След 1878-а в Народното събрание работят личности като Захарий Стоянов, Петко Каравелов, Константин Величков, Васил Друмев. Сега там мишкуват някакви анонимници, назначени от партийните си вождове. Това коментира във "Фейсбук" Иво Сиромахов.
Често си мисля за българите от първите 30 години след Освобождението и българите от първите 30 години на демокрацията. Опитвам се да сравня едните и другите и да си отговоря на въпроса какво се е объркало.
След 1878-а, само за няколко десетилетия България от нищото се превръща в модерна държава. По онова време са построени Университетът, Народния театър, сградата на Парламента, Военният клуб. Основани са Художествената Академия, Българското книжовно дружество, Народната библиотека.
След 1991-а са построени предимно кръчми и бардаци.
Това е положението.
След 1878-а в Народното събрание работят личности като Захарий Стоянов, Петко Каравелов, Константин Величков, Васил Друмев.
Сега в Народното събрание мишкуват някакви анонимници, назначени от партийните си вождове.
Това е положението.
След 1878-а творят поети и писатели като Алеко Константинов, Пенчо Славейков, Пейо Яворов, Димчо Дебелянов, Кирил Христов.
След 1991-а поетите и писателите само се ослушват към коя партийна групировка да се прикачат, с надеждата да им подхвърлят някой кокал.
Това е положението.
През войните за национално обединение десетки хиляди млади български момчета загиват за родината си.
Сега битките са предимно за поредната промоция на евтино олио в хипермаркетите.
Това е положението.
Защо днешните българи нямаме нищо общо с онези българи от първите десетилетия след Освобождението?
Защото най-светлите умове и най-ярките личности са били мачкани и безмилостно избивани.
Синовете на Райна Княгиня, славни български генерали, герои от войните за национално обединение, загиват в комунистическите лагери на смъртта.
Родът на Иван Вазов е разселен и паметта за подвизите на Владимир Вазов, на Георги Вазов съзнателно заличавана. Най-малкият брат – Борис Вазов умира в мизерия и унижения през 1957 година. Пенсията му е отнета.
Унищожавана е паметта за големите герои от Първата световна война – генералите Иван Колев и Стефан Тошев.
Защото за да защитят родината си са разгромили руснаците в Добруджа.
Саможертвата на поручик Димитър Списаревски е изтрита от учебниците. Спасителят на София от американските бомби е обявен за „фашистки“ летец!
Светлият карикатурист и фейлетонист Райко Алексиев е измъчван и пребит до смърт. Убиецът му дълги години след това е депутат, даже кръщават улица на негово име.
Това е положението.
Големите българи са избити и забравени.
Останали са само малките.