Кеворк Кеворкян: Третият стол

Столът на министъра в рубриката на Би Ти Ви „Защо, господин министър?“ миналата неделя/19 октомври остана празен*.

Причината не бе спестена.

Водещата Жени Марчева направи кратък коментар, от който стана ясно, че Властта просто се е покрила: „Общественият разговор няма как да спре, дори когато властта предпочита да мълчи“ – заяви тя.

Във времена, когато повечето медии, включително и самата Би Ти Ви, предпочитат да се ослушват и отмерват с пипетка всяка, дори и най-боязливата критика по адрес на Властта, тези думи няма как да не направят впечатление.

Още повече, че днес почти цялото внимание на голяма част от медиите е ангажирано с Незначителното – с незначителни и главно безопасни сюжети, както и с незначителни хорица, които свободно се търкалят из тресавищата на различни „шоу-програми“.

Надеждата, че телевизионните новини и публицистика са едно „приближение“ към Живота вече до голяма степен е една илюзия. А и самите телевизии не полагат особени усилия да я поддържат, за тях е много по-изгодно просто да следват дневния ред – хаотичен, невнятен, а понякога и направо налуден - на политиците.

Те нямат куража да разчупят този ред, а направо немислимо изглежда да се опитат да наложат свой, който да ни отведе отвъд дребнотемието и провинциалните изстъпления, налагани от Политическата Секта.

Тъкмо обратното: телевизиите лакомо поглъщат просташката ѝ продукция и дори се облизват за още. А зрителите все повече се превръщат в пленници на коварната заблуда, че разправиите на политиканите ни, много често на гаменско, улично ниво, са „политика“ - дори, когато е очевидно, че те нямат нищо общо с нея.

Телевизиите отдавна са пощальоните на сквернословията, които си подхвърлят политиците, нищо повече от това. И въпреки тази си срамна роля, те все още си остават могъщ инструмент за подхранване на „простолюдната“ наивност.

Те се задоволяват да бъдат очевидци – но доста предпазливи и плашливи, чиято цел е да поднесат някаква истина, удобна за всички – като при това спестят собствената си оценка за случващото се.

А мнозинството от репортерите, поне телевизионните, все повече се вглъбяват в мълчанието си. И са прави, понеже колкото и да се надвикват, политиците, дори от най-дребния калибър, не гледат сериозно на тях – те просто трябва да пренесат брътвежите им до зрителите.

Така репортерите са обречени да създават една фонотека на съществуващата в момента политическата реалност – и тя ще съдържа звуци, които трудно ще могат да бъдат осмислени, а дори и само разбрани в бъдещето.

И репортерите вече са убедени, че няма смисъл да се опитват да търсят логично обяснение за случващото се пред очите им.

Прави са – затова нека оставят политиците да си дрънкат каквото си щат. Да ги записват и когато мълчат. Ако публиката, днес или след време, успее да разбере записаното – хубаво, ако не успее – още по-хубаво.

Но какво, всъщност, се бе случило, та столът на министъра остана празен в „Защо, господин министър?“. Най-правдоподобно изглежда предположението, че някой е издал командата министрите да залегнат зад бюрата си.

Кой? Това е лесен въпрос – особено след наскоро разиграната от Бойко сценка пред актива на ГЕРБ, която човек с по-артистично въображение спокойно би нарекъл „Падишах кастри харем“.

И това бе съпроводено със самопризнанието на въпросния Падишах, че е „будала“ – което, разбира се, може да бъде разчетено само и единствено като хвалба. Трябва да си идиот, за да не схванеш това.

Преди десетина години излъчвах „Всяка неделя“ по Нова телевизия. При едно участие на Бойко, споменах, че иска да бъде схващан като наивник – думата, която използвах бе „льохман“. Той я преглътна, засмя се и рече, че майка му казвала, че е „будала“. Тия дни пък спомена, че баща му го вземал за такъв. Някой му е повярвал и затова онзи стол при Марчева остана празен.

Нека си стои празен – той да е за „текущите“ министри, за дежурните по актуалните лъжи, от които и без друго нищо особено няма да научим.

Сложете обаче трети стол. Жени вече го направи миналата неделя, като замени плашливеца от „харема“ с Даниела Бобева, тя пък бивш вицепремиер по икономическите въпроси в проваленото правителство на Орешарски.

Ако придобият малко повече смелост в Би Ти Ви, третият стол може в значителна степен да ни приближи към някои добре прикривани истини за Прехода.

Извън всички останали мерзости, които извърши, Прехода приватизира и важните факти за мътните времена, които преживяхме. Някои от най-фалшивите му герои поръчаха и създадоха една история, която напълно ги задоволява. Хората, които можеха да бъдат достоверни летописци на случилото се бяха изтикани встрани. Но някои от тях все още са тук – и очакват да се сетите за тях.

Иначе, както често се случва, безчестните измамници отново ще надделеят.

Освен, ако третият стол не се превърне в тяхната гилотина.

Между другото: неизкоренимо е встрастяването на днешните телевизии в криминалните сюжети – сякаш не си дават сметка, че писецът на политиците поражда повече Зло, отколкото брадвата.