Проф. Здравко Митков е режисьор на повече от 90 театрални и оперни спектакъла у нас и в чужбина, носител на награда „Аскеер“, преводач на пиеси от няколко езика, преподавател в НАТФИЗ и бивш ректор на учебното заведение, както и гост-професор в Колорадо Колидж в Колорадо Спрингс, САЩ. Неотдавна той спечели конкурса за директор на Сатирата и вече е на кормилото на един от най-обичаните български театри, където е реализирана и последната му режисьорска работа - „Дон Жуан от Сохо“. Състезанието за шефското кресло обаче беше белязано със скандал заради анонимно писмо, разпространено в неговото навечерие. В посланието, подписано с псевдонима „агент Василев“, се твърдеше, че резултатите са предрешени в полза на Здравко Митков, за чиято кандидатура е лобирал депутатът от БСП Стефан Данаилов, и че се знае точно кои членове на комисията ще гласуват за него. Напрежението достигна още по-висок градус след коментарите на досегашния и.д. директор Калин Сърменов, че и в ХХІ век продължават да назначават агенти на ДС на ръководни постове, заговори се и за назряващ бунт в театъра...
Проф. Митков, как ви посрещнаха на новото работно място като директор на Сатиричния театър? Има ли брожение срещу вас в екипа, както някои очакваха?
Засега се радвам на топъл, човешки контакт. Не забелязах някой да ми препречи входа, та да не мога да вляза в театъра. Вече направихме общо събрание с колегите, за да ги запозная с някои основни положения от моята концепция, с която се явих на конкурса, и в същото време си позволих да коментирам с няколко думи онази помия, която се изля върху мен за последните два месеца. Казах на хората, с които ще работя оттук нататък и с които всъщност се познавам много добре, истината за прословутото картонче на Държавна сигурност. Смятах за мое задължение да им кажа, че не съм агент на ДС. Картонче имам, но не съм агент.
Каква е историята за вашето „агентурно минало“? Много интелектуалци, изпадали в подобно положение, са обяснявали, че са били притиснати, или не са знаели, че ги „разработват“.
Всеки журналист има право да отиде в Комисията по досиетата и да изиска моето досие, за да го види лично. Мнозина го направиха и се убедиха, че тям няма абсолютно нищо освен...самото картонче. Офицер се срещаше с мен на всеки 6 месеца заради мое някогашно досие в ДС за антидържавна дейност от 1972 г. Като войник бях арестуван и разпитван за смехотворното събитие, че бях занесъл в казармата „Лютите чушки“ на Радой Ралин. Това е случката. Това досие, че съм с антидържавни прояви, ме „преследваше“ през цялото време. Когато след 1987 г. станах член на Изпълнителното бюро на Международната организация за детски театър и се наложи да пътувам на 6 месеца за заседания в чужбина, ДС затегна контрола над мен. И „ченгето на театрите“ преди всяко пътуване искаше среща с мен; след всяко пътуване също ме извикваше. Това бяха срещи, които нямах право да откажа по простата причина, че ДС контролираше работата на театрите. Питаше ме дали някой се е опитвал да ме „вербува“, аз му казвах „не“, пиехме по една кола и си тръгвах. За да отчете дейност, офицерът в един момент решава да напише картонче. Само че в това картонче никъде няма мой подпис и нищо, което да докаже, че аз съм се съгласил да сътруднича. Това картонче беше употребено за тези два месеца чудовищно.
В медиите беше тиражиран и слух, че заради него преди години са ви освободили като ректор на НАТФИЗ. Така ли е?
Това не е слух, това е измислица на Калин Сърменов и на някой, който е седял до него и е плюел. Всеки може да провери историята. Ректорите нито се назначават, нито се освобождават, при автономията на ВУЗ-вузовете са въпрос на мандат. Моят изтече през 2003 година, а съобщението за това, че имам картонче, се появи през 2011 година - 8 години след като вече не бях ректор. Затова казвам, че кампанията срещу мен беше пълна с клевети и измишльотини.
Имахте ли разговор с Калин Сърменов, когато той „сдаваше“, а вие приемахте поста в Сатирата? Каква ще бъде оттук насетне неговата съдба в трупата?
Бих казал, че той не се държа много адекватно. Не е имало никакви скандали, чисто и просто нямаше нормална атмосфера. Някакъв насилен акт: „Ето ти ключа, ето ти това, ето ти онова и – довиждане“. Аз също не изпитвам голямо желание да разговарям с човек, който си е позволил по такъв начин да води агитация срещу мен. Няма поле за разговор, освен ако той не потърси или не предложи някакъв тип обяснение. Той, разбира са, не предложи такова нещо. След като престана да бъде директор, понеже не е щатен в трупата, на Калин Сърменов ще принадлежи решението дали ще си сътрудничим или не оттук нататък. Засега той играе в 3 спектакъла, за които аз онзи ден му актуализирах възнаграждението. Повиших един от хонорарите му. Не съм му предлагал да се махне, нито бих предложил такова нещо. Не бих попречил на програмата на театъра - в случая действам като директор, не като личност.
По друг повод преди време г-н Сърменов беше коментирал, че негови думи са били извадени от контекста и изопачени от определен тип издания. Дали и сега случаят не е същият? Сигурен ли сте, че той наистина е изрекъл обидите към вас?
Сигурен съм по простата причина, че гледах някои телевизионни интервюта и там чух да говори живият човек. Така че няма как да се излъжа...
Кой е „агент Василев“, който в навечерието на конкурса разпрати писмо, че състезанието е предрешено във ваша полза?
Не бих искал да правя предположения, тъй като те не могат да почиват на нищо. Далеч под достойнството ми е да коментирам анонимки. Мисля, че и медиите не би трябвало да им обръщат внимание. Тъй като това ще излезе в пресата, аз не искам да бъда даван под съд за едно невярно твърдение, но имам усещането, че конструкцията принадлежи на същия човек, за когото говорихме. Имам усещането, нищо повече...
А няма ли морален казус във факта, че като и.д. шеф Сърменов ви покани да поставяте в Сатиричния театър, пък вие му станахте конкурент и го изместихте в надпреварата за директорския стол?
Искам да подчертая, че не той ме покани, а аз дойдох да му се представя като стана директор, да го поздравя и да му предложа едно заглавие. Той каза: да, добре, благодаря - и се разделихме. Много скоро последва криза от първото негово управленско решение - започна се работа по постановка, която се наложи предсрочно да бъде прекратена, той изпадна във вакуум и се сети за моето предложение. Тогава ми се обади, че имам възможност да започна с моя проект, аз бях готов и започнах. Тези отношения са съвсем нормални. Чисто и просто имаше възможност - и аз работих. Абсолютно лоялно. Не виждам нищо нередно, когато се обяви конкурс и аз имам интерес, да кандидатствам на него. Най-малко Сърменов е човекът, който може да търси някакви други мотиви, когато самият той никога не се е явявал на конкурс, нали? Оттам нататък за какво говорим?!
Около кандидатурата ви се „завъртя“ и името на Стефан Данаилов като лобиращ за нея. Какъв е неговият интерес да оглавите театъра? Едва ли очаква да му предложите роля - той отдавна играе само в сериали, сякаш се отдръпна дори от политическия театър...
Изпитвам угризения, че и той понесе поредица от удари абсолютно незаслужено. С него сме колеги от Театралната академията и преди доста години съм правил 2 постановки с него – „Венецианският търговец“ в Народния театър и поседната пиеса на Станислав Стратиев „Празни стаи“ - в Театър „София“. Но тази наша биография е съвсем естествена за колеги и е съществувала през всички тези години, а той така и никога не пожела да ме направи директор на каквото и да било... Нито съм се виждал, нито съм се чувал със Стефан Данаилов сега, но използвам случая да му се извиня.
Да се върнем към творческите въпроси. Харесва ли ви онова, което виждате на сцената в театъра, който вече ръководите, и в каква посока евентуално бихте го променили?
За съжаление, за този сезон нямам много възможности, тъй като от предшественика ми е заложена една програма от 8 премиери. Това е чудовищно напрежение и гъстота! Така се харчат спечелените пари на театъра, между другото. Когато дежурните представления набъбнат над една определена бройка, те започват да се амортизират преждевременно и не донасят онзи приход, който биха могли да върнат от гледна точка на вложените в тях разходи. Не е за хвалба един театър да направи за два месеца 8 премиери. Справката във всеки столичен театър може да покаже, че такова нещо няма никъде. А ние имаме!...
Да, има и кичозни представления в театъра, но те в момента са нашият „художествен портфейл“, който пълни и финансовия портфейл. Не мога да си позволя драстични движения, още повече че аргументацията кое „става“ и кое не в изкуството е доста хлъзгава. Аз имам ясно изразено свое мнение за качеството на някои от спектаклите, но засега ще се отнасям като добър мениджър, който се опитва да изстиска максималното от създадения продукт. Важното е оттук нататък какво ще се допуска да се прави в театъра. Нека да се почувствам господар на естетическото бюро на този театър, за да мога да нося отговорност. Здраве и живот, по Коледа ще си поема дъх и ще кажа: А сега съм аз! Вече имам съгласието на Александър Морфов и Маргарита Младенова да поставят тук, в преговори сме и с младия режисьор Петър Денчев.
Нека на финала говорим за онова, с което в стандартния случай обикновено се започва: кои според вас са най-силните пунктове в концепцията ви, благодарение на които предполагате, че сте спечелили конкурса?
Схващам длъжността си само в посока да мотивирам хората заедно да се грижим и развиваме публичния образ на Сатиричния театър за добро. Не искам да командвам, не искам да управлявам, а да организирам усилията на цялата трупа, така че положителният рефлекс на обществото към театъра да продължи.
Опитвам се да създам механизми срещу вземането на еднолични решения от директора. Начините са два. В по-дългосрочен план ще бъде създадено театрално настоятелство с участието на външни организации. Тази институция ще може да привлича допълнителни средства, но не става въпрос за спонсори, а за юридически лица. Това според мен е едно от оригиналните неща в концепцията.
Второто е много бързо да направя творчески колегиум вътре в театъра, в който да обсъждаме важните проблеми. Това ще ме предпази от взимането на недобре обмислени решения. Когато човек само стои в кабинета и слага подписи, често губи ориентация. Така че моята врата е отворена - разбира се, не за клюки и сплетни, а за идеи и желания. Според мен, справедливото е да кажа на актьорите: съберете се и определете двама ваши представители - не аз да ги посоча, защото ще излезе, че съм избрал компромисни и „учтиви“ хора. Не това е целта. Не е от моя полза да се заобиколя с ласкатели. Смятам за много важно да има възпиращи елементи срещу личностното самозабравяне.
Предполага се, че новият ръководител трябва да си направи и ръководен екип, с който да може да работи. Затова помолих зам.-директора г-н Васил Банов да ми даде възможност аз да избера зам.- директора си. Трябва да призная, той мъжки и достойно прие това мое предложение. Сигурен съм, че вътрешно е огорчен, но се разбрахме. Очаквам до 1 месец да имам заместник, който аз съм си избрал и на когото мога да се доверя: поканил съм Николай Младенов, който е директор на Учебния театър в НАТФИЗ.
Проф. Здравко Митков
режисьор и директор на Сатиричния театър