Пьотр АКОПОВ, РИА Новости
В последната част от кампанията за изборите в Турция - отдавна наричани "най-важните избори в света тази година" - избухна неочакван скандал около Русия. Опозиционният кандидат за президент Кемал Кълъчдароглу /на снимката/ се обърна към „скъпите руски приятели“ с обвинения, че те стоят „зад манипулациите, конспирации и дълбоко фалшиво съдържание в записи, които бяха разкрити вчера“ в Турция.
Обвинението е странно и неоснователно и може само да се гадае какво има предвид в общи линии турският политик. Най-вероятно не му хареса видеото, което президентът Реджеп Тайип Ердоган показа на митинга предишния ден: там предизборният видеоклип на Кълъчдароглу беше премонтиран така, че зад него бяха терористи от забранената в Турция Кюрдска работническа партия. Но какво общо има Русия с това, тя ли реши да помогне на Ердоган да бъде преизбран по този начин, защото в щаба на турския президент няма хора, които да са способни на подобна "креативност"?
Кремъл, разбира се, отхвърли всички спекулации за намеса в изборите и на следващия ден президентът Ердоган призова Кълъчдароглу да се "срамува" от твърденията за руско участие. Опозиционерът отговори, че има конкретни доказателства за руско участие в разпространението на фалшификати и е ясно, че в оставащите часове до изборите тази тема ще бъде в центъра на вниманието в Турция.
Но въпросът, разбира се, не е в клиповете, а в това, че самата тема за намесата на външни сили в изборите се използва и от двете страни, за да наклонят везните в тяхна полза. И ако Ердоган и неговият вътрешен министър говорят за намеса на САЩ, опозицията не е измислила нищо по-добро от това да се опита да претендира за "влиянието на Москва" в отговор. Но тя го направи изключително неуспешно, защото няма проблеми с доказателствата за играта на Запада срещу Ердоган, но е безполезно да се търси руска следа в турските избори.
САЩ и Европа не крият недоволството си от Ердоган от много години и има основателни причини да се смята, че поне са били наясно с опита за свалянето му от власт през лятото на 2016 г. Тази година американският посланик се срещна с Кълъчдароглу, което разгневи Ердоган, а водещите западни медии открито пожелават на турския президент да загуби. Той, като всеки неприятелски политик, е наричан "вторият Путин", като по този начин се цели да бъде дискредитиран в очите на гражданите. Но дори и за западната публика подобно сравнение вече не работи много добре, а в Турция например би било по-скоро комплимент за Ердоган.
Да, Владимир Путин не крие, че уважава турския президент и би искал да работи с него и занапред, но няма смисъл Русия да се намесва в избори в съседна държава. Защото ние разчитаме на силна и независима Турция, която води политика, отговаряща на нейните национални интереси. Именно с тази Турция Русия иска да изгради стратегически отношения, въпреки всички мащабни разногласия и противоречия, регионални и исторически. И именно Реджеп Ердоган за 20-те години на управлението си доказа, че гради точно такава Турция и че с него може да се работи, той държи на думата си.
Да, настоящите избори ще бъдат най-трудни за Ердоган - той може и да не бъде избран на първи тур (както през 2018 г.), а след това за първи път ще се наложи да има и втори. Освен това Ердоган може дори да загуби втория тур. И той ще бъде заменен от Кълъчдароглу? И да, и не, защото опозиционният кандидат вече обеща да проведе политическа реформа и да направи Турция парламентарна република, каквато беше преди Ердоган да върне президентската. Тоест, ако бъде избран, Кълъчдароглу ще стане всъщност временен президент - преходен по пътя към парламентарното управление. Но едновременно с президентските текат и парламентарни избори - и ако опозиционната коалиция не събере мнозинство (а такъв изход е повече от вероятен), реформа няма да има. Парламентарната форма на управление вече е била в историята на Турция, но почти винаги е завършвала с военен преврат. И само веднъж отхвърлянето на парламентарното управление се случи мирно - по време на реформата на Ердоган.
В Турция, както и в Русия, има привърженици на парламентарното управление - и те са много повече, отколкото у нас. Но аргументите в полза на управлението на многопартийно коалиционно правителство (и няма да има друго в парламентарна Турция) са много нестабилни и Ердоган просто залага, че мнозинството ще се изкаже в полза на запазването на силна президентска власт (подкрепяйки него на изборите). За Русия победата на Ердоган и блока му е желателна, но няма да има особена трагедия дори и да бъдат победени. Но само ако смяната на ръководството и формата на управление не доведе до нестабилност, хаос или парализа на властта в Турция и в случай на победа на пъстра коалиция зад Кълъчдароглу (обединени повече на принципа „срещу когото ние сме приятели"), рисковете от неконтролируемост са много по-високи, отколкото при преизбирането на Ердоган.
И опитите да се представят изборите в Турция като конфронтация между Русия и Запада идват главно от англосаксонците, но те сега съзнателно се опитват да превърнат целия свят в бойно поле с Русия. Но колкото повече усилия полагат в това, толкова по-зле става, толкова повече страни се стремят да укрепят, ако не собствената си автономия, то многовекторния характер на своите политики, за да намалят зависимостта от Запада. В случая с Турция, въпреки привидно прозападния характер на групата на Кълъчдароглу, няма да има обръщане към Запада, дори ако Ердоган загуби.
Не само защото „Западът вече не е същият“, а защото за 20 години настоящият турски президент успя сериозно да промени страната, да направи външната ѝ политика глобална, турскоцентрична и независима. Мащабът на промените, настъпили при Ердоган, е такъв, че съчетан с имперските традиции и турското желание за суверенитет, на практика гарантира запазването на като цяло национално ориентирана независима външна политика. А това означава близки отношения с големия съсед Русия. Това от наша гледна точка е основната историческа заслуга на Ердоган, независимо от изхода на утрешните избори.
Превод: ФАКТИ