В редица статии, опитващи се да прочетат по “нов начин” историята на България, се твърди, че царското правителство се е отнасяло изключително внимателно към отнетото имущество на депортираните евреи.
Това коментира в блога си Вени Марковски.
Защитниците на царския режим твърдят, че то било описвано подробно, като срещу всеки отнет предмет било написано името на собственика му.* Изводът, до който трябва да стигнат читателите, се подразбира: че едва ли не царят и кабинетът на Филов не са знаели, че депортираните ще бъдат убити и правителството е полагало грижата на добър стопанин към отнетото имущество. В желанието си да прочетат историята по “нов” начин, тези автори стигат и до оправдаване действията на Комисарството по еврейските въпроси.**
Няма да обиждам интелекта на читателя, за да показвам очевидната абсурдност на този “нов прочит”, но ще цитирам какво пише в т. 8 на споразумението за депортацията на евреите, известно и като споразумението “Белев-Денекер”:
8. В никой случай Българското правителство няма да иска връщането на изселените евреи.
Прочетете го отново: “8. В никой случай Българското правителство няма да иска връщането на изселените евреи.”
При разпита на Адолф Айхман в съда, на 14-и юли 1961 г. той е попитан защо е поставено това условие, че българското правителство е съгласно да не настоява за връщането им. Айхман отговаря, че тази клауза е включена по обща заповед “от горе” и че тази “загриженост” е причинена от предишен случай с друга страна, в която били “възникнали трудности”. Прокурорът отново настоява да получи обяснение за наличието на т. 8 в този документ. Айхман се опитва да се измъкне от отговора, но под натиска на допълнителни въпроси признава:
“…тази точка не може да има друго обяснение, освен, че отговорните фактори в Райха са полагали усилия, щото за нито един евреин, депортиран от някоя страна, в случая България, да не се допусне завръщането му, така че той да не може да разкаже това, което е преживял и видял. Това е отговорът, който мога да дам (на Вашия въпрос)…” (превод от немски: Милен Радев, по молба на автора – б.м., В.М.)
Т.е. не само, че българското правителство е било наясно, че тези евреи няма да се върнат, но то изрично се е съгласило с това:
“8. В никой случай Българското правителство няма да иска връщането на изселените евреи.”
Това е само едно от доказателствата, доказващи ясно и категорично, че и дума не може да става за някакво незнание от страна на българските власти за съдбата на депортираното мирно население.
Царят, Филов и всички останали участници в организацията и реализацията на депортацията (а това са десетки хора на управленско ниво!) са били напълно наясно какво ще се случи с тези 11 343 души. И са продали имуществото им, защото са знаели, че те няма да се върнат. Българските управляващи са продали и предали мирното население.
Депортацията на мирно население по време на война е военно престъпление и престъпление срещу човечеството.
Айхман е признат за виновен и осъден на смърт чрез обесване за извършването на военни престъпления и престъпления срещу човечеството.
В днешна България има хора, които искат военнопрестъпникът*** цар Борис III да получи орден “Стара планина”, а имената на Богдан Филов, Петър Габровски и др. членове на правителството са изписани на паметника на жертвите на комунистическия режим пред НДК.
За да няма съмнения какво е изпитвал цар Борис III към евреите, е добре да се знае какво казва той на 15.04.1943 г. по време на негова и на Филов среща със Св. Синод на Българската православна църква:
„Царят очевидно добре познава еврейството и неговия спекулативен дух. Подчерта се в речта му големите пакости, които тоя спекулативен дух на еврейството от векове прави на човечеството изобщо. Тоя дух навсякъде е създавал омраза сред хората, безверие, морално разложение и родоизмяна сред народите. Тоя дух на спекула и отрицание е създавал и създава сред обществата и народите недоволство, спорове, конфликти, войни и злополуки. На тоя спекулативен дух до голяма степен се дължи и сегашният световен катаклизъм.“
Разбира се, тези му думи са края на процес, започнал преди повече от три години, когато се прокарва антисемитското законодателство, под което царят слага подписа си.
Царят е знаел какво ще се случи с евреите и няма никакво съмнение, че както той, така и държавата са го искали – именно заради това отнемат имуществото им; защото знаят, че те няма да се върнат, т.е. били са изпратени на сигурна смърт.
***
П.П. Ако някой седне да ви обяснява/оправдава случилото се, кажете му, че няма нужда да се влиза в спорове по отдавна решени от историческата наука факти: депортацията на мирно население е военно престъпление и престъпление срещу човечеството без значение дали депортираните са били български поданици или не, както и без значение дали окупираните от царството територии са били български или са били само “администратирани” (по думите на защитниците на царя), окупирани от нацистка Германия или някакви други. Обяснения от този род се правят с цел оправдаване на извършеното от царя, Филов и правителството престъпление.
______
* – “Българските власти обаче намират още по-добро решение – на всяка [отнета от депортираните собственици – б.м., В.М.] мебел те закачват етикет с името на собственика и при продажбата сумата се вписва надлежно срещу съответното име. След това парите от продажбата са внесени по сметките на собствениците. Естествено е, че никой нямаше да си дава целия този труд, ако не предполагаше, че тези хора ще се върнат един ден.” (Д. Горчева, “Цар Борис III и уникалното спасяване на евреите в България”, Литернет)
** – “Дори по време на т.нар. Народен съд е безспорно доказано, че служителите в Комисариата по еврейските въпроси не са се облагодетелствали за сметка на изселените [тази дума използва Д.Г., вместо правилната “депортираните” – б.м., В.М.] евреи и всичко до последната стотинка е внесено в съответните сметки.” (пак там)
*** – Всеки, който е извършил военно престъпление, е военнопрестъпник; това се отнася и за хората, които са умрели преди да се стигне до дело. Защитниците на царя, че никога не е бил осъден, забравят, че и Хитлер не е осъден, защото се самоубива, но няма никакви спорове, че е военнопрестъпник.