Какво би станало, ако Украйна си отвоюва обратно Крим? Ще реагира ли тогава Путин с Трета световна война? Или Украйна трябва да направи компромис, за да се стигне до мир? Няколко възможни сценария.
Десетки хиляди убити и ранени, множество разрушени градове в Украйна – това е равносметката от една година война. Владимир Путин не постигна целта си да превзема цяла Украйна, но Русия контролира около 1/5 от територията на страната. Украинският президент Володимир Зеленски пък казва, че Украйна ще си върне контрола върху цялата територия, включително и върху Крим.
Повече оръжия за Украйна или незабавни преговори?
В своята реч пред Федералното събрание на Русия Владимир Путин демонстрира, че не смята да отстъпи, в същото време в Киев американският президент Джо Байдън потвърди, че подкрепата за Украйна ще продължи. Но готовността за изпращане на помощ сред американското общество, включително и в Конгреса, намалява.
За сметка на това, призивите за преговори се увеличават, включително в Германия. Представителката на Левицата Сара Вагенкнехт и правозащитничката Алис Шварцер дори отправиха петиция за незабавни преговори и прекратяване на доставките на оръжия. Украйна, от друга страна, не разбира страха на някои политици, които твърдят, че има опасност от Трета световна война. “Украйна вече Е в Трета световна война”, каза украинският посланик в Берлин Олексий Макеев. “Русия води срещу нас война за изтребление.”
Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг отхвърли пред ДВ още през есента идеята за едностранни стъпки с цел сключване на мир. Тогава той заяви: “Ако Украйна спре да воюва, тя ще престане да съществува като независима държава”. Затова тя трябва да “спечели” войната.
Западът засили оръжейните доставки за Киев. Германия, САЩ и други държави от НАТО предоставиха танкове на Украйна. С танковете Украйна се надява не само да отблъсне руските атаки. Експертът по сигурността Нико Ланге смята, че "военните шансове на Украйна да си върне изцяло територията и да възстанови мира са реалистични". Пред ДВ Ланге казва, че "Путин ще бъде склонен да преговаря само ако военната ситуация е дотолкова в полза на Украйна, че той да не може да разчита на никакви ползи от войната".
Ако украинската армия стигне до Крим
ОЗ генералът от Бундесвера Хелмут Ганзер не споделя тази увереност. В публикация от началото на февруари той очертава два сценария за украинско настъпление на юг към Азовско море с помощта на западни танкове. В по-песимистичния от тях това настъпление се натъква на масивна руска отбрана. Ганзер казва, че в този случай западната общественост трябва да се подготви да гледа “кадри на унищожени танкове “Леопард”, които Русия с радост ще разпространява”.
Но генералът смята, че по-оптимистичният сценарий е още по-опасен. В този случай танковите части ще настъпят към Азовско море и дори могат да стигнат до Крим. Ганзер подозира, че най-късно тогава Путин ще разшири “обхвата на войната до територията на подкрепящите западни държави” и предупреждава: “Опасността от бавно и нежелано плъзгане към най-голямата катастрофа за цяла Европа нараства”.
Само тогава Путин ще е склонен да преговаря
Нико Ланге смята, че ядрената заплаха на Русия е просто “инструмент за водене на психологическа война”. Той смята, че повторното завладяване на Крим от Украйна е не само “военно мислимо”, но и оправдано от гледна точка на политиката за мир. “Именно защото Крим би бил най-голямата възможна загуба за Владимир Путин, военният натиск срещу Крим е един от начините Русия да бъде склонена към преговори.”
Мненията се различават по въпроса дали военният натиск увеличава готовността на Русия за преговори или повишава опасността от световна ядрена война. Дори и в страните, които подкрепят Украйна, има много хора, които смятат, че без определена териториална или политическа готовност за компромис от страна на Украйна до мир няма как да се стигне. В самата Украйна обаче междувременно няма такава готовност.
“В първите седмици след инвазията Киев беше готов на някои отстъпки, например за неутралитет вместо членство в НАТО. Но бруталността на руската армия и анексирането на нови територии направиха търсенето на компромис почти невъзможно. Проучване на общественото мнение, поръчано от Мюнхенската конференция по сигурността, установи, че 93% от украинците смятат пълното изтегляне на Русия, включително от Крим, за предварително условие за прекратяване на огъня”, коментира авторът на ДВ Роман Гончаренко.
Неутрална ли ще бъде Украйна след войната?
“По всяка вероятност накрая ще има неутрална Украйна, която не попада ясно нито в западната,нито руската сфера на влияние”, казва пред ДВ политологът Йоханес Фарвик от Университета в Хале. Той настоява за западна инициатива за водене на преговори. “Ако в края на една дълга или допълнително ескалирала война се получи същият резултат, който би бил възможен още днес, няма смисъл да се воюва с цената на още десетки хиляди загинали и травматизирани хора.”
Американският публицист Джефри Сакс написа през януари в “Икономист”, че от решаващо значение за едно “надеждно” мирно споразумение е “да бъдат защитени най-важните интереси на двете страни в областта на сигурността. Суверенитетът и сигурността на Украйна трябва да бъдат гарантирани, а НАТО ще трябва да се ангажира да не се разширява на изток”. Сакс се надява на мирни импулси преди всичко от онези държави, които са отказали да осъдят Русия в Съвета за сигурност на ООН - Китай, но също Индия, Бразилия и Южна Африка. “Тези държави не мразят Русия, нито пък Украйна”, казва Сакс. “Те не искат Русия да завладее Украйна, но пък и не желаят НАТО да се разширява на изток.”
Руският шантаж не бива да се допуска
Германският политик от ХДС Родерих Кизеветер пък предупреждава да не се правят отстъпки пред Москва: “Погрешно е схващането, че е достатъчно да се даде на Русия малко земя, за да бъде утолен гладът ѝ за разрушение. По-скоро всяка земя, спечелена от Русия, ще послужи като пример за други автократични държави да прекрояват границите по военен път под чадъра на ядрен шантаж и заплахи. Китай вече гледа на Европа като на “тест” по отношение на суверенитета на Тайван“, смята Кизеветер.
И така, след цяла една година на война, въпросът за изхода от нея остава открит: нужна ли е военна победа над руските агресори или Украйна и нейните западни поддръжници трябва да направят компромис?