"Васал на Китай". С този израз напоследък започван да наричат Русия и той се употребява дори не толкова критици на Кремъл, колкото пропагандисти и проправителствени експерти. Какво се крие зад този изрази и какво мислят в Китай за това, за "Медуза" обяснява китаиста от университета в Лайпциг Алексей Чигадаев.
В средата на април китайският министър на отбраната Ли Шанфу по време на посещението си в Москва нарече Владимир Путин "изключителен държавен лидер" и също така отбеляза неговия "важен принос за мира и развитието в целия свят".
Шанфу дойде в Русия с китайския лидер Си Дзинпин. По време на разговорите той и Путин се обръщаха един към друг със "скъпи приятели". И е ясно защо: след въвеждането на западните санкции заради войната в Украйна, Китай остава една от малкото големи държави, които поддържат отношения с Руската федерация.
Според съобщения в медиите Си Дзинпин е променил позицията си относно собствеността върху Курилските острови: Ако преди подкрепяше Япония, сега обявява своя неутралитет; търговията между двете страните през 2022 г. се е увеличила с почти 30%; китайските компании вероятно доставят оръжия на Русия от лятото на 2022 г.
Путин и Си Дзинпин заявиха, че разговорите са се провели "в топла, другарска атмосфера".
Писателят Герман Садулаев обяви след посещението си, че Русия се превръща във васал на Китай и това е много добре, защото Западът вече няма да може да я "победи и разчлени". Публицистът Дмитрий Олшански също пише, че Русия трябва да стане васал на Китай, а не на Съединените щати, главно защото Китай няма да ѝ налага извънземни ценности. А политикът Роман Юнеман каза, че Русия е "по-малък брат" по отношение на Китай.
Русия винаги ли е смятала Китай за съюзник - Не!
В края на 19 век в света широко се разпространява идеята за "жълтата опасност" (Yellow Terror, или Yellow Spectre) за западнохристиянския "бял" свят. През 1895 г. германският император Вилхелм II подарява на руския император Николай II картина: жени, олицетворяващи основните европейски нации, наблюдават образа на Буда, който се издига на изток; ангелът ги призовава да се обединят, "за да защитят вярата и дома си".
Терминът "жълта опасност" скоро мигрира в академичния дискурс. Някои изследователи сериозно анализират защо страните от Азия са заплаха: огромното население и евтината работна ръка ще им осигурят икономическо господство, а също е възможна и миграционна криза.
През следващия половин век отношенията между Русия и Китай достигат обратната крайност: първо болшевишката революция в Русия, след това през 1949 г. Комунистическата партия, водена от Мао Дзедун, идва на власт в Китай с подкрепата на Съветския съюз. Едва след това пропагандата издига идеята, че "руснаците и китайците са братя завинаги".
Но отношенията между Русия/Съветския съюз и Китай не винаги са били "братски". Поредица от гранични конфликти, разпадането на Съветския съюз и последвалата нестабилна икономическа и политическа ситуация в Русия през 90-те години трансформираха страха от жълтата опасност от Азия в по-лична и разбираема "китайска заплаха".
Основно под това се разбира китайската демографска експанзия в Русия (силно преувеличена), както и заплахата страната да загуби влияние в Азия поради китайското господство. Освен това, поддържайки мита за "китайската заплаха", руските регионални власти прикриват собствената си неефективност, а и се опитват да привлекат вниманието на федералния център, а с това и субсидиите.
За националистите Китай беше екзотичен "друг", но понятен образ на враг. А политическото и военното ръководство на Русия се страхува от развитието на военно-техническото сътрудничество с Китай, не за друго, а защото сериозно обмисля възможността Пекин да реши да нахлуе.
Но с течение на времето митът за китайската заплаха изчезва от публичния дискурс. Китай вече не се представя като геополитически съперник. И за това има причини: в края на 90-те години и Русия, и Китай започнаха да развиват идеологията на "многополюсния свят". В много отношения именно върху идеята, че "еднополюсен свят" (т.е. глобалното господство на Съединените щати) е нежелан и/или невъзможен, са изградени настоящите отношения между страните.
А съюзник ли е Русия на Китай?
Да, но не и в смисъла, който си представя руското политическо ръководство.
Китай възприема със скептицизъм всеки нов завой на Русия на изток. През последните 200 години е имало няколко такива завоя - и всеки път след това Русия се е обръщала обратно към Европа. В Пекин добре помнят, че колкото и значим да е "другият" Китай за Русия, Западът в крайна сметка винаги се е оказвал по-значим - независимо дали за приятелство или за конфронтация.
Китайските цензури внимателно следят и контролират появата в китайския интернет на всякакви термини, които описват отношенията с Русия. Съдейки по данните от лично проучване на китайски интернет потребители, както и мониторинг на китайските социални мрежи, сближаването между Русия и Китай, което руските пропагандисти си съперничеха да коментират, е останало на практика незабелязано от китайците.
В откритите интернет дискусии липсват твърдения като "Русия е малкият брат на Китай", "Русия е васал на Китай", "Русия вече е наша", "Русия и Китай стоят рамо до рамо срещу Запада", "Русия е единствената страна съюзник на Китай" и други подобни.
Но по отношение на войната в Украйна по-голямата част от китайските интернет потребители подкрепят Русия и лично Владимир Путин. Вярно, те се интересуват главно от един единствен аспект: че той уж се бори срещу разширяването на НАТО. Китайците обаче не призовават ръководството на КНР да окаже военна помощ на Русия или да отпусне пари за борба с "колективния Запад".
За Китай Украйна е някъде далеч. Една война, отприщена от Русия, би била само регионален конфликт (колко руската публика знае за регионалните конфликти в, да речем, Югоизточна Азия). Ако не беше разказът на Путин за конфронтация със Запада, може би на тази война изобщо нямаше да се обърне внимание.
През последните няколко години Китай активно насърчава създаването на "общност с обща съдба за човечеството". Тази концепция е включена в Хартата на Комунистическата партия на Китай, заложена в конституцията на страната и вписана в някои документи на ООН.
През последните няколко години Китай активно насърчава създаването на "общност за една съдба за човечеството". Тази концепция е включена в Хартата на Комунистическата партия на Китай, заложена и в конституцията на страната и вписана в някои документи на ООН.
Тази "общност" трябва да бъде оформена от дългосрочен мир, споделена сигурност, споделен просперитет, откритост и приобщаване. Концепцията предполага отхвърляне на Студената война, зачитане на суверенитета на всички държави и провеждане на консултации, основани на взаимно разбиране и равнопоставеност. Държавите трябва да си взаимодействат помежду си политически и икономически на принципите на равенството, независимо например от размера на държавата.
И така, всичко, което Китай иска, е да продължи да отстоява своя суверенитет във външнополитическите решения и да остане спокойно неутрален, независимо колко Русия търси нейната подкрепа във войната с Украйна и колкото и САЩ и ЕС да искат Китай да осъди Русия.
Въпреки това Стратегията за национална сигурност на САЩ до 2022 г. обръща специално внимание на Китай, Русия и тяхното нарастващо взаимодействие. Съединените щати правят внимателно разграничение: като системен играч, Китай трябва да се конкурира преди всичко, докато Русия, която представлява сериозна заплаха, трябва да бъде сдържана.
Китай несъмнено отчита това в собствената си стратегия за развитие, а военнополитическото партньорство с Русия е най-рационалната стратегия за подготовка за потенциален конфликт със САЩ, включително за укрепване на собствените системи за противовъздушна отбрана. Русия в този случай може да се превърне в голям северен щит.
Разчита ли Кремъл на приятелство с Китай
Ние това не знаем. Но най-вероятно ще трябва да повярва - докато режимът не се промени.
Руският политически елит през цялата история се е признавал за европейски, макар и със свои собствени характеристики. Децата на руския елит учат в чужбина, и то не в университета Хейлундзян, а в Станфорд или Сорбоната. Руските политици, чиновници и пропагандисти притежават недвижими имоти на Запад и държат активите си там. Следователно, всеки път, когато отношенията със западните страни се влошават, "завоят на Изток" се случва в логиката "купете билет и въпреки кондуктора, отидете пеша".
От 2000 г. приблизително до анексирането на Крим Китай не се възприема в Русия нито като враг, нито като силен и надежден съюзник. Руско-китайските отношения се развиват като нормално конструктивно сътрудничество. Русия беше по средата. Тя избягваше по всякакъв начин да се превърне в нечий "малък брат" - както на западния "цивилизован свят", така и на Китай; не се втурна в първите редици на борците нито срещу "световния империализъм", нито срещу "китайската заплаха".
През лятото на 2014 г. Русия подписа 30-годишен договор за доставка на газ за Китай на стойност 400 милиарда долара. И от този момент руските пропагандисти започнаха да проласяват "обръщане към Изток" - и фактът, че Русия се "обръща" на Изток, не беше толкова важен идеологически, колкото фактът, че тя се "отвърна" от Запада.
Под "Изток" се разбира преди всичко Китай, но политиците подчертават, че това не е единственият партньор на Русия в региона. Те обясняват значението на "завоя" с привличането на нови съюзници: Япония, Индия и всички ключови играчи в Азиатско-тихоокеанския регион. Освен това самата идея за "завой на изток" беше заимствана от Кремъл от Съединените щати (както и в много други случаи), но е интерпретирана по специален начин.
Тогава "завоят на Изток" се възприема именно като избор на Русия. Но през 2022 г. Тимофей Бордачев, програмен директор на Валдайския клуб, каза, че поради "хибридната война" на Русия със САЩ и Европа, "завъртането на Изток" се е превърнало в необходимост и Русия трябва да го приеме "наистина сериозно".
И в контекста на продължаващата война, която ще е дълга, и санкциите, които очевидно ще бъдат още повече, не е срамно да станеш "васал на Китай". Да, този израз не се използва от официални лица и експертите са готови да спорят, но основната емоция се чете.
Китай е най-голямата държава в света по население (Индия или е на път да я изпревари, или вече я е изпреварила) и втората икономика в света. Политическото управление там изглежда по-ефективно, отколкото в Русия. Съединените щати приемат Китай съвсем сериозно като основна заплаха - защото знаят в какво може да се превърне конфронтацията между двете страни. В такава конфигурация дори да бъдеш в подчинено положение не изглежда срамно за Русия, въпреки че статутът на "велика сила", за който страната претендира, и да не предполага това.
Но това няма никакво значение. За сегашното руско политическо ръководство, което по различни причини явно е обсебено от конфронтация с "колективния Запад", да не си американски "васал" вече е постижение. Особено ако външната и вътрешната политика съвпадат със "сюзерена".
Да бъдеш "васал" на страна като Китай е просто удобно - "владетелят" със сигурност няма да упрекне за ограничаване на свободата на словото, преследване на ЛГБТ хора и репресии (както ЕС и САЩ постоянно изтъкват). Само защото той сам ограничава свободите - и това не му пречи да бъде държава, с която всички се съобразяват.
превод: News.bg