Ще може ли кабинетът “Денков - Габриел” да реализира реформаторски дневен ред, след като чухме обвинения и ултиматуми. Поетите ангажименти при съставянето на правителството ще се официализират ли с документ, за което намекнаха от ГЕРБ-СДС. Поставиха ли се ПП-ДБ сами в неудобна ситуация… Пред ФАКТИ говори политологът Ралица Симеонова.
- Г-жо Симеонова, ПП-ДБ постави условия на ГЕРБ-СДС, за да оцелее кабинетът. Така ли се управлява от две коалиции? От ПП, след като си назначиха министри, сега ли разбраха, че ГЕРБ, ДПС и „Възраждане“ може да образуват плаващи мнозинства…
- Първо, нека изрично да подчертаем, че - при все че настоящото правителство е съставено от предизборни коалиции, само по себе си то си е управляваща коалиция и твърденията в обратната посока са доста манипулативни. В политологията има утвърдени дефиниции, на които се опираме, когато трябва да идентифицираме и разберем дадено политическо явление или процес. Така, например, за управляваща коалиция говорим, когато имаме правителство, съставено от най-малко две политически партии, като представителите на всяка от тях разполагат с права да гласуват в рамките на кабинета и същевременно всяка от тях притежава самостоятелно обособена парламентарна група в законодателния орган. В случая с настоящото правителство отчитаме, че тези критерии са изпълнени.
И двата политически субекта ПП-ДБ и ГЕРБ-СДС имат свои самостоятелни парламентарни групи.
Мария Габриел пък е официален представител на ГЕРБ-СДС в кабинета, заемащ министерски пост, респ. - притежаващ право да гласува в рамките на кабинета. В този смисъл настоящото правителство е управляваща коалиция по определение.
Логиката, параметрите и условията на едно коалиционно управление обикновено са предмет на договаряне в рамките на процеса на формиране на правителството, а не след неговото формиране. В случая бе допусната стратегическа грешка - доколкото коалиционните партньори първо отказаха да нарекат правителството "коалиционно", каквото всъщност то е. Второ - не договориха параметрите на коалиционното управление, включващи важни компоненти, като: механизми за взимане на решения в рамките на коалиционния формат, вкл. по отношение на ключовите назначения; правила за координация и съгласуване на политическите действия и поведение на коалиционните партньори, вкл. на парламентарните им групи; конкретните политики, цели и приоритети на коалиционното правителство, както и сроковете за тяхното изпълнение. Всичко това следва да е предмет на коалиционно споразумение. Подписването на такова е нормална практика в парламентарните демокрации, която гарантира известна предвидимост и стабилност на управлението.
Липсата на коалиционно споразумение всъщност носи най-съществени негативи за ПП-ДБ.
Това е така, защото, като мандатоносител и номинирал по-голямата част от министрите в кабинета, този субект носи основната отговорност за управлението. Тази отговорност обаче не кореспондира с тежестта на формацията в парламента, като брой народни представители, което ограничава нейната възможност да налага своя политически дневен ред в рамките на управляващата коалиция. Поради този факт, както и поради липсата на ясно споразумение с ГЕРБ-СДС, което да регламентира отношенията между коалиционните партньори, не е изненада, че се стигна до сегашната ситуация, при която ПП-ДБ са изолирани от процеса на взимане на ключови политически решения. А кой не иска да взима решения без да носи отговорност за последствията?! Нормално е ГЕРБ-СДС да се изкушат от ситуацията и да търсят подкрепа за своите инициативи и законопроекти от другите политически сили, представени в парламента, при условие че отношенията им с коалиционния им партньор ПП-ДБ не са поставени на ясна основа, т.е. не са добре институционализирани.
Поставянето на условия от страна на ПП-ДБ към ГЕРБ-СДС действително е абсурдна ситуация и демонстрация на безпомощност, но тя на практика е логично следствие от натрупаните грешки в контекста на казаното дотук. А дали тези грешки са функция на наивност и липса на политически опит, или са резултат от некомпетентност, дефицит на знания и неразбиране на политиката, е отделен въпрос. Според мен всички тези фактори са валидни и релевантни.
- На какви мнозинства ще разчитат ПП и ДБ реално? Различни мнозинства ще взимат решения, а кабинетът трябва да ги изпълнява… Как ви изглежда това?
- Както вече подчертах, ПП-ДБ в голяма степен са в изолация. Реално те могат да разчитат най-вече на подкрепата на ГЕРБ-СДС, когато последните благоволят да им я предоставят, което ги поставя в неизгодна ситуация и ги прави зависими. Разбира се, те могат да продължат с ултиматумите, но единственото, което е вероятно да постигнат, е да клатят собственото си управление и евентуално да катализират неговия край. Ясно е, че при потенциални предсрочни избори загубата на гласове за ПП ще е съществена, докато за ГЕРБ ситуацията едва ли ще бъде особено драматична.
В този смисъл ПП имат повече какво да губят, ако правителството падне.
От друга страна, оставането им в управлението при тези обстоятелства наистина ги прави заложник на ситуационни, "плаващи" мнозинства, които ще определят парламентарния дневен ред. На практика, последните ще взимат решения, които кабинетът, доминиран кадрово от ПП-ДБ, ще трябва да изпълнява и да носи основната отговорност за управлението. ПП-ДБ действително нямат много полезни ходове в тази ситуация, в която те сами се поставиха.
- Могат ли ГЕРБ-СДС да си позволят да са по-гъвкави. Имат вицепремиер, но какво да очакваме от Мария Габриел. Тя е външен министър, а Радев си назначи посланици през служебния кабинет?
- ГЕРБ изглеждат достатъчно гъвкави и ежедневно демонстрират как, дори без съществено кадрово присъствие в кабинета, успяват да ръководят ключови процеси, детерминирайки техния изход.
- Румен Радев ли е спойката на това, за да се направи кабинет. Той е удобен „враг“ на всички?
- Вижте, в политиката противопоставянето има водеща роля при идентификацията на даден политически субект, при определянето на политическия му облик и при генерирането на електорална подкрепа на тази база. Така че определянето на "враг" често се явява ключов фактор и понякога дори основание за съществуването на определени политически субекти. Невинаги обаче всичко е такова, каквото изглежда. Понякога врагът не е наистина враг, а по-скоро се избира по целесъобразност. В този смисъл избирателите трябва да бъдат внимателни, когато политическите субекти търсят тяхната подкрепа, използвайки този прийом. Затова винаги е полезно да се проследяват действията, да се акцентира върху делата, защото думите често заблуждават или изобщо не кореспондират с действителността.
А спойката, свързана с формирането на сегашното правителство, следва да се разглежда по-скоро в контекста на геополитическите реалности и с оглед на определено външно влияние, а не толкова като функция на специфичната вътрешнополитическа динамика. Разбира се, усвояването на средствата по Плана за възстановяване и устойчивост е някакъв мотив, но извън него, съгласете се, че няма достатъчно солидни рационални аргументи, на база на които да приемем за логично влизането на ПП-ДБ в съвместно управление с техния уж основен политически опонент ГЕРБ, при все че бяха ясни потенциалните загуби от този ход.
- Колко паралелен сюжет е това, което се случва в прокуратурата. ВСС махна Иван Гешев и веднага назначи Борислав Сарафов… Случващото се в парламента или това в прокуратурата е по-интересно?
- Процесите са свързани. Все по-осезаемо става усещането за политическа и дори, бих казала, определена партийна намеса в работата на съдебната власт. Това, което се случва, основателно поставя въпроса за спазването на принципа за разделение на властите, който стои в основата на всяка съвременна демократична политическа система. Изглежда, че отстраняването на Иван Гешев изобщо не е стъпка в посока смислена институционална реформа, от която несъмнено се нуждае съдебната система, а по-скоро беше цената за оцеляването на един партиен лидер.
- Бързата рокада определено изненада ПП-ДБ. Не го бяха предвидили ли…
- Не съм сигурна, че реакцията на изненада беше автентична, защото това, което се случи като рокада, беше в голяма степен очаквано. Наистина, това, което се случва, не е в полза на демокрацията. Но реакцията на ПП-ДБ беше непремерена, доколкото можеше да се интерпретира като опит за вмешателство в независимата съдебна власт.
- ВСС показа, че главният прокурор може да се махне за седмица. Виждаме Христо Иванов да говори за конституционни промени. Виждате ли капацитет в него, за да предложи такива промени?
- Не виждам капацитет в сегашния парламент за смислени промени в Конституцията. Основните политически субекти не дават основания да мислим, че са водени от ценностни съображения, а по-скоро от мотиви да гарантират собствения си комфорт. В този смисъл, едва ли бихме могли да очакваме качествена реформа. Според мен ще се направи опит да се имитира такава и то най-вече за пред определени външни фактори, от които изглежда, че зависи както оцеляването на определени политически сили, така и вътрешнополитическата ни стабилност, като цяло.
- Влизането на Делян Пеевски в Конституционната комисия какъв знак е…
- Знак е да не очакваме автентична и смислена промяна в основния закон, която да доведе до реална и пълноценна реформа на съдебната система. Идеята е тази комисия да предложи промени в структурата на Висшия съдебен съвет и правомощията на главния прокурор в контекста на очакванията да имаме една по-ефективна съдебна власт с оглед необходимостта от гарантиране на върховенството на закона. Същевременно очакванията на българските граждани са за създаване на ефективен инструментариум за борба и преодоляване на сериозните корупционни явления, най-вече по високите етажи на властта. В този смисъл, включването в тази комисия на човек, който е сред санкционираните лица по глобалния закон “Магнитски”, компрометира целия процес по иницииране на институционални промени в посока съдебна реформа. Фактът, че неговото включване, на практика, бе легитимирано от управляващата коалиция, е още по-притеснителен и провокира съмнения за извънинституционални влияния по отношение на процеса на взимане на политически решения, зависимости и скрит дневен ред.
- Вие бяхте част от „Български възход“. Как гледате на случващото се в партията?
- Нямам преки наблюдения върху вътрешнопартийната динамика на тази формация сега, но считам, че тя е с изчерпан потенциал и не би могла да играе значима роля в българския политически живот занапред. Допуснати бяха стратегически грешки. Твърде много фактори явно участваха в процеса на взимане на решения или имаха пряко влияние в него, което доведе до хаос и липса на ясна посока и идея какъв политически дневен ред трябва да се следва и с кого да се изпълнява. В този процес бяха пренебрегнати конкретни очаквания на избирателите, което впоследствие доведе до срив в електоралната подкрепа. Липсваше последователност в политическото поведение и действия. Не бяха спазени и част от основните предизборни обещания, които изграждаха облика на тази партия при липсата на ясна програма. На практика, това е партия без идеология, без ясни приоритети и цели, без визия за бъдещето. Не на последно място, в тази партия отсъства необходимият кадрови капитал, който да ѝ придаде смисъл, стойност и съдържание. С други думи, липсват “политически животни”, липсват хора, които разбират политиката. За сметка на това тази формация привличаше по-скоро хора, изкушени от получаване на конкретни дивиденти - постове, власт и пр. Изглежда, че тази партия беше използвана за краткосрочни цели. Не мисля, че тя може да бъде ревитализирана, доколкото вече е дълбоко компрометирана и дори да промени “курса” и да се опита да привлече избиратели с алтернативен профил, едва ли ще получи съществена електорална подкрепа.