Никой не се нуждае от Путин
© Виталий Портников
Наблюдателите оцениха посещението на руския президент Владимир Путин в Минск преди всичко от гледна точка на възможността за въвличане на беларуската армия във войната срещу Украйна. Но това пътуване има и друг аспект: руският президент просто трябва да отиде някъде, за да демонстрира на себе си и на другите, че е глава на могъща държава.
Изключително в страните от постсъветското пространство. Самарканд, Ереван, Бишкек. Сега Минск. Путин имаше всички протоколни възможности да присъства на срещата на Г-20 в Индонезия, но не отиде до Бали. Очевидно той не искаше лидерите на страните от цивилизования свят да обърнат гръб на „главата на могъща държава“.
Но дори и на срещите на върха, провеждани в бившите съветски републики, Путин го дебнат изненади. На срещата на върха на Шанхайската организация за сътрудничество Путин трябваше да се примири с факта, че главният герой на срещата и лидерът на организацията е китайският президент Си Дзинпин, а не президентът на Русия. На срещата на върха Русия - Централна Азия таджикският президент Емомали Рахмон публично поиска Путин да уважава последните си съюзници, въпреки че Путин дори не знае такава дума. На срещата на върха на ОДКС арменският премиер Никол Пашинян отказа да подпише окончателния документ.
Остана Беларус. Тук Путин знаеше със сигурност, че няма да има публични изненади. Впрочем и тук сгреши. Александър Лукашенко нарече руския владетел най-токсичния човек на земята пред телевизионните камери. Разбира се, беларуският диктатор просто искаше да покаже, че не го интересува мнението на Запада. Но изражението на лицето на Путин красноречиво напомни, че руският президент не приема подобни шеги.
Източник: espreso tv
Бесарабски фронт