Бандера за двама
© Виталий Портников
Блокирани улици в центъра на македонската столица, системен срив на държавната граница между България и Северна Македония, ограничен достъп до историческата църква „Свети Спас“ и полемика в медиите... Така преминаха церемониите по почитането на известния балкански революционер Гоце Делчев - и това дори не беше юбилей, а 151-та годишнина от рождението му.
Именно тази годишнина обаче трябваше да стане важна част от развитието на споразуменията между България и Северна Македония за уреждане на исторически проблеми. Именно тези споразумения позволиха да бъде деблокиран процесът на преговори за присъединяване на Северна Македония към Европейския съюз. Всяко прилагане на тях на институционално ниво обаче води до множество конфликти, просто защото правителствените споразумения не променят разбирането на обществото за историята.
И ето един страхотен пример - рожденият ден на Гоце Делчев. За македонците Делчев е апостолът на националната свобода, основната фигура, поставила началото на борбата за бъдещия суверенитет на македонския народ. А за българите Делчев е един от най-важните герои в националния пантеон, а не македонски апостол.
Това е все едно, че наред с Украйна имаше друга държава, чиито жители биха твърдели, че Степан Бандера е апостолът на собствената ѝ национална борба и няма нищо общо с украинците. Изобщо. И ако искат да влязат в Европейския съюз, те трябва това да признаят.
Именно затова този текст изобщо не е за Гоце Делчев и не за Степан Бандера. Той е за украинската евроинтеграция
След неотдавнашната среща на върха между Украйна и Европейския съюз отново започнаха дискусии за това как ще стане тази интеграция. Малко по малко Киев започва да разбира, че ускорената европейска интеграция, при която ЕС ще си затваря очите за несъответствието на страната с европейските стандарти, е мечта. Че членството в ЕС не е кандидатура и едва ли ще бъде дадено предварително, както беше със статута на кандидат за членство в Европейския съюз. И затова ще трябва да затваряме един раздел след друг, да променяме законодателството, да демонстрираме независимост на съдебната система и антикорупционните органи.
Но има още един важен аспект, за който трябваше да се мисли още вчера - това са отношенията на Украйна със съседните страни, от чието мнение зависи процесът на нейната европейска интеграция
Ние добре знаем как Гърция блокира присъединяването на Северна Македония към НАТО и ЕС преди промяната на конституционното име. Но за близостта между Гърция и Северна Македония няма какво да говорим. Обаче на Балканите вероятно няма по-близки държави от България и Северна Македония. България първа призна независимостта на Македония, дори когато много европейски държави имаха сериозни съмнения относно този суверенитет. И въпреки това, именно България блокира преговорите за присъединяване на Северна Македония към ЕС, докато не бъдат постигнати компромисни споразумения, разработени от трети страни.
Ето защо важна задача на украинската дипломация е да разбере какви могат да бъдат механизмите за намиране на компромиси със съседните страни, преди да научим за блокирането на процеса на преговори за присъединяване на Украйна към ЕС. Разбира се, говорим преди всичко за Унгария. Но не само за Унгария. Но и за Румъния, но и за Полша. Дори в тези трудни дни на военна опасност невинната снимка на Валери Залужни под портрета на Степан Бандера предизвика буря от коментари във Варшава. И не трябва да се мисли, че след войната ситуацията с историческата дискусия ще се подобри. Не - ще става по-зле. Ето защо е необходимо да се мисли за механизма на подобряване и взаимно разбиране още днес. Ако, разбира се, утре не искаме да чакаме с години съдбата си пред отворените врати на Европейския съюз.
Източник: Віталій Портников, спеціально для Infopost Media
Бесарабски фронт