След влизането на Финландия вчера в НАТО, Швеция се озова сама пред дверите на Алианса, поради липсата на зелена светлина за членството ѝ от страна на Унгария и преди всичко на Турция. Тази ситуация е поносима в близко бъдеще, но не бива тя да продължава прекалено дълго, подчертават експерти.
Кандидатурите на Швеция и на Финландия в НАТО трябва да превърнат Балтийско море в "Езерото НАТО" с единствен натрапник в него Русия, под формата на ексклава Калининград и на малката зона покрай Санкт Петербург.
Същото е в сила и за зоната на Арктика, която ще бъде съставена от седем страни от НАТО (САЩ, Канада, Исландия, Норвегия, Финландия, Швеция и Дания чрез Гренландия).
"Погледнете картата! Ние ще бъдем заобиколени от страни от НАТО", заяви през март шведският премиер Улф Кристершон, за да успокои, онези които се притесняваха, че Швеция ще се окаже в неприятната роля на липсващо парче в пъзела.
"Швеция е по-сигурна с Финландия в Алианса, отколкото би била, ако и двете страни биха били извън НАТО", допълни тогава той.
Това изказване е донякъде противоречащо с Бялата книга, поръчана от предишното шведско правителство с цел да се разбере дали Швеция трябва да се присъедини към алианса заедно с Финландия. В документа в крайна сметка това намерение беше формулирано по-категорично.
Всичко това подчертава и рисковете пред Швеция да бъде единствената страна в този регион извън НАТО, превръщайки се по този начин в мишена от специален стратегически интерес за Русия в случай на конфликт.
"Нашата уязвимост и излагането ни на риск, свързан със сигурността и отбраната, ще нараснат", се казваше в доклад, публикуван през май 2022 г.
За Робърт Далсьо, изследовател в Шведския институт за изследване на отбраната, ако "говорим за няколко месеца закъснение, това е смущаващо, но не е наистина голям проблем".
Но една по-продължителна ситуация би могла да усложни сериозно нещата, по-специално във връзка с военното планиране на Швеция, както и на НАТО, или ако Русия вече не е заета с противопоставянето си на украинската армия.
Ако не се ползва от чадъра по член 5 за взаимна защита на НАТО, Швеция (10,5 милиона жители и 447 425 квадратни километра) може все пак да разчита на гаранциите да сигурността, дадени от няколко основни членове на НАТО, начело със САЩ по време на фазата на нейната кандидатура.
Две страни все още трябва да ратифицират шведската кандидатура - Унгария на унгарския премиер националист Виктор Орбан и Турция на турския президент Реджеп Тайип Ердоган, който се бори за преизбиране на президентския пост, нещо, което се очертава като трудна задача.
Будапеща изрази миналата седмица горчивината си срещу Стокхолм, призовавайки го да престане с политиката на охулване и очерняне и с редовните критики относно пропуски от страна на правителството на Орбан в областта на правовата държава. Полемиката идва в момент, в който милиарди евро от фондовете предназначени за Будапеща все още са замразени от Брюксел в очакване на реформи за по-добра борба срещу корупцията в Унгария.
Основното препятствие по пътя на Швеция към Алианса е обаче Анкара. Турция иска десетки екстрадиции на опозиционери, намерили убежище в Швеция, за които казва, че са кюрдски терористи или гюленисти. Един въпрос, по който шведското правителство е до голяма степен безсилно, тъй независимото правосъдие има последната дума по въпрос.
Този спор се добавя към гнева на Анкара относно шведското законодателство относно свободата на протести, което е много либерално и което позволи на екстремист да изгори Корана в началото на януари в рамките на разрешен от полицията протест.
Надеждата на Швеция е да вдигне турската блокада пред кандидатурата си след турските президентски избори, надявайки се, че Ердоган ще промени позицията си, или дори, че ще изгуби вота.
Но блокирането на Швеция рискува да направи НАТО уязвима, показвайки пукнатините в самия Алианс. "Ако НАТО не успее да постигне приемане на Швеция, то организацията ще изглежда отслабена", подчертава Анна Уайзландър, директорка за Северна Европа в американския мозъчен тръст "Атлантически съвет".
Но въпреки че намали значително инвестициите в армията си след Студената война и до анексията на Крим от Москва през 2014 г. Швеция подчертава, че ще бъде "нетен вносител в НАТО", тоест, че ще внася повече средства в Алианса, отколкото ще иска да ѝ се отпускат.
Понастоящем шведската армия наброява 50 000 военнослужещи, сред които половината резервисти, и иска да увеличи бройката им на 90 000 до 2030 г.
С 120 танка "Леопард 2" и 90 бойни самолета "Грипен", както и с няколко подводници, Швеция е също важна зона на подкрепа по направлението Финландия и балтийските страни, подчертава Якоб Вестберг, изследовател в Шведския университет за отбрана.
В Швеция има и няколко водещи компании от европейската отбранителна индустрия, като СААБ. Освен "Грипен" производителят на оръжия произвежда и лекото противотанково оръжие от ново поколение Н-ЛАУ (N-LAW), което е особено страховито за руските танкове в Украйна.
(превод: Габриела Големанска, БТА)