С голямо закъснение научих, че в броя си от 4 март “24 часа” разпространява една грозна лъжа – като доверчиво публикува откъс от книга за покойната Нери Терзиева, написана от съпруга ѝ Евгений Тодоров.
Книгата е около 250 страници, но неизвестно защо вестникът е решил да препечата тъкмо този откъс: “Сега за Тодор Живков. В началото на 90-те години въпрос на чест беше кой ще вземе първото след 89-а интервю с бившия пръв партиен и държавен ръководител. Който стоеше, охраняван във вилата си, и мълчеше. Нери опита разни начини да стигне до нея, накрая разбра, че ключа от вилата – образно казано – държи Жени Живкова. Успя да я убеди и получи разрешение. Направи интервюто, но то не бе излъчено веднага. Спря го Кеворк. Някой каза, че прочутият водещ и програмен директор искал да сложи ръка на мемоарите на Тато. Днес записът може да се гледа в ютюб”. (Край на цитата.)
Авторът на този текст е лъжец. Едва сега видях въпросното интервю в ютюб - там то е съпроводено с надписа “Запис 12.02.91 г.”. Към тази дата БНТ имаше ново ръководство. Аз не бях програмен директор, нито дори водещ.
Напуснах телевизията в края на 1990 година и повече кракът ми не стъпи там – чак до 5 май 2002 година.
Тъй че не съм могъл нищо да спирам. Или да пускам – примерно да настаня Нери на един от най-авторитетните столове в телевизията, както бях направил с велико удоволствие.
Защо толкова бездарно лъже авторът?
Нали пак той пише в книгата си: “Не помня кога точно Кеворк Кеворкян стана програмен директор. И вместо да идва като другите в Пловдив на оглед, просто вдигна телефона и се обади на Нери. И я покани да стане водеща в “По света и у нас”.
И още един цитат: “Нери/Много беше научила от Кеворк Кеворкян. Чувал съм я да го нарича Учителя. Боготвореше го. Някои пък смятаха, че тя е най-добрият негов продукт”.
На друго място пък авторът се пита какво щеше да стане, “ако Кеворк не беше решил, че тя може да промени “По света и у нас”?
Това е много важен въпрос. Ами, най-вероятно – пловдивското студио до пенсия и сетне - чао. А авторът на книгата нямаше да има удоволствието сега свободно да преувеличава и да послъгва.
Горката Нери – сигурно и на нея – там/горе – ѝ е неудобно от тази лъжа.
Но има и друго – и няма да го спестя. Ако тогава бях видял интервюто ѝ, щях да ѝ кажа да го сложи под миндера - и тя щеше да ме послуша. Защото то не я представя в особено добра светлина. И така щях да направя още едно добро на Нери.
Да поясня. Добрала се е до “Диктатора”, смята това за голям успех - но изобщо не се сеща да го разпита за възродителния процес, чиято жертва е и тя. Нито думичка по този въпрос.
Нери написа сценария за игралния филм “Откраднати очи”, но това се случи доста години по-късно. А през 2016 година публикува и една бележка, с която призоваваше към възмездие за виновниците за възродителния процес. Чак през 2016 година.
Но когато е лице в лице със самия Живков - не отронва нито дума за тази трагедия.
Никога не съм имал нужда да участвам в някакво състезание за вниманието на Живков. Вече се бях срещнал на два пъти с него през ноември 1990 година, тези срещи са подробно описани в книгата ми “Необичайни срещи”. И в края на краищата откъде накъде нечие беззъбо интервю ще има връзка с мемоарите на Живков - още повече че то е взето почти три месеца след срещите ми с него? Това вече не е някакво емоционално изпускане на автора на книгата – сякаш някаква злостна ревност прокапва от него.
Нямаше и никога не е имало причина да се състезавам с някого в моя занаят - още повече с човек, когото искрено обичах и пред когото бях открил една изключителна професионална перспектива.
Съжалявам, че “24 часа” толкова лесно може да бъде подведен. Най-малкото, понеже хора от този вестник са съвършено наясно с отношенията ми с Нери – освен ако там вече не забравят какво са публикували навремето. Мога да им припомня едно интервю с мен отпреди 21 години. Озаглавено е “Кеворкян за ментето в телевизията” (19 ноември 2002 г.) – поводът за него е един опит по онова време да бъде замръчкана истината за прословутите Екип 1 и Екип 2, които лично предложих и наложих.
Преувеличенията разяждат Истината, шаржират я, те са най-лошата услуга, която можеш да направиш на някого. Хайде, съпругът може да каже, че появата на Нери в “По света и у нас” през 1990 година като част от Екип 2 за много хора е била истинската промяна. Но един солиден вестник да се съгласи с това, е повече от странно. Промяната дойде, макар и трудно, по съвсем друг начин и доста преди да пратя Нери в Екип 2.
Започна най-вече с интервюто с акад. Амосов, който направо зачеркна скрижалите на марксизма – и то почти цяла година преди фамозния 10 ноември. И след това имаше кулминации: поредицата за лагерите, интервютата с Ванче Михайлов и Симеон, разследването за гробовете в Банско и пр.
Нери беше моят избор и тогава, и по-късно. Беше ми благодарна без излишни думи и това ми беше напълно достатъчно.
А и благодарностите никога не са ме интересували.
Бях сигурен в избора си - и толкова.
Източник - "24 часа"