаел Мартенс е дългогодишен кореспондент за Югоизточна Европа на германския всекидневник „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“. Роден е в Хамбург през 1973 година. С него разговаря Димитър Ганев.
Автор: Димитър Ганев