- Ваше Превъзходителство, днес е Иранската нова Година, известна в много други страни като „Ноуруз“. Бихте ли ни разказали от кога датира този празник в Иран и как се празнува?
- Ноуруз е първият ден от иранската слънчева година, еквивалентен на 1 фарвардин (21 март), честването на началото на иранската нова година и един от най-старите празници, останали от древна Персия. Произходът на празника Ноуруз е наистина доста древен, датира още от някогашна Персия и хората в различните региони на иранското плато все още отбелязват този ден. Ноуруз се празнува в началото на пролетта.
Ноуруз се счита за началото на новата година в Иран и Афганистан, а в някои други страни като Таджикистан, Русия, Киргизстан, Казахстан, Сирия, Ирак, Грузия, Азербайджан, Албания, Китай, Туркменистан, Индия, Пакистан и Узбекистан , е обявен дори за официален празник и хората го празнуват най-тържествено.
Иранците смятат Ноуруз за началото на възкресението на природата, с растежа и раждането на градините, цветята в парковете и цъфтежа на дърветата вярват, че в деня на Ноуруз, едновременно с природата, хората също трябва да започнат нова ера с нов ум и отношение, в ново облекло.
В текста, одобрен на 4 есфанф 1388 г. (23 февруари 2010 г.) от Общото събрание на ООН, Ноуруз, 21 март, е описан като празник с ирански корени, който е на повече от 3 хиляди години и се празнува от над 300 милиона души днес.
Преди това, на 8 мехр 1388 г., Ноуруз е регистриран като духовно наследство от Организацията за наука и култура на ООН. На 7 фарвардин 1389 г. се проведе първият кръг от празнуването на Ноуруз в Техеран и този град стана известен като "Секретариат на Ноуруз".
Общото събрание на ООН, приемайки резолюция, прие 21 март, като еквивалентен на 1 фарвардин, в рамките на член 49 и под наименованието Културата на мира - Световният ден „Ноуруз" бе поставен в официалния календар. С този акт, който бе извършен за първи път в историята на тази организация, иранският Ноуруз бе признат за международно събитие. За първи път Ноуруз бе отбелязан на публичната арена на ООН и ЮНЕСКО през 2012 година с домакинството на Иран. Бан Ки Мун, тогавашният генерален секретар на ООН, излезе с послание по този повод.
Иранската трапеза „Хафт Син“ е стара и вкоренена традиция на Ноуруз и иранската Нова година.
„Хафт Син“ е трапеза, състояща се от седем символични неща, чиито имена започват с буквата "Син" (С) и традиционно се разпространява по време на Ноуруз, иранската Нова година. „Хафт Син“ е една от най-известните церемонии на Ноуруз. Софрата се подрежда на пода, а членовете на семейството обикновено сядат наоколо и с това семейно събиране се поставя началото на годината. Тази празнична трапеза се състои от седем неща на противоположностите - ябълка, бъз, смрадлика, чесън, оцет, сабце, семно - заедно със семена от пшеница и други подобни, които вече са засадени в този период. Всички тези блага се нареждат в чиния или тавичка заедно с монети и ухаещи зюмбюли. Символи на богатство и щастие.
По традиция на масата се поставят и други неща, за да завършат духовните и символични концепции на „Синовете“ като Свещения Коран, стиховете на Диуана на Хафез, огледала и свещници, цветни яйца, червени риби, цветя, сладкиши и други подобни неща, които са различни според обичаите, традициите и вярванията на хората от различните региони. Трапезата „Хафт Син“ обикновено остава в домовете до края на Ноуруз, а на 13-ия ден от Ноуруз някои хора слагат зеленина, която символизира здраве и успех, във водата, за да тече тя през целия им живот. Исторически всичко на тази маса може да бъде символ на новогодишните желания: пожелания като здраве, плодородие, търпение, благословия, победа, мъдрост и други неща.
Археологически знаци доказват, че историята на Ноуруз в Месопотамия и Иран датира отпреди 3000 години. В някои древни ирански текстове, като Шахнаме на Фирдоуси и Историята на Табари, Джамшид и в някои други текстове Киомарс е представен като основател на Ноуруз.
- Какви празненства са характерни за различните региони на Иран? Какви ястия се приготвят? Кои са характерните облекла, подаръци, традиции и обичаи?
- Обичаите на Ноуруз са разпространени в цял Иран, например Хаджи Фируз е известен на повечето хора с черното си лице и дрехите със звънци. Хаджи Фируз е един от символите на настъпването на Ноуруз, който през последните дни на месец Есфанд (към 19-20 март) обявява на хората идването на пролетта, като чете поезия и държи обръч от звънци и барабан в ръката си.
Хората в нощта преди настъпването на Новата година готвят зеленчуков пилаф и риба, защото вярват, че зеленчуците съживяват сърцето и душата.
Друга традиция на Ноуруз е готвенето на оризова юфка с пържени фурми и стафиди на първия ден от празника. Най-напред се сервира на главата на семейството, така че той да ръководи работата до края на годината и да не изпусне юздите на живота от ръцете си. Готвенето на „Куку сабзи“ (вегитариански кюфтета) и супата „Аш реште“ на 13-ия ден от Новата година (13 бе дар) е много разпространено по време на Ноуруз.
Един от обичаите на 13-ия ден е да се полива празничната зелената трева. Хората вярват, че оставянето на празничната зелена трева в течаща вода ще премахне бедствията. Един от интересните обичаи в някои провинции като Фарс и северните провинции на Иран е да оженят портокалово дърво. Ако портокаловото дърво не дава много плод, се прави интересна церемония, завързват мрежа на дървото и изсипват цитати върху него и пеят специални стихове, за да даде дървото повече плод през следващата година.
Един от обичаите за посрещане на пролетта е да се готви „Семену“ (семни) заедно с всички членове на семейството. „Семену“ е символ на силата, благословията и берекета. Навсякъде в Иран е обичайно да се готвят различни видове сладкиши, всеки по свой начин. Всеки регион готви специални сладкиши и халва според собствените си обичаи и угощава гостите, които идват да ги посетят.
Традиция на Ноуруз, която е често срещана в части от Северен Иран, е идването на „Хошгадам“. „Хошгадам“ е първият човек, който идва в къщата на домакина сутринта на Ноуруз и след посрещането на годината с Коран, огледало, вода, цветни клони, цветове и чемшир, той окачва цветя от чемшир на вратата на къщата, поставя цветя и цветове на перваза на прозореца, излива малко вода на прага на вратата и поставя Корана, водата и огледалото на маса. „Хошгадам“ казва поздравления и оставя монета, за на собственика на къщата, на излизане взема сладкиши.
Четенето на стихове за Ноуруз е една от важните традициите, в която хора с добър глас или артисти обикалят от квартал на квартал и от къща на къща и пеят специални стихотворения на езика Гиляки, за да приветстват пролетта и да възвестят наближаването на Празника.
С настъпването на Ноуруз, в провинция Хорасан се организират различни състезания, включително конни надбягвания, борба с рогове на овце, други различни борби, кабади, танци с тояги и др. През този месец хората от Хорасан правят различни неща като къна, помагат на нуждаещите се, играят местни танци и си празнуват Ноуруз.
Един от обичаите, които са много разпространени в град Язд по време на Ноуруз, е да се постави ястие от пшеница или брашно на масата – местна разновидност на вече споменатия „Хафт Син“, за да се увеличат благословиите и прехраната. Жителите на град Язд смятат цветето от репей за знак на месец Фарвардин и го използват в трапезата на „Хафт Син“.
Един от обичаите на хората от Източен Азарбайджан се нарича „Байрампайъ“ (Празнична дажба) за бедните. През нощта преди празника от бащината къща на роднините се изпраща храна, подаръци, плодове и сладкиши. „Юмурта Боямак“ (боядисване на яйца) е един от обичаите в региона на Азербайджан, цветните яйца се дават на децата в празничния ден. Добре е да знаете, че един от традиционните начини за боядисване на яйца е с люспите от лук.
Един от обичаите на Ноуруз в Хормозган е всички, особено дамите, да носят нови и красиви дрехи. Жените в Южен Иран рисуват бенки между веждите си, гримират се красиво.
В първия ден на празника хората изхвърлят дефектните или счупени съдове и стари килими от домовете си. Друг обичай на Ноуруз в Хормозган е разказването на истории („чичка“) на техните деца. Всички семейства се събират заедно и главата на семейството им разказва древни приказки или спомени от младостта си.
- Ваше Превъзходителство, а как ще се отпразнува „Ноуруз“ тази година, предвид, че съвпада с началото на Свещения месец Рамазан, когато започва големият мюсюлмански пост? Постът ще наруши ли традициите на празника?
- Това щастливо събитие се случва преди 32 години. Моментът на настъпването на Новата година през 1370 г. бе 6:32 минути и 4 секунди сутринта, когато в същото време бе и 4-ти Рамазан. Интересно нещо, което се случи е, че сутрешната трапеза „Сахари“ се свърза с трапезата Хафтсин на Ноуруз. След това, когато по време на празника започваха гостуванията, посещенията и празничните мероприятия, нямаше консумация до края на постите. Беше много хубаво. Постещите хора имаха постещи гости за Ноуруз и мнозина си спомнят, че историята от онази година бе, че домакинът се извиняваше, че не може да нагости с нищо, освен с думи, и бяха се изрекоха доста слова за философията на Ноуруз, според която целта не е да нагостиш с ядене, а да подновяваш срещите и да повдигаш духа. Този тип новогодишни срещи и посещения за Ноуруз се повториха сред иранците през следващите 2 години, когато първите дни на Ноуруз съвпадаха с месеца на поста. Разбира се, заговезни си имаше по време на трапезата „Ифтар“, а Ноуруз си имаше вечеря, те бяха свързани заедно през онези години.
Свещеният месец Рамазан има общи неща с празника Ноуруз, тоест има неща, които са свързани както с месец Рамазан, така и с Ноуруз, като едно от тях е трансформацията и промяната. Камъните в природата не се променят с настъпването на пролетта, ако сърцата на хората се превърнат в камък даже свещения месец Рамазан не е в състояние да направи нищо за промяната на това, но ако сърцето предложи себе си на Бог и религията и реши да получи Божиите благословии, Бог ще направи това сърце гъвкаво и пролетно.
По време на предаването на годината казваме следното: „О, трансформиращия сърцата и умовете, О, ръководителю на нощта и деня, О, трансформиращия условията и състоянията, Промени състоянието ни в най-доброто според твоята воля, от настоящето към най-доброто“.
Следното го четем и изричаме за природата: „О, Аллах, ние виждаме, че ти направи мъртвата земя зелена и оживена и я украси с цветни и ароматни цветя, нима сърцата ни са по-корави от тази почва и талантът ни е по-малък от тази пръст? Така че накарай ни да се почувстваме по-добре, промени ни и накарай сърцата ни да се възвисят“.
Спомената молитва е свързана с предаването на годината, а в ежедневните молитви през свещения месец Рамадан четем следното: „О, Аллах, промени нашето лошо състояние с твоето добро състояние“. Там става въпрос за трансформацията в природата, тук говорим за себе си, които сме трансформирани, тоест и Ноуруз и Свещеният месец Рамазан са за пролетта и новото начало, единият е за пролетта на света, а другият е за пролетта на човешкото сърце.
Пролетта е празник, в който участват всички създания по света, включително облаците, вятъра, луната, слънцето, животните и птиците. Хората също са щастливи и освежени от този празник, но пролетта на свещения месец Рамазан е именно за трансформацията и възвисяването на сърцата на хората.
Симетрията на свещения месец Рамадан и Ноуруз обединява религиозните и национални традиции. Другата обща черта на двата празника е мирът и милостта. Традициите ни казват, че през новата година трябва да посетим нашите роднини, приятели и познати, в свещения месец на Рамазан по време на трапезите за „Ифтар“ хората отиват на гости или канят вкъщи гости - именно това е което свързва тези две важни явления и национални и религиозни традиции.
Обновяването, което настъпва по време на „Празника на природата“ обновява целия свят, в края на месец Рамазан човекът, който се справя добре със задължението да пости, се обновява, тоест покаянието, прошката и Коранът го трансформират и обновяват.
Друга обща черта, която имат пролетта на природата и свещеният месец Рамазан е „Надеждата“.
Всеки, чийто дух е уморен и потиснат, трябва да знае, че точно както „Ейд Ноуруз“ обръща света с главата надолу и природата в надежда и радост, така и свещеният месец Рамазан също обновява човек и му дава надежда. Тъгата, мъката, скръбта, стресът и безпокойството си отиват от него, виждаме това състояние на обновяване в Ейд Ал-Фитр (Рамазан Байрам).
- Разкажете ни какъв е животът по време на месец Рамазан? Характерни традиции и обичаи? Какво означава за един мюсюлманин постът?
- Рамазан се радва на привилегирована позиция и място в културата на иранския народ от много години, специалните ритуали, свързани с този месец, винаги са се изпълнявали сред хората.
От средата на месец Шабан започва особено вълнение сред хората за посрещането на месец Рамазан, мюсюлманите се подготвят да изпълнят религиозните си задължения през този месец, като наред с други, можем да споменем следното:
Почистване на дома:
Преди настъпването на Свещения месец, хората от различни региони на Иран отстраняват мръсотиите от фасадите и вътрешността на своите къщи и квартали, като по този начин всъщност те отиват да посрещнат пролетта на Корана, за да могат да изпълнят религиозните си задължения в чистота, спокойствие и душевен мир. Чистотата не се ограничава само до домашната среда, а млади и стари участват в почистването на обществените места в своя квартал и подготвят джамиите за съответните церемонии за месец Рамазан. В град Казерун служителите на джамиите метат и мият джамията, изтупват килимите вътре в Шабестан мият съдовете и оборудването в кухнята.
Определяне на часа на зазоряване:
От древни времена, за да се събудят в зората на благословения месец Рамазан и да разпознаят точния час на зората и да извършат специални обреди, мюсюлманите са използвали различни устройства и методи. Някои от тези методи са все още често срещани и днес, а други са остарели, като познаване на звездите и тяхното място в небето, пеене на петли, запалване на светлини по високите места на града , гирляндите на джамиите, звуците на барабани и тръби, пеенето на молитвите от менератета на джамиите, носенето на делви с вода в алеите и т.н. са сред предишните методи, а в днешно време хората разбират точния час на зазоряване чрез телефонни звънения, часовници, радио и телевизори.
Консумация на храна преди поста „Сахари“:
Постещите обикновено се събуждат час или няколко часа преди сутрешния „азан“ чувайки звука на молитвите, думкането на барабана предвестяващ т.н. „Сахар“ или алармата за събуждане на часовниците си, за да изпълнят задълженията си преди поста като консумация на храна „Сахари“, и след като се измият ритуално и прочетат молитви на зазоряване започват да ядат „Сахари“, който обикновено е гореща и варена храна, която често е придружена от ориз и червено или бяло месо.
На разсъмване семействата събуждат и дори пет-шест годишните си деца, за да свикнат да стават призори и да постят. Консумират всичко, каквото си поискат до няколко минути преди сутрешния призив за молитва , почистват устата и ръцете си преди призива за молитва, за да изпълнят сутрешния „намаз“. Сред церемониите, които се извършват особено през месец Рамазан, можем да споменем общото колективно четене на Корана, което често се провежда в джамиите след сутрешната, следобедната или вечерната молитва.
Нощни седянки:
Един от ритуалите през месец Рамазан е посещението на приятели и продължителните нощни разговори. На тези събирания членовете на семейството или приятелите се събират заедно и докато ядат плодове или основната храна, прекарват нощта в четене на стихове от , например, Диуаните на великите поети Саади или Хафез или в разказване на истории.
Ифтар – преустановяване на поста:
Подобно на времето на разсъмване, времето за разговяване се определя по различни начини, които са почти подобни на методите за определяне на разсъмването. Преди разговяването жените са заети с подготовката на „ифтара“ и традиционния чай. На трапезата „ифтар“ се четат специални молитви и се разговява с пиене на гореща вода или консумация на фурми и ечемичен хляб. Някои предпочитат „кандаб“ или люти сладки. „Ифтар“ обикновено е готова храна като хляб, сирене и зеленчуци, заедно със супи, дини, пъпеши и други подобни, а сутрините са предимно готвени и топли храни, като „хала“ и яхния или ориз.
По време на месец Рамазан иранската телевизия обикновено предава атрактивни програми и красиви телевизионни предавания за иранската публика, както и поредица от семейни сериали за дългите нощи по време на Рамадан.
Едно от големите мероприятия през месец Рамазан е церемонията по рецитиране на Свещения Коран, която се провежда във всички джамии и свети места, като свещените гробници на Имам Реза в Машхад и на Хазрат Масуме в Кум, където милиони хора участват лично и чрез повече от тридесет национални и провинциални телевизионни и радио канала, които излъчват на живо.
По време на месец Рамазан се откриват стотици хиляди трапези „Ифтар“ в иранските джамии по време на „Ифтар“ и „Сахари“, а постещите стават гости на Божиите трапези.
- Постите по време на Свещения месец Рамазан съвпадат често, както и тази година с християнските Велики пости за Великден. Духовното и телесно пречистване е необходимост за всеки християнин и мюсюлманин. Какво ще пожелаете на всички празнуващи „Новруз“, на всички християни и мюсюлмани, на всички хора, независимо от тяхното вероизповедание?
- Постът предпазва индивида и обществото от зло и поквара и дава на същия основата за самоконтрол. Постенето не принадлежи и не е характерно само за ислямската религия. В Свещения Коран се казва следното: „...постенето е станало задължително за вас, както е било задължително за хората преди вас.“ От това изказване става ясно, че постът е съществувал във всички предишни религии. За по-голяма ясното по този въпрос Всевишния Бог споменава пример в Свещения Коран. Свещеният Коран посочва раждането на Исус и казва на Мария: „...Ако видиш някой от хората, кажи, че съм се заклел да постя за Бога." Разбира се, нейния пост бе с препоръчителен характер, който поради обета става задължителен, но от друга страна, посланието на другото знамение е специалното благоволение, което Бог дава на поста и изпълнението на който нарежда на своите избрани хора.
Постенето се споменава много пъти в християнската Библия, като пример Муса (м.н.) (Моисей) е постил четиридесет дни. Има важни прилики между мюсюлманите и християните в постенето през свещения месец Рамазан.
Християните, както и мюсюлманите, нямат право да лъжат, клеветят и да вършат неприлични неща, особено по време на пост. С други думи, в християнството, както и в исляма, прочистването на душата е по-важно от глада, а основната цел на поста е да се култивира душата.
Пожелавам мирът, добротата и любовта, които съществуват в ислямската религия, християнството и всички божествени религии, да преобладават повече и да пребъдат. И нека хората да опознаят по-добре Божията религия и да знаят, че целта на религията е познаването и добротата на хората един към друг и себепознанието и сърцата на мюсюлманите и християните по света да става по-близо едно до друго.
Интервю на Оля АЛ-АХМЕД с Н.Пр. г-н Сейед Мохаммад Джавад Расули, посланик на Ислямска република Иран по повод иранската нова година и Свещения месец Рамазан