Д-р Петър Кичашки: Иранско безобразие

На 18 юли 2012 година, точно в 17:23 часа, паркингът пред летище „Бургас“ в Сарафово се превърна в ад. Автобус, пълен с израелски туристи, които току-що бяха слезли от чартърен полет и се качваха за хотелите в Слънчев бряг, беше взривен от самоубиец.

Взривът беше толкова мощен, че автобусът се превърна в горяща купчина метал. Огънят обхвана и съседните автобуси.
Загинали бяха седем души: петима израелски туристи, 36-годишният български шофьор Мустафа Кьосов от село Юруково, Якоруда (баща на малко дете, оставил вдовица), и самият атентатор. Над 35 души бяха ранени - някои тежко, с изгаряния и шрапнели. Мустафа Кьосов не беше войник, не беше политик. Той беше обикновен български шофьор, който просто си вършеше работата. Но плати с живота си, защото България имаше смелостта да поддържа нормални отношения с Израел. Разследването на българските служби, прокуратурата и съда беше категорично: зад атентата стои военното крило на Хизбула - директно иранско прокси.

На 23 октомври 1983 г. в Бейрут два камиона, натъпкани с експлозиви, се врязаха в казармите на американските и френските миротворци. Взривовете бяха толкова мощни, че сградите се сринаха като картон. Загинали бяха 307 души - 241 американски морски пехотинци и 58 френски войници. Това остава едно от най-тежките терористични нападения срещу западни военни в мирно време. Разследванията на САЩ, Франция и международните служби безспорно посочиха Хизбула, обучена, въоръжена и финансирана директно от иранските сили „Кудс“. Иран не стреля лично. Иран изпраща други да убиват. Това е неговата стратегия от 1979 г. насам - прокси-война, терор и отричане. Отново кървавите ръце са чужди, но командния център, който командва тези ръце се намира неминуемо на едно-единствено място - Техеран.

Но най-голямото безобразие на този режим е как се отнася към собствения си народ. През декември 2025 и особено през януари 2026 г. Иран избухна в масови протести - икономически, социални, човешки. Хората излязоха на улицата, защото вече нямаха какво да губят. Режимът отговори по единствения начин, който познава - с невиждана жестокост. Според разследване на Iran International от 25 януари 2026 г., базирано на секретни документи на Революционната гвардия и вътрешното министерство, общият брой на убитите надхвърля 36 500 души само за няколко дни. The Guardian, позовавайки се на мрежа от над 80 медицински специалисти в 12 провинции, стига до над 30 000 убити. За сравнение - официалната цифра на режима е под 3200. Силите за сигурност стреляха директно в тълпата - в главите, в очите, в гърдите, в гениталиите. Ранените в болниците бяха довършвани с „контролен изстрел“. Телата бяха извозвани с камиони за месо и сладолед, натрупвани в моргите на Кахризак, заравяни в масови гробове без регистрация. Интернетът беше изключен напълно. Това не беше потушаване на протести. Това беше масово клане, най-кървавото в модерната история на Иран.

Иран води специална война и срещу жените. Собствените си жени. Убиването с камъни (stoning) до смърт за „прелюбодеяние“ или „неморално поведение“ все още е законна практика. Жените са бити, затваряни, ослепявани и убивани, ако покажат коса, пеят, танцуват, или просто поискат да дишат свободно. Най-яркият пример е трагедията на Махса Амини през септември 2022 г. 22-годишното момиче беше арестувано от „нравствената полиция“ заради „неправилно“ носене на хиджаб. Три дни по-късно почина след жесток побой. Смъртта ù запали протестите „Жена, Живот, Свобода“, които бяха смазани с куршуми и бесилки. Хиляди жени и момичета бяха арестувани, изнасилвани в затворите, ослепявани и убивани. Това е режим, който третира половината от населението си като добитък.

Това не е нормална държава. Това е кръвожадна теократична диктатура, която изнася терор през проксита като Хизбула, Хамас и хутите, потиска собствения си народ и се стреми към ядрено оръжие. Да се позволи на такъв режим да притежава атомна бомба е акт на лудост и предателство към целия цивилизован свят. Днес Иран и неговите проксита обстрелват съседни държави, подкрепят терористични атаки и се държат варварски. Срещу народи, с които споделят обща история, сходна култура. Иран стреля срещу арабския свят. Същият този арабски свят, който дори не даде на Америка и Израел да преминават през въздушното ù пространство. Отделно Иран стреля по Кипър и дори Турция. Режимът на аятоласите е режим, който не познава правила и не уважава човешки живот.

Единственият правилен подход е този на Доналд Тръмп - политика на максимален натиск, икономическо задушаване, отмяна на всякакви „ядрени сделки“ и ясна заплаха за военна намеса, ако е необходимо. Тръмп разбра още първия път: с аятоласите не може да се преговаря. Те разбират единствено силата. Те разбират единствено заплахата за пълно демонтиране. Вижте каква е разликата между Камала Харис и Джо Байдън от една страна и Доналд Тръмп от друга. Харис и Байдън казаха на Иран: „Недейте“. Умилително, полу-любовно. Барак Обама ги заливаше с пари. От другата страна е Тръмп, който каза в пряк текст: „Ще ги сравня със земята“. Тръмп е наясно - с фанатици не се преговаря. Унищожават се. В рамките на часове САЩ и Израел унищожиха аятолаха, цялото ръководство на държавата, армията и гвардията. За три дни над 2000 удара. Само Израел е ползвал над 200 самолета над небето на Иран. Да не говорим за огромната армада от американски кораби в района. Как се биеш с такава сила? Отговорът е прост - не се.

Иранското безобразие продължава вече 47 години. Време е да приключи. Режимът в Техеран трябва да падне - не само заради израелците, американците или българите като Мустафа Кьосов, а и най-вече заради иранския народ, който заслужава свобода, достойнство и живот без страх. Дотук стигнахме. Няма повече компромиси. Няма повече „дипломация“. Иранското безобразие трябва да бъде сринато до основи. С тези хора не може да се преговаря. Вижте как подхождат, когато са натиснати - опитват се да запалят половината свят, за да гори заедно с тях. Няма по-явно доказателство, че Иран не може да има ядрено оръжие, от това, че при първия по-сериозен (и оправдан!) проблем се опитва да запали света. Стига толкова. Този мач е свирен.
Прочее, след като стреляха с ракети по Кипър и дори по Турция и след като имат ракети със среден обхват, които напълно спокойно могат да стигнат и до България, имам един въпрос. Ако, да не дава Господ, фанатиците в Техеран решат да стрелят по България, родните им фенове родината си ли ще защитават или Иран? Въпросът е реторичен. Знам на чия страна ще са. Уви.
Благодаря ви за вниманието по този въпрос.