Стоя си на летището на единия от двата леви:-) бряга на Съединените щати и си чакам самолета.
Държа се кротко и небрежно, та никой да не заподозре колко съм опасен за правата на човека, хомофоб, разбираш ли.
Обаче по радиоуредбата:-) се чува моето име. Бре.
Колкото и замотано да е произнесено, разбирам го:-)
Да се явя на гишето:-)
Ми ще се явя, какво да правя, съдба.
И тук са ме усетили, викам си, сбогом, Българийо!
"И някога за път обратен едва ли ще удари час".
Абе рекох си с две думи - споменавайте ме с добро:-)
Отивам на гишето-гейт:-)
Какво има, питам, казвайте каква е работата.
- Вие нали сте от България?
- От България съм.
- Да ни помогнете с превод, една госпожа тука...
И поглеждам една кротичка нашенка в количка - стои си и чака.
- Какво става, питам я, как сте?
И от дума на дума - не само се разбрахме с авиокомпанията каквото имаше неясно, но и се заприказвахме.
Много се зарадва жената, че има с кой да си говори...
Баба Данка.
Дошла на гости на дъщеря си, омъжена в Сан Франциско.
И ето какъв разговор водим с баба Данка:-)))
- За българин ли е омъжена - питам от любезност, ама и патриотично, нали:-)))
- Не, за американец (извинително).
Ама той е много добро момче (оправдателно:)
Не е типичен американец:), сръчен e и всичко му идва отръки. :)))
Идвам тука за трети път, сега си почивах, че малко с крака имах проблем, ама предишните два пъти гледах внуците. По една година стоях да ги гледам.
Ами те американските баби не гледат внуци, не помагат.
Ама не е добре така /:-)))))/ Как ще се оправят без помощ?
Жал ми е за американците така, като не им помагат /:-)))))))/
Хайде, аз на моите помагам, ама другите как се оправят, не знам.
:-)))))))))))))))
Не е ли трогателно, кажете ми?:-))))
И ми стана много мило.
Ама много.
Защото на мен с моята съпруга - да ми е жива и здрава! - нямаше кой да ни помага.
И някак си като своя баба я почувствах тази нашенска баба.
Баба Данка от Сан Франциско:-), която ги жали младите американски родители:-)
И с каквото може, помага, милата.
—-
Спомен от 2019 точно по това време:)