Изминаха два дни от атаките с дрон срещу стратегически обекти на Иран, но световната преса все още търси извършителя. Тъй като целите на удара са ясни, международната общественост обръща глава към Израел. Самият Израел обаче не коментира случилото се.
Защо мълчи, какви са причините за съучастието и какви са възможните последици? Този въпрос разглежда в материал руската редакция на BBC.
През нощта на 29 януари Техеран понася удари по завод за боеприпаси в централната иранска провинция Исфахан, по голям завод за производство на моторно масло в провинция Източен Азербайджан и по военновъздушна база в западния ирански град Дизфул.
Техеран твърди, че две от трите атаки са били отблъснати, а третият безпилотен летателен апарат само леко е повредил покрива на сградата. Въпреки това има кадри на горяща петролна фабрика и разкази на очевидци за експлозии в авиобазата.
Междувременно израелските медии твърдят, че противно на твърденията на иранските власти всички удари са достигнали целите си. Това обаче не може да се счита дори за косвено признание за участието на Израел, тъй като в статията си журналистите се позовават на източници от западните разузнавателни служби.
"Мълчанието в такива случаи е обичайна израелска практика от много години. Поемането на отговорност е изключение, дори когато става дума за нападения в Сирия, да не говорим за самия Иран. От това мълчание не може да се заключи дали Израел стои зад него или не", казва израелският военен експерт Давид Генделман.
Въпреки това се налагат някои заключения, макар и основани на косвени доказателства.
Поредица от съвпадения
В. "Ню Йорк Таймс", позовавайки се на неназован източник, твърди, че Израел и САЩ са обсъждали нощен удар по Иран и че това обсъждане предполага, че зад него може да стои израелската тайна служба "Мосад". Американската преса също посочва редица съвпадения.
Миналата седмица директорът на ЦРУ Уилям Бърнс посети Израел, в неделя вечерта бе извършена атака срещу ирански военни съоръжения, а в понеделник следобед държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен пристигна в Израел на официално посещение в рамките на близкоизточна обиколка.
Представители на Вашингтон побързаха да заявят, че САЩ нямат нищо общо с ударите по Иран. И дори и да приемем, че Израел ги е осъществил, той го е направил от съображения за собствената си сигурност.
Предишният министър-председател на Израел Нафтали Бенет многократно предупреждаваше, че Иран ще плати скъпо за заплахите си към Израел и опитите си да се сдобие с ядрено оръжие. През август миналата година Бенет изрично заяви, че Израел би предпочел да реши иранския въпрос по дипломатически път с партньори, но е готов да действа самостоятелно, ако е необходимо.
Бенет вече не е министър-председател, но тонът, който той зададе, отговаря на тактиката на Израел при всяко правителство. Особено като се има предвид, че именно по времето на Бенямин Нетаняху, който ръководеше правителството в продължение на почти две десетилетия и отново дойде на власт през ноември миналата година, Израел проведе серия от смели операции на територията на Иран в периода 2009-21 г. (за които също не е признал официално).
"Общата политика на Израел е да прави повече, да казва по-малко. За всички е ясно кой е най-заинтересован от подобни действия, но това е причината за мълчанието на Израел. Едно нещо е действие, друго е официално признание, реакция на САЩ и т.н.", казва Дейвид Генделман.
"Доктрината на октопода" и мащабните учения
Американският отговор на удара по иранските военни съоръжения през нощта на 29 януари е изключително необичаен.
Като част от задкулисна договореност в случай на мащабни атаки, особено когато става въпрос за Иран и неговия военен потенциал, Израел често уведомява Вашингтон за плановете си предварително или поне потвърждава действията след това. Тогава САЩ или правят дискретно и неутрално изявление на ниво Белия дом, или се въздържат от коментар.
В тази ситуация позоваването в световната преса на неназовани източници и неясните изявления на самите източници показват слабата информираност на Вашингтон.
През юни миналата година израелското правителство обяви, че по въпроса за Иран преминава към изпълнение на план, наречен "доктрина Октопод", съгласно който си запазва правото да действа напълно самостоятелно.
"Вече не си играем с пипала - роля, която играят иранските пълномощници. Според новите правила на играта ще се целим директно в главата", заяви тогавашният министър-председател Нафтали Бенет.
Дали новите израелски власти възнамеряват да запазят доктрината в сила, предстои да разберем, но нищо не подсказва, че правителството на Нетаняху ще заеме различна позиция по отношение на Иран. Още повече, че след като се създаде мълчаливо военно партньорство между Техеран и Москва, Биби ще трябва да се дистанцира от предишните си сърдечни отношения с Владимир Путин и вероятно ще действа твърдо не само по отношение на Иран, но и на иранските съоръжения в Сирия.
Миналата седмица Израел и САЩ проведоха най-мащабното военно учение в съвместната си история, в което участваха 7900 войници, 140 самолета и 12 кораба.
Израелският Канал 12 съобщава, позовавайки се на източник от израелското Министерство на отбраната, че едно от ученията е включвало тренировки за бомбардиране на ирански ядрени съоръжения, за които се твърди, че са построени в пустинята Негев. Вярно е, че според канала в учението са участвали американски бомбардировачи B-52, а не израелски самолети.
Командването на САЩ не потвърди, че учението е симулирало нападение срещу конкретни цели, но заяви, че като цяло учението е имало за цел да изпрати ясно послание на Иран и Китай.
Други версии за организатори на атаките
Освен Израел, единствената страна в региона на Близкия изток, която има мотиви и теоретична възможност за действие срещу Иран, е Саудитска Арабия.
Военните експерти са съгласни, че на теория тя може да стои зад такъв удар, но на практика не е така. Досега Саудитска Арабия не е провеждала подобни акции, а за дебютант набегът от 29 януари беше твърде безупречен, като се имат предвид сложната логистика и възможностите на саудитските разузнавателни служби.
"Подобна операция изисква дълбоко разузнавателно проникване. Ако дроновете им наистина са били задействани от иранска територия, те е трябвало да бъдат отнесени там заедно с експлозивите. Трябвало е да има екип на място, който да знае какво прави, или от местни сътрудници, или от изоставени агенти, или и от двете", обяснява Дейвид Генделман.
В пресата се появиха и спекулации, че може би партньорите на САЩ са поискали от Израел да подкрепи западната кампания за помощ в Украйна и да премахне производствените мощности на дроновете "Шахед", с които Русия обстрелва украинската територия. Но тази версия веднага е отхвърлена от експертите.
Според Хенделман държавата Израел и нейните сили за отбрана нямат за цел да защитават интересите на Украйна и не биха предприели мащабни действия по такива причини. В момента Израел и Украйна просто имат общ враг в лицето на Иран.
"Наблюдаваме само съвпадение на приятното и полезното. Израел води повече или по-малко скрита война с Иран от години, много преди началото на войната в Украйна. Никой не смяташе, че Иран може да има нещо общо с украинско-руския въпрос, докато не започна да доставя оръжие на Русия. Израел има единствено собствени оперативни интереси и фактът, че би могъл по някакъв начин да помогне на Украйна, не се взема под внимание. Но предвид ситуацията, всеки израелски удар срещу военния потенциал на Иран косвено помага на Украйна", обяснява експертът.
В близко бъдеще Русия очаква нова доставка на "Шахед", която вероятно сега ще бъде затруднена.
Но сега Израел е по-загрижен за вероятността от отговор от страна на Иран, който е убеден, че Израел стои зад последното нападение срещу военните му обекти, дори и ако изведнъж се окаже, че това не е така.
"Израелските сили за отбрана ще бъдат готови да се бият наблизо и далеч, ще укрепим резервите си и ще запазим бойния си дух и професионализъм", заяви новият началник на Генералния щаб на ЦАХАЛ Херци Ха-Леви при встъпването си в длъжност в средата на януари.
В Израел се надяват, че под "далеч" той има предвид иранските ядрени съоръжения.