Отидете към основна версия

3 545 60

Евгений Кънев: Войната в Украйна - най-трудната прогноза за 2023 година

  • путин-
  • русия-
  • руска агресия-
  • украйна-
  • война

Най-лесно е да се каже, че има само три варианта

Снимка: БГНЕС
ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за да насърчава конструктивни дебати.

Сред най-трудните прогнози за следващата година безспорно е тази за войната в Украйна. Това коментира във "Фейсбук" Евгений Кънев.

Най-лесно е да се каже, че има само три варианта:

победа на Украйна, някаква победа на Путин (която едва ли ще е още следващата година) и замразяване на конфликта без победител около сегашната фронтова линия. Такива прогнози - всички ще се съгласят - нямат особена стойност.

По-интересно е дали можем да извлечем някаква историческа логика от събития в миналото, подобни на днешните и така да направим прогноза. Ето няколко важни извода:

(1) След загуба на Русия в продължителна война - винаги се сменя не само режима в Кремъл, но и неговата идеология.

Русия два пъти в съвремието е била в губеща война - в началото и края на ХХ век.

В първия случай - със загубата в Първата световна война през 1917-1918 г си отива царизмът и тристагодишната династия на Романови (нарекла себе си така с претенцията за Трети Рим). Всъщност болшевиките спасяват империята - единствената оцеляла до днес в Европа.

Във втория случай - Афганистанската война, СССР беше доведен до пълно изтощение от войната и политиката на Рейгън и така комунизмът рухна.

Следователно, краят на войната в Украйна е много вероятно да е краят не само на Путин,

но и на неговата идеология - сбирток от нацизъм, православния Трети Рим, панславизма, руското самодържавие и всичко, което дава величие на Русия и закрепва властта на нейния лидер.

Новата идеология ще е тази на новия елит, който ще смени елита на Путин - вероятно през преходно управление, както през 1917 и 1991 г и е много вероятно да е либерално-демократична от източно-азиатски тип. Защото Русия ще е останала без технологии и ще трябва да наваксва, както винаги се е случвало от Петър Първи насам.

(2) Краят на войната идва тогава, когато Русия няма повече ресурси да воюва и да крепи вътрешния мир.

През 1917 г Русия губи серия от битки, избухват бунтове и две революции, а през 1918 г подписва капитулация с Брест-Литовския договор пред Германия, Австро-Унгария и България (от българска страна подписва премиерът Васил Радославов).

През 1989 г. СССР е напълно финансово изтощен, по магазините няма елементарни стоки от първа необходимост. А напускането на съюза от балтийските републики на следващата година обезмисля самия съюз, който след неуспешен опит да бъде задържан с преврат се разпада.

Има различни оценки колко дълго още може Путин да води война, като най-често лятото на 2023 г се смята за края на войната. Санкциите започват все повече да тежат; никоя голяма страна не подкрепя финансово и военно Русия; бюджетните постъпления от газ и нефт ще намаляват; а нова мобилизация може да обърне тотално настроенията и да предизвика бунтове, които властта да не успее да потуши лесно, ако в тях се включат и военни части.

Напрежението между претендите за власт също расте - службите, военните, паравоенните и олигарсите: всички те вече са наясно, че краят на Путин е близо и позиционирането в бъдещата власт е въпрос на живот и смърт.

Затова най-вероятно през 2023 г ще е краят на Путин.

(3) След тежка военна загуба, Русия винаги губи територии, чието връщане става в основата на следващата идеологическа доктрина.

С Брест-Литовск Русия загуби над 1 млн кв км, възкръснаха или се появиха нови държави: Финландия, Полша, Естония, Латвия и Литва, Украйна. Постепенно обаче със серия войни СССР си връща Украйна и Балтика и голяма част от Финландия и Полша.

С разпадането на СССР, Русия реално изгуби контрол над Балтика, но го запази върху другите републики. Това обаче започна да се променя първо с Грузия, а след това с майданите в Украйна. Още преди да е завършила войната, Русия вече няма същия контрол върху средноазиатските държави, където влиянието на Китай и Запада започва да я измества. Този процес още повече ще се ускори с падането на Путин и вече става неясно дали самата Русия няма да се разпадне.

Всъщност, бъдещето на Русия като империя или нормална страна ще зависи от нейната способност да запази Сибир.

Без него Русия спира да бъде фактор в международните отношения. Ако обаче елитът на Русия избегне нов Нюрнбергски процес като причинител на войната - то нова война на Русия в Европа ще има със сигурност във втората половина на века.

В следващия пост ще анализирам последиците за България от войната в Украйна.

Поставете оценка:
Оценка 2.9 от 34 гласа.

Свързани новини