Коментар на Антон Гицов за pogled.info
Путин заслужава особено внимание, защото рядко след Втората световна война един държавен лидер да е бил цел на такава мащабна организирана пропагандна кампания.
До предприемането от Русия в Украйна на т.нар. Специална военна операция, срещу Путин не се водеше особено активна пропагандна кампания. Официално обявена цел на операцията бе „денацификацията“ и „демилитаризацията“ на Украйна, както и защитата на рускоезичното население в Донецката и Луганската области. Очевидно беше обаче, и че се цели смяна на проамериканския режим в Киев установен след преврата от 2014г.
Руската военна операция постави под угроза плановете на САЩ и НАТО да приемат в НАТО Украйна, която се разглеждаше като важен стратегически плацдарм в окръжаването на Русия с бази на НАТО и силно принизявайки възможността и да играе ролята на мощен геополитически противник на американската хегемония в света. Смяната на проамериканския режим в Киев с проруски не биваше да се допуска. Русия следваше да бъде обявена като агресор, и на Украйна да бъда предоставена огромна финансова и военна помощ. Но руският народ като цяло подкрепяше правителството и военната операция, затова на прицел беше поставен руският президент Путин. Пропагандната война срещу него беше масивна, планирана с детайли и методично осъществявана. В основата и залегнаха следните опорни точки: Войната срещу Украйна е дело на Путин. Целта на войната е част от имперските амбиции на Кремъл, който не примирява с разпадането на Съветския съюз. Украйна трябва да престане да съществува като независима и свободна република, и да се превърне във васална такава на Русия. Във войната срещу героичният украински народ, руските войски извършват престъпления, разрушават жилищни и граждански обекти, извършват масови убийства. За всичките тези престъпления носи лична отговорност руският диктатор Путин. Той е тясно свързан със и подкрепян от руските олигарси, самият той е неизмерно богат, на света бяха предоставени снимки на негов дворец и на негова любовница. Путин преследва инакомислещите, вкарал в затвора дисидента и негов политически противник Навални. Путин е маниакален и вероятно психически неуравновесен. У нас, проф. Николай Слатински, специалист по въпроси на националната сигурност писа в личния си блог за Путин, че е „човек с остри психически и тежки физически проблеми“ . На Запад му измислиха прякор Mad Vlad- Луд Влад. Много вероятно било неговите политически противници в Кремъл да му организират преврат и даже да бъде ликвидиран.
В САЩ на 16 март 2022 г., американският сенат гласува единодушно Путин да бъде обявен за военнопрестъпник и призова Международният наказателен съд в Хага да разследва решението на Путин да нахлуе в Украйна. Лидерът на демократите в Сената Чък Шумър заяви преди гласуването, че Путин трябва да бъде подведен под отговорност за зверствата в Украйна. Самият президент на на САЩ Джо Байдън призова за съдебен процес за военни престъпления срещу руския президент Владимир Путин. Полският премиер Матеуш Моравецки заяви : „Путин е военнопрестъпник, който извършва геноцид в Украйна и трябва трябва да го съди международен трибунал“! . Подобни изказания направиха и британския премиер Борис Джонсън и други лидери на страни- членки на НАТО.
Путин беше обрисуван като злодей, виновен даже за икономическата и енергийна криза в Европа, която стана в резултат на санкциите срещу Русия и решението да се сложи край на вноса на петрол, въглища и постепенно и на газ от Русия. В България русофилите бяха обвинени за „путинофили“, а Надежда Йорданова зам.-председател на парламентарната група на “Демократична България”. на 23 септември 2022 г. обяви пред БНТ, че на първо място сред приоритетите на ДБ била "депутанизацията", без да пояснява какво означава това, и как би се осъществила тя ако ДБ на власт. В България, политологът Огнян Минчев предупреди за опасността от преклонение към личността на Путин, като писа: “Путинофилството е тежко онкологично, патологично заболяване на русофилството и тежка форма на ценностен кретенизъм... Путиноидите са една цъкаща зловещо бомба с часовников механизъм, която един ден може да се взриви със страшна сила и да разпарчетоса националната сигурност, суверенитета и националната цялост на България”. Един друг мастит анализатор нарече Путин геополитически циклофреник! (ходи разбери какво означава това). Той е луд за връзване. “Той е Адолф Путин! Той е Осама бин Ладен“!
Но дали "специалната военна операция” на Русия срещу Украйна, прераснала във война, е дело на един маниакален диктатор, както западната пропаганда твърди и някои наши политолози твърдят, или руската инвазия е обусловена от други причини и е била неизбежна, независимо дали лидер на Русия е Путин или не?
В страната ни, а и в европейските страни- членки на НАТО трудно прониква обективна информация за причините, породили руско- украинският конфликт и за реалният образ на Путин. Колкото и да е странно, такава се идва от западни медии и особено често от американски източници.
Ето някои мнения на политици и анализатори отвъд океана:
През 1997г. десетки ветерани на външната политика (включително бившият секретар по отбраната Робърт МакНамара и бившият директор на ЦРУ Стансфийлд Търнър) изпращат общо писмо до тогавашния президент Бил Клинтън, в което наричат „провеждащите се усилия за разрастване на НАТО, водени от Съединените щати "политическа грешка с исторически пропорции“
През 1998 г. известният дипломат Джордж Кенан – архитектът на американската стратегия на Студената война казва за разрастването на НАТО на Изток : „Мисля, че това е началото на нова студена война.. Мисля, че това е трагична грешка.”.
На 1 февруари 2008 г. американския посланик Уилиям Бърнс в Москва изпраща грама до Държавния департамент, министерството на отбраната и до щаб- квартирата на НАТО. В нея той пише, че за външният министър Лавров и други високопоставени лица в Москва членството на Украйна в НАТО е "емоционален и невралгичен проблем" за Русия и Москва ще разглежда разширяването на НАТО на изток като потенциална военна заплаха.
През 2009 г . американският геополитически анализатор и основател на Geopolitical Futures (Геополитически прогнози) Джордж Фрийдман публикува книгата си " 2009 book, The Next 100 Years"- "Следващите 100 години”, в която пише, че руснаците разглеждат опита на САЩ да присъединят Украйна в НАТО като така да поставят основите на дезинтеграцията на Русия, Ако Западът установеше доминация в Украйна, „действията, които Русия които ще предприеме ще изглеждат агресивни, но всъщност те ще бъдат защитни“."
В реч в Чикаго, Фридман каза: "Ако Западът ще навлезе толкова дълбоко в Украйна, така че НАТО да остане отдалечено само на 100 км от Сталинград и 500 км от Москва. за Русия статусът на Украйна ще се превърне в екзистенциален въпрос. И руснаците не могат просто така да оставят настрана този въпрос.
„Руснаците“ казва Фридман, имайки предвид Русия, а не нейният президент Путин. С Путин или без Путин, Русия не може да се примири да бъде застрашена нейната национална сигурност. Известният руски философ, политолог, социолог и публицист Александър Дугин, поддръжник на Путин , чиято дъщеря беше взривена от украинските спец служби казва: „Путин ръководи велика страна, която има огромна история, която има свой собствен смисъл, която има своите постижения, своите поражения, своите възходи и падения. Мащабът на страната е огромен както във времето, така и в пространството“. Дугин пояснява, че руският лидер трябва да бъде „разбираем в голям исторически мащаб“.
През 2014 г. бившият държавен секретар Хенри Кисинджър утвърждава: " Западът трябва да разбере важността на Украйна за Русия. Вместо да се присъединява към НАТО за да се развива и оживява, тя трябва да е мост между двете страни, като си сътрудничи със Запада в различни области, но и да не конфронтира Русия.
Бившият държавен съветник по сигурността на американския президент Джими Картър, Збигнев Бжежински, също изразява подкрепа на възприемането от Украйна на неутралитет и, че не трябва да участва в никакъв военен съюз, който Москва възприема като насочен срещу Русия.
На 20 юни 2019 г. Южийн Рамър и Ричард Соколовски, старши научни сътрудници на програмата "Русия и Евразия" на фондацията за международен мир, Карнеги, и бивши старши служител на Държавния департамент в публикация писаха: "През 2007г. Путин лично предупреди НАТО да не се разширява на изток, предупреждение към което Западът се отнесе с пренебрежение. През 2008 г. САЩ и НАТО обещаха членство на Украйна и Грузия в НАТО, с което пресякоха невидимата червена линия, очертана от Путин. САЩ и НАТО не отчетоха факта, че никоя от другите страни от бившия Съветски блок има такива исторически връзки с Русия като тези две страни. До 1991 г. Украйна в продължение на 300 години е била първо част от Руската империя и по- късно от Съветска Русия. Грузия е станала част от Руската империя през 1783г. и по късно част от Съветския съюз. Затова и залогът на Русия по отношение на тези две държави е много по- голям от този на САЩ и НАТО, което и обуславя решимостта и да отиде на война ако е необходимо. Що се отнася до Украйна, през нейната равнина територия . Русия е преживяла две катастрофални нашествия от чужди армии- първо от тази на Наполеон през 1812 г., когато е превзета и Москва и при нападението на хитлеристка Германия , когато през 1941 г. германската армия буквално стига до вратите на руската столица. В психологията на руския народ и нейните държавни лидери повторение на подобна трагедия е дълбоко залегнала, оттам и стремежът към създаване на буферна зона, част от която да бъдат Грузия и особено Украйна. В това отношение Кремъл не вижда каквато и да е възможност за компромис и е очертал червена линия, която няма да позволи да бъде пресечена, дори с цената на война.
Двамата експерти подлагат на критика и демонизирането на Путин, като цялата отговорност за действията на Русия се хвърля върху него. Крайно невероятно е, пишат те, че позицията на Русия към САЩ и НАТО, що се отнася до експанзията на изток на НАТО ще се промени и след като Путин напусне Кремъл като лидер.
На 21 декември 2021г. консервативният американският политик и коментатор Патрик Бюканан, бивш съветник на президента Форд предупреди : „Путин ясно казва - или САЩ и НАТО ни дават юридически гаранции, че Украйна няма никога да се присъедини км НАТО и да се превърне така в база с въоръжения застрашаващи Русия или ние влизаме там и ще си осигурим такава гаранция”. През март 2022 г. той писа: „В Букурещката декларация от 2008 г. НАТО откри пътя за Грузия и Украйна да се присъединят към НАТО. Когато Путин реагира остро срещу тази възможност, Съединените щати отговориха, че НАТО има политика на отворени врати. На това Путин отговори- Нито Украйна, нито Грузия ще станат членки на НАТО и още през 2008 г. нападна Грузия за да пресече намерението на тази страна да стане член на НАТО. И сега направи точно това, което ни предупреди, че ще направи- навлезе в Украйна“. Трябва да се запитаме как стигнахме докарахме нещата дотам, че Русия вярва, че гърбът ѝ е опрян до стената от Съединените щати, които преместваха НАТО по-близо от всякога до нейните граници?
В коментар от 2 март 2022 г. в новинарското списание за разследващ журнализъм и политика „Consortium News“ , бившият офицер от разузнаването на Корпуса на морската пехота на САЩ и бивш инспектор по оръжията на ООН Скот Ритър пише, че „ американският политически елит умишлено, но и погрешно обрисува Путин като авторитарен диктатор, с грандиозни планове за глобална, контролирана от Русия империя. Всъщност Путин според него следва политика за защита на интересите и сигурността на Русия, както и на тези руснаци, останали извън границите на Русия след рухването на Съветския съюз. По- нататък, Ритер пояснява, че Русия се опитва да изгради буферна зона между себе си и НАТО, и че руската инвазия в Украйна трябва да бъде разглеждана в този контекст. Русия ясно е била заявила какво иска и какви ще бъдат последствията, ако исканията и са отхвърлени. Тази война беше предизвестена и предотвратима, ако западът беше се вслушал в предупреждението на Путин, твърди Ритер.
Според известният цитираният вече американски философ Ноам Чомски, „тази криза зрееше 25 години, докато САЩ с презрение отхвърляха руските тревоги и двете червени линии на Москва - Грузия и най-вече Украйна “.
На 16 март 2022 г. в “The Economist” американският професор по политически науки от Чикагския университет Джон Миърщаймер пише за Путин: основната гледна точка на Запада е, че той е ирационален, откъснат от реалността агресор, насочен към създаването на Велика Русия по модела на бившия Съветски съюз. Така, само той носи пълната отговорност за украинската криза. Но тази постановка е грешна. Западът, и особено Америка, носи основната отговорност за кризата, която започна през февруари 2014 г.
Днес много хора казват, че Путин е нахлул в Украйна, защото иска да я завоюва и да я интегрира в „голяма“ Русия и че е заинтересуван от възраждане на Съветския съюз. Няма никакви доказателства обаче в подкрепа на това мнение. Цялата работа е в разширяването на НАТО. Западът глупаво принуди Украйна да бръкне в окото на Русия с разширяването на НАТО, което предизвика тази криза“.
Бившият сенатор и ветеран от Виетнамската война, полковник Ричард Блек пише през май 2022 г. в Executive Intelligence Review, издание на института Шилер: "Нека да анализираме как се развиваше ситуацията: президентът Путин предприе отчаян опит да спре движението към война още през декември 2021 г. Той стигна толкова далече, че сложи на масата за преговори с НАТО конкретни писмени предложения, при това мирни предложения, за да разведри обстановката. Защото в този момент Украйна концентрираше войска за нападение на Донбас. Той се опита да предотврати това. Той не искаше война. А НАТО, просто игнорира и отказа тези предложения, без да ги приема сериозно и без да пристъпи към преговори. В този момент Путин, като видя готовността на украинската армия за нападение, реши че е длъжен да нанесе удара първи".
На 26 септември 2022 г. Тед Гален Карпентър, старши сътрудник в Cato Institute и сътрудник-редактор в American Conservative и в „The National Interest”, писа в “The National Interest”: „Съединените щати и техните европейски съюзници опасно не обръщат внимание от години на ескалиращите предупреждения на Кремъл, че Москва никога няма да позволи Украйна да се превърне в политическа и военна пешка на НАТО. Това арогантно, тъпо неуважение на основната зона за сигурност на Русия беше основната причина за нахлуването на Путин в Украйна“.
На 16 ноември 2022 г. Джордж О’Нийл, член на борда на директорите на American Ideas Institute, който публикува The American Conservative писа. : Основният въпрос остава същият: руснаците гледат на НАТО на тяхната граница като на акт на агресия и заплаха за националната им сигурност и ние знаем това от десетилетия. В свой доклад от 2019 г. Rand Corporation, която е е мозъчен тръст на дълбоката държава, който е помогнал за проектирането на повечето чуждестранни интервенции на САЩ от основаването си през 1948 г., озаглавен „Разширяване на Русия“, предупреждава да не се стига дотам, че да се стигне до военни действия. Очевидно мозъчният тръст на Нуланд, Байдън и Блинкен не е прочел тази част. В продължение на години те превърнаха Украйна в де факто член на НАТО, неутрална нация само на име. След договора от Минск от 2015 г. те ръгаха мечката - и продължаваха да ръгат, докато мечката не се нахвърли".
На 30 октомври 2022 г. университетският професор и директор на Центъра за устойчиво развитие към Колумбийския университет Джефри Д. Сакс писа в изданието “Common Dreams”: Руският президент Владимир Путин предупреждаваше многократно САЩ още от 2008 г. да държат НАТО далеч от Украйна, регион от жизненоважен интерес за сигурността на Русия. Колкото и много американски политици да не искат да го чуят, предупреждението на Путин за разширяването на НАТО беше реално и уместно”. И Джефри Сакс предлага следното решение на конфликта: „ САЩ и Украйна трябва да приемат три абсолютно разумни условия за прекратяване на войната: военен неутралитет на Украйна, фактически контрол на Русия над Крим, дом на нейния Черноморски военноморски флот от 1783 г., и договорена автономия за етнически руските региони, за което се призоваваше в споразуменията от Минск, които Украйна не изпълни”.
Прокси войната между САЩ и Русия, заключва Джефри Сакс, разрушава Украйна, иронично в името на нейното спасение.
На 29 ноември 2022 г. Дъглас Макгрегър, бивш съветник на Секретарят по отбраната в администрацията на и автор на пет книги писа в The American Conservative: „Първоначалната фаза на СВО беше тясна операция с конкретно предназначение и ограничени цели. Най-важното е, че Москва никога не е имала намерение да прави нещо повече, освен да убеди Киев и Вашингтон, че ще се бие, за да не допусне Украйна да влезе в НАТО, както и да спре продължаващото малтретиране на руснаци в Украйна”. И Макгрегър допълва, че администрацията на Байдън извършва пропаганден грях, като отказва да опровергае популярната в западните медии теза за „украинската победа“, и да каже на американския народ и истината, че Украйна не печели и няма да спечели тази война.
Що се отнася до обвиненията, че Путин е военнопрестъпник, възниква основателният въпрос- а не си ли военнопрестъпници лидерите на САЩ и НАТО, които без резолюции Съвета за Сигурност, бомбардираха граждански обекти в Югославия и проведоха мащабни военни операции срещу Ирак, Либия и Сирия, довели до граждански етнически и религиозни войни и появата на „Ислямска държава? Самият американски президент Байдън, който нарече Путин военнопрестъпник, е предложил да се бомбардира Белград през 1999 г. и да се изпратят пилоти, които да унищожат мостовете над Дунав.
Следва да се отбележи, че в България има и политически наблюдатели и коментатори, които дават трезва и реалистична оценка на руско- украинския конфликт. Изненадващо откровен в това отношение е известният с десните си убеждения бивш конституционен съдия Георги Марков, който на 8 март 2022 г. заяви:
“Какъв е проблемът Украйна да признае Крим, който е вече руски и никога няма да стане украински, защото няма кой да го освободи? Какъв е проблемът да признае Донецк и Луганск, които никога повече няма да бъдат украински? И накрая, какъв е проблемът в украинската конституция да се напише, че Украйна ще запази неутралитет и няма да стане член на НАТО? Никакъв!“
В своя публикация от 9 март 2022 г. историкът Петко Добрев писа : „Фактите показват, че Украйна не изпълни Минските споразумения. А Западът се направи на сляп в продължение на 8 години. Вместо Украйна да изпълни Минските споразумения, тя бомбардираше Донбас. Всеки ден загиваха мирни хора и се разрушаваха домове, болници и училища.... Путин може да бъде и лесно предвидим – просто трябва да слушат какво говори".
Военният експерт Доц. Д-р Гергин Гергинов, в публикация от 10 март
2022 г. „Украйна- разменна монета в противопоставянето между САЩ и Русия” пише че решението на САЩ за военно усвояване на Украйна води началото си от 2013 г. в Крим с подготовка на база за настаняване на части от ВМС на САЩ/НАТО в Севастопол с идея за блокиране достъпа на Русия на юг към Средиземно море. Военният анализатор пояснява, че по отношение на Русия , целта е нейното обкръжаван съгласно известната концепция „Прегръдка на анакондата”. „Днес- пише той- от Прибалтика през Полша, Румъния, България и Турция, Русия е обкръжена от запад и юг”.
Украйна очевидно е разглеждана като част от плана „Анаконда”, а обкръжаването на Русия ще продължи и с опитите да бъдат привлечени още Украйна и Грузия и с евентуалното присъединяване на Финландия към НАТО.
Според интервю от 29 септември 2022г. на историка проф. Дарина Григорова, „русофобията на западния свят винаги е била прицелена в руската държава, тя е критика към лошото самодържие в 19 век, сега е към путинизма“. Западът е колониален, утвърждава тя, нацелен е към природните ресурси на Русия и това винаги е било отношението към Русия, А Специалната военна операция, по-скоро е руският военен отговор на гражданската война в Украйна или пост- Украйна. Това по-скоро е спасителна акция. Това по-скоро е способността да защитиш своите. При това те дълго забавиха този процес. Очакването на Минските споразумения беше твърде дълго, докато Донбас кървеше“.
Що се отнася до Путин, и у нас има също други мнения на онези, които го обрисуват като зъл маниакален злодей и диктатор. Ето какво пише за него Явор Дачков на 28 октомври 2022 г. в „Гласове.бг“:
“Путин е изключителен политически лидер с рядко съчетание на прагматизъм, ясна идеология и визионерство. С отчетливо чувство за историчност и поглед в бъдещето, с изумително рационален подход в настоящето. Без да е маниак, без да пие или да се друса и без да губи самообладание, въпреки огромния вътрешен и външен натиск в продължение на 20 години.
Що се отнася до Русия, е добре да се помни един цитат от Бисмарк: „Има стотици начина да извадиш руската мечка от бърлогата, но няма нито един, който да я върне“.
От гореизложено се вижда, че образът на Путин изграден от западната пропаганда като злодей, неуравновесен държавен лидер не отговаря на обективната истина, и че предприетите от него действия са в защита на националната сигурност на Русия.
През 21-ят век стана все по- трудно човек да се ориентира и открие обективната истина за това, което се случва в собствената му страна и в света. Той като че е наблюдаван от някакъв Голям брат, който чрез методите на пропагандата моделира неговото мнение, светоусещане и поведение в някакви свои интереси. Заливан е от лавина от подбрана информация и дезинформация по линия на Интернет, вестници, радио и телевизия.
Което напомня за предупреждението на Джеймс Оруел в романа му "1984", за Големия брат, който чрез Министерство на истината, което всъщност е министерство на пропагандата, наблюдава и следи индивидът да бъде винаги праволинеен и да не подлага на съмнение това, което му се поднася по отношение на “народния враг”.