В рамките на форума „Брюкселски диалог“ – инициатива на руските демократични сили и на ЕС – руски опозиционери в изгнание обсъдиха в Европарламента в Брюксел нова демократична стратегия. Сред участниците имаше много познати имена – Михаил Ходорковски, Жана Немцова, Дмитрий Гудков, Владимир Милов, Максим Кац, Борис Акунин, Галина Тимченко, Евгений Киселев, Екатерина Шулман, а Гари Каспаров и Дмитрий Муратов се включиха в обсъждането чрез видеовръзка. На срещата обаче нямаше никой от сътрудниците на Алексей Навални, а по-късно организаторите уточниха за ДВ, че неговите представители са се отказали от участие.
Много от изказалите се на форума се позоваха на Берлинската декларация, приета от руската опозиция на 30 април. В нея 68 представители на руското демократично движение определиха войната в Украйна като престъпна и се обявиха за премахването на режима на Владимир Путин, за репарации за нанесените на Украйна щети, за наказване на военнопрестъпниците и освобождаване на политическите затворници и военнопленниците.
Михаил Ходорковски подчерта, че присъстващите не представляват цялото население на Русия, а само антивоенната и демократична част от руското общество, което лично той се надява, че ще определя бъдещето на страната.
"Първо – победа на Украйна, а след това – демократизация на Русия"
Според Ходорковски, за да се осигури демократично бъдеще на Русия, опозицията трябва да се научи да работи заедно. "За нас изобщо не стои въпросът за средно- или дългосрочно споразумяване с Путин. Този режим трябва да бъде унищожен. Просто няма друг път към мирно, нормално бъдще - не само за Русия, но и за Европа и целия свят", заяви той.
Задължително условие за каквато и да е промяна в Русия е победата на Украйна, заяви на свой ред Гари Каспаров: "Само пълният разгром на армията на Путин в Украйна може да проправи пътя към демократизацията на Русия". Според него няма гаранция, че страната ще стане демократична, но шансът на опозицията да работи заедно с Европа трябва да бъде използван. "Основното за нас на тази среща е да разработим стратегия за съвместна работа и да се подготвим за момента, когато армията на Путин ще бъде победена", заяви Каспаров.
Различни сценарии за преход
На форума бяха обсъдени различни сценарии за желания преход на Русия от авторитаризъм към демокрация, например в случай на пълно или частично поражение във войната с Украйна и последващо падане на режима на Путин. Никой от ораторите обаче не се нае да предвиди кога и как точно може да се случи това.
„За да не се страхува Западът от хаоса, който може да настъпи в резултат на военно поражение на Москва, той трябва да види възможностите за развитие на демокрацията в Русия след войната. Ако не ги вижда, ще се колебае дали да предостави достатъчно оръжие на Украйна“, заяви организаторът на срещата - литовският евродепутат Андрюс Кубилюс.
"Така че възможността за преход към демокрация в Русия зависи от победата на Украйна. Победата на Украйна зависи от западните доставки на оръжие, а тези доставки зависят от вярата на Запада, че Русия може да се превърне в демократична държава. И накрая - тази вяра зависи от способността на руската опозиция да убеди Запада в своята стратегия и в това, че е единна“, подчерта той. В противен случай Западът може да се изкуши да приеме варианта за "бързи мирни преговори и за мълчаливо съгласие с един авторитарен режим", предупреди евродепутатът от ЕНП.
Сваляне на режима на Путин с оръжие в ръка
Чуха се и критични гласове. Алексей Барановский от Политическия център на руската въоръжена опозиция посочи, че липсва конкретика и обвини участниците, че са се събрали само за приказки. "Истинската политика днес се прави от хората с оръжие в ръка – в ‘Руския доброволчески корпус‘ и легиона ‘Свободата на Русия‘“, подчерта той. По думите му в Белгородска област вече се създава територия, освободена от путинизма, в която трябва сега да се създаде временна администрация и да се прокарат нови закони. „За това трябва да говорим тук, а не как ще се върне опозицията и ще участва в изборите“, заяви Барановский.
Руската опозиция се страхува да говори за въоръжена борба в името на демокрацията в страната, смята още той. На въпрос срещу кого трябва да се насочат оръжията, представителят на въоръжената опозиция отговори, че преди всичко срещу Евгений Пригожин и неговите формации. "Армията ще бъде частично довършена от украинските въоръжени сили при предстоящата контраатака, а когато Украйна освободи и Крим, ще настъпи парализа на системата, а руската армия и генералите от сигурността ще започнат да се преструват, че не са получавали заповеди. Така армията ще бъде саботирана - точно както когато започна да се руши режимът на Янукович в Украйна. А Пригожин няма да се откаже от властта толкова лесно", прогнозира Барановский. Според него руските служби за сигурност и армията ще застанат на страната на победителя в тази борба.
Русия няма бъдеще, ако не се върне към международното право
Все пак форумът предприе и една конкретна стъпка: беше изготвена Брюкселска декларация - като принос към дебата за създаването на трибунал за висшето руско ръководство за престъпленията, вършени в Украйна. "Това е много важна дискусия и гласът на руското общество трябва да бъде чут", подчерта един от авторите на декларацията, специалистът по международно право Глеб Богуш.
Посочено беше също така, че пълноценен мир в Европа не е възможен, докато Русия не се върне към международното право, неразделна част от което е и отговорността на държавните ръководители за извършените престъпления. „Не може да има мир без справедливост", подчерта Богуш.
Автор: Ксения Полска